САЩ подготвят вторични санкции срещу партньори на Русия

САЩ подготвят вторични санкции срещу партньори на Русия

Съединените щати разполагат със срок до 18 октомври 2026 г. да определят кои руски лица, компании и кораби ще бъдат санкционирани по новия закон за натиск срещу Москва. Мярката е част от Закона „Линдзи О. Греъм за санкциониране на Русия и Иран“, подписан от президента Доналд Тръмп на 18 септември. Законът не означава, че на 18 октомври автоматично ще бъдат санкционирани всички партньори на Русия. Той създава правна рамка и срок, в който администрацията трябва да направи конкретни определения. Предвидени са и изключения, както и възможност за президентски решения относно обхвата и размера на мерките. До 100% мита за държави, купуващи руска енергия Най-съществената част от закона за чуждестранните партньори на Русия предвижда допълнителни мита до 100% върху всички стоки, внасяни в САЩ от държави, които продължават да купуват руски суров петрол или природен газ или подпомагат заобикалянето на санкциите. Мярката може да бъде насочена към държави, които са сред петте най-големи вносители на руски суров петрол или природен газ. В обхвата могат да попаднат и страни, в които компании или физически лица подпомагат превоза на санкциониран руски петрол, включително чрез кораби от руския сенчест флот. Отделно законът изисква до 18 октомври да бъде увеличено до 500% митото върху стоките, внасяни от Русия в САЩ. Според правен анализ на Covington & Burling действителното въздействие ще зависи от това кои държави ще бъдат определени като нарушители и какви ставки ще избере администрацията. Украйна подготвя списък с нови цели Украйна ще представи на американската администрация и Конгреса списък с руски компании, кораби и физически лица, които Киев иска да види включени в санкционните списъци. Украинският дипломат Денис Сениk посочи като приоритет руски предприятия, свързани със създаването на сателитна интернет система, предназначена да подпомага руските военни способности. „Ако Русия успее да завърши съзвездието от спътници, тя ще може да атакува Украйна по желание с информация в реално време“, заяви Денис Сениk. Киев настоява и за по-строги действия срещу корабите, използвани за заобикаляне на ограниченията върху износа на руски петрол. Украинските предложения ще бъдат разгледани на фона на новите правомощия, дадени на президента на САЩ. Вашингтон оставя отворени различни инструменти Новият закон предвижда санкции и срещу руски държавни служители, банки, компании и кораби. Възможни са мерки срещу чуждестранни финансови институции, които извършват значими сделки с определени руски банки, както и срещу лица, които предоставят стоки, технологии или услуги на руския военно-промишлен комплекс. Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че Вашингтон проучва всички налични лостове за натиск с цел прекратяване на войната в Украйна. До 18 октомври предстои да стане ясно кои от предвидените инструменти ще бъдат приложени и срещу кои държави и компании. Източници: apnews.com, cov.com

Тръмп решава до 18 октомври за санкции срещу руския петрол

преди 5 часаfakti.bg

Президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да реши до 18 октомври дали да наложи мита на големи купувачи на руски петрол и газ. Сред потенциално засегнатите държави са Китай и Индия. Срокът произтича от Закона „Линдзи Греъм за санкциониране на Русия и Иран“, който Тръмп подписа на 18 септември. Законът позволява мита до 100% върху вноса от най-големите купувачи на руски нефт и газ, както и до 500% върху руски стоки. Ограниченията могат да засегнат и държави, които според Вашингтон помагат за заобикаляне на санкциите срещу руския износ. Райт: Решението ще бъде взето в последния момент „Той взема всички решения в последния момент. Ще оцени всички възможни последици и компромиси“, заяви министърът на енергетиката Крис Райт в интервю за CBS News. По думите му Тръмп продължава да търси начин да сложи край на войната в Украйна. Райт не каза дали президентът ще приложи митата срещу Китай и Индия. Той посочи, че администрацията се стреми да поддържа добри отношения с Китай, но едновременно с това разглежда всички инструменти за оказване на натиск върху държавите, които купуват руски енергоносители. Законът беше приет през септември Сенатът одобри законопроекта на 7 август, а Камарата на представителите го подкрепи на 17 септември. Ден по-късно Тръмп го подписа. Белият дом определи документа като закон, който разширява санкциите, митата и забраните срещу Русия и Иран. Кремъл определи възможните нови ограничения като недружелюбни действия, които могат да затруднят усилията на Вашингтон за уреждане на конфликта. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че търговските партньори на Москва не приемат вторични санкции и че Русия се е адаптирала към ограниченията. Към момента Тръмп не е потвърдил публично дали ще наложи митата. Следващият ключов срок е 18 октомври, когато изтича периодът за решението на президента.

СБУ порази Су-35 и Су-34 на летище в Адигея

преди 9 часаfakti.bg

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че при нощна атака срещу руското военно летище „Ханская“ в Република Адигея са поразени многоцелеви изтребител Су-35, изтребител-бомбардировач Су-34 и склад за боеприпаси. Ударът е извършен с дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ на разстояние около 500 километра от фронта. По данни, цитирани от СБУ, Су-35 е с ориентировъчна експортна стойност около 100 милиона долара, а Су-34 – близо 50 милиона долара. В съобщението не се посочва дали самолетите са напълно унищожени или са получили повреди, затова се използва определението „поразени“. Самолетите се използват за удари с авиобомби „И двата самолета са носители на управляеми авиобомби (КАБ), които противникът масово използва на фронтовата линия и в украинските градове“, заявяват от пресцентъра на СБУ. Су-35 е многоцелеви изтребител, а Су-34 е предназначен за нанасяне на удари по наземни цели. Според украинската служба атаката срещу летището в Адигея е част от системни операции срещу руската военна инфраструктура. В същия контекст са посочени удари по склад и площадка за изстрелване на реактивни дронове в Орловска област, както и по петролопреработвателни заводи и промишлени предприятия в Самарска, Волгоградска, Нижегородска и Воронежка област. Към публикуването на информацията не са съобщени допълнителни подробности за размера на щетите по летището, броя на използваните дронове или последиците от поразяването на склада за боеприпаси. Източници: Фокус, УНИАН

Няма изненади в резултатите от гласуването на общите избори в Босна и Херцеговина, сочат предварителните данни на ЦИК

преди 5 часаparagrafa.com

Няма изненади в резултатите от гласуването на общите избори в Босна и Херцеговина, сочат данните от предварителното преброяване на босненската Централна избирателна комисия (ЦИК). Резултатите са от обработени 1 291 004 бюлетини, съобщи председателят на ЦИК Йован Калаба. В надпреварата за представител на бошняците в тричленното Президентство води кандидатът на умерената Социалдемократическата партия (СДП) Денис Бечирович, който бе на поста и в последния мандат на институцията.

Руски самолети Су са поразени, подполковници и майори са загинали при катастрофа на Ту-95

преди 7 часаactualno.com

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е успяла да порази руски щурмови бомбардировач Су-34 и многоцелеви руски изтребит...

Проруските сили печелят вота в Република Сръбска

преди 5 часаnews.bg

Премиерът Саво Минич е избран за президент