Семейството на Стефан Продев почете 15-годишнината от смъртта му
преди 9 години
sbj-bg.euСтефан Продев остава в паметта ни като едно от най-ярките български пера, като образец на честна и борбена журналистика, като чист и почтен човек. Млад ремсист в годините на антифашистката съпротива, талантлив журналист и остър критик на недостатъците по време на социализма, мечтател за демократична, социална и справедлива България в периода на прехода, създател на вестник Дума , председател на СБЖ в течение на десет години, висок морален авторитет и ориентир за хората с леви убеждения - всичко това е Продев. Като главен редактор на в. Култура , който оглавява през 1984 г., именно Продев дава трибуна на писмото на Светлин Русеф Вик за Русе - а оттам и на Русенския комитет. Пак там излиза и статията Великото време на интелигенцията на Желю Желев, чиято книга Фашизмът вече е забранена. Продев е и сред поканените на онази историческа дисидентска закуска във френското посолство в София с президента Франсоа Митеран в началото на 1989-а. След промените на 10 ноември 1989-а в отборите си го дърпат и червени , и сини . Той избира да остане отляво, защото, както винаги е повтарял, продължава да се чувства ремсист. И създава Дума - като продължение на Ботевата предтеча, като знаме и вдъхновение за всички съидейници. От тази своя любима трибуна той не само вдъхновява с легендарното си обръщение Мили хора , но и громи всичко, което смята за порочно, грозно, престъпно - включително и в собствената си партия. Именно Продев още прз 1995-а диагностицира и основния й проблем - несъвместимостта между червените балички и червените мобифони . Когато червените мобифони тръгват в настъпление, през 1999-та Продев си тръгва от Дума , а пред Висшия съвет на БСП казва: Нека никой не смята, че си отивам обиден или огорчен. Аз съм стар кон и съм свикнал да тегля. Освен това не страдам от никакви сантименти. Журналист съм от 52 г. и съм преживял много такива моменти. Държа да се знае, че оставката ми не е бягство от ситуацията, а проява на политическо възпитание. Отивам си от вестника точно толкова беден, колкото бях при идването си в него. Перото ми бе, е и ще остане ляво. Сега мога да заявя откровено, че не съм нито комунист, нито социалист, нито социалдемократ. Аз съм просто ремсист. Един от онези. Това обяснява цялото ми поведение. Той си отива от този свят на 4 септември 2001 г. след мъчителна битка с рака, но до последно пише като колумнист във в. Сега . Стефан Продев остава и досега образец за най-висока класа в журналистиката, но и за професионален и човешки морал и почтеност - качества, които днес, уви, са все по-дефицитни... Факти от биографията на Стефан Продев Роден е на 15 септември 1927 г. в семейството на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола. Стефан Продев израства в софийския квартал Банишора. Пише стихове като млад. Дебютира като журналист през 1942 г. във в. Железничарски подем . Член е на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 9 септември 1944 г. Завършва гимназия в София през 1946 г. Един от създателите е на първия ученически вестник Средношколско единство (1945-1947). Репортер е във в. Труд (1946-1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950-1954). Работи във вестниците Народна армия и Народна младеж , откъдето го изгонват, защото заедно с група съмишленици иска съд за Сталин и Червенков след ХХ конгрес на КПСС. Бил е отговорен секретар и завеждащ отдел Публицистика на в. Литературни новини (1957-1959) - единствения вестник, забранен от Тодор Живков, както и в сп. Българска музика (1965). Главен редактор е на изданията на БТА ЛИК и Паралели (1965-1979). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ. Главен редактор е на сп. София (1980-1984). След това оглавява вестник Народна култура ( Култура в периодите 1984-1988 и 1989-1990), превръщайки го в трибуна за критични мнения. След промените през 1989 г. оглавява в. Работническо дело , преобразявайки го година по-късно във в. Дума . Остава главен редактор на Дума от 1990 до 1999 г. Председател е на Съюза на българските журналисти от 1990 до 2000 г. Сценарист е на игралния филм Поетът и дяволът (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов. Сценарист е и на документалния филм Дни (1964), с режисьор Юлий Стоянов. Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език. Съпруг е на оперната певица Божана Продева (1930-1999). Синът му Иван Продев е художник и скулптор. Внукът Стефан Продев навърши 30 г. точно на 4 септември т.г., когато станаха 15 г. от смъртта на дядо му.