Bloomberg: Управлението на Макрон превърна Франция в най-слабото икономическо звено на еврозоната

Bloomberg: Управлението на Макрон превърна Франция в най-слабото икономическо звено на еврозоната

Почти десет години след идването на Еманюел Макрон на власт Франция се е превърнала в „най-слабото икономическо звено“ на Европа, пише Bloomberg, предава News.bg. Макрон пое президентския пост през 2017 г. като политик, подкрепящ бизнеса и заявяващ намерение да осъществи „икономическа и политическа революция“ във Франция. Според публикацията обаче политическото движение, свързано с президента, „на практика ще заглъхне“, след като той напусне поста през 2027 г. Обещаната от Макрон „революция“ не е успяла да промени основния модел на френската икономическа политика, при който държавните разходи традиционно заемат значително по-голямо място в сравнение с други западни държави. „След десетилетие на политически грешки и глобални сътресения, държавните разходи се превърнаха в предпочитаното от него (Макрон) решение; общественото недоволство расте, (икономическият) растеж се забавя, а държавният дълг се увеличава. Междувременно инвеститорите се освобождават от френски активи на фона на сътресенията на световните пазари на държавни облигации, превръщайки страната в най-слабото икономическо звено на еврозоната“, пише авторът Уилям Хоробин. По оценката на Хоробин ключовото изпитание за запазването на наследството на „Макрономиката“ ще бъде приемането от френския парламент на бюджета за 2027 г. Дори правителството на малцинството да успее да изготви надежден бюджет, реформите, въведени при Макрон, могат да бъдат премахнати от евентуалните му наследници. Сред политиците, които според текста водят в социологическите проучвания, са опозиционните лидери Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон. Именно възможността те да наследят Макрон поставя под въпрос дългосрочното запазване на неговата икономическа политика. Хоробин определя „хаотичния край“ на десетилетието на Макрон като рязко отклонение от първоначално заявената му цел Франция да стане „двигател на една модернизирана Европа, способна да отстоява себе си във време, когато (президентът на САЩ) Доналд Тръмп подкопава НАТО отвътре“. Според автора войната в Украйна и трудностите при балансирането на отношенията между САЩ и Китай допълнително увеличават вероятността популистки политически сили да поемат властта във Франция. По думите му подобна перспектива „заплашва да разруши остатъците от следвоенния световен ред“. Сред ключовите моменти от управлението на Макрон Хоробин посочва опита от 2018 г. за реформиране на данъците върху изкопаемите горива, който предизвика масовите протести на „жълтите жилетки“. Авторът отбелязва и рязкото увеличаване на държавните разходи след началото на пандемията и енергийната криза, което е струвало на френската хазна приблизително 262 милиарда евро. Друг важен момент според него е решението на Макрон през 2024 г. да свика предсрочни парламентарни избори. Френските публични финанси и политическият капитал на президента така и не са успели да се възстановят след тези събития, заключава авторът.

Bloomberg: Франция е най-слабото звено на Европа

преди 10 часаfakti.bg

Франция се превърна в „най-слабото звено“ на Европа в края на президентството на Еманюел Макрон, пише Bloomberg. Според агенцията страната е изправена едновременно пред забавяне на икономиката, висок държавен дълг и политическа нестабилност, а липсата на парламентарно мнозинство усложнява опитите за ограничаване на бюджетния дефицит. РБК цитира анализа на Bloomberg. Правителството трябва да прокара бюджет, който да убеди инвеститорите, че Париж е способен да стабилизира публичните финанси. Задачата е затруднена от раздробения състав на Националното събрание и от поредицата политически кризи, довели до смяна на кабинети. От растеж към натиск върху публичните финанси В началото на президентството на Макрон Франция отчита икономически растеж от над 2 процента, а безработицата и бюджетният дефицит намаляват. През 2018 г. обаче плановете за увеличение на данъците върху горивата предизвикват протестите на „жълтите жилетки“. За данъчни облекчения и плащания, предназначени да намалят напрежението, са отделени над 10 млрд. евро. След това публичните разходи нарастват заради пандемията и енергийната криза. По изчисления на френската Сметна палата, цитирани от Bloomberg, антикризисните мерки и икономическите стимули през 2020–2022 г. са стрували около 190 млрд. евро. Разходите за мерките по време на енергийната криза са оценени на 72 млрд. евро. Bloomberg посочва, че извънредните разходи не са били ограничени достатъчно бързо, а политическите разногласия са попречили на по-бързото свиване на дефицита. През 2022 г. политическото движение на Макрон губи парламентарното си мнозинство, а предсрочните избори през 2024 г. допълнително раздробяват Националното събрание. Пенсии, данъци и нови бюджетни отстъпки През 2025 г. премиерът Себастиен Лекорню спира пенсионната реформа на Макрон и удължава допълнителния данък за големите компании. Според Bloomberg тези отстъпки са били необходими, за да не се стигне до нови вотoве на недоверие при разглеждането на бюджетните планове. „Повишаването на данъците за компаниите при слаб икономически растеж никога не е добро решение“, заявява финансовият министър Ролан Лескюр. Той предлага съкращаване на разходите чрез замразяване на заплатите в публичния сектор и на някои пенсии. Планът включва още запазване на част от допълнителния данък за големите компании и премахване на някои данъчни облекчения. Лескюр защитава резултатите от управлението на Макрон, като посочва рекорден брой заети, развитие на стартъпите и натрупан икономически растеж. „Когато прахът се уталожи, хората ще разберат колко много се е променила Франция през последните десет години“, казва министърът, цитиран от Bloomberg. Политическият натиск ще се засили с наближаването на президентските избори във Франция. Първият тур е насрочен за 18 април 2027 г., а вторият – за 2 май. Макрон няма право да се кандидатира за трети последователен мандат. Източници: Блумбърг

Bloomberg: Как управлението на Макрон направи Франция най-слабото звено в Европа

преди 3 часаmarica.bg

По време на президентството на Еманюел Макрон Франция се сблъска с рязко нарастване на държавния дълг, политическа нестабилност и загуба на доверие от страна на инвеститорите, съоб...

Франция стана "най-слабото звено на Европа" при управлението на Макрон

преди 5 часаnews.bg

Макрон дойде на власт във Франция през 2017 г. като политик, подкрепящ бизнеса и стремящ се да осъществи "икономическа и политическа революция" в републиката.