Какво се случва с парите по Плана за възстановяване след крайния срок
преди 19 часа
fakti.bgКрайният срок за изпълнение на реформите и инвестициите по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост изтече, но парите не се губят в един и същи момент. Разделителната линия е между изпълнението на етапите, подаването на последното искане и самото плащане. До 31 август 2026 г. държавите трябваше да са приключили всички договорени етапи и цели. До 30 септември те можеха да изпратят последните си искания, а Европейската комисия има срок до 31 декември да извърши плащанията. През 2027 г. плащания по този механизъм няма да има. Това означава, че след изтичането на августовския срок нов закон, приключен проект или административно действие вече не може да бъде използвано, за да се поправи неизпълнен ангажимент. Европейската комисия изрично посочва, че след 31 август предприетите действия не могат да бъдат взети предвид при оценката. При установен пропуск след тази дата процедурата вече не е временно спиране с възможност за последващо изпълнение, а намаляване на финансовия принос или на заема, свързан с конкретния ангажимент. България изпрати последното си искане За България следващият важен етап е оценката на петото и последно искане за плащане. Министерският съвет съобщи, че документът е изпратен на 30 септември и е на стойност 1,823 млрд. евро. В него са отчетени последните 59 етапа и цели, сред които реформи в антикорупционната система, обществени поръчки и водоснабдяването и канализацията. Това обаче е позицията на българското правителство, а не окончателно решение за плащане. Комисията трябва да провери дали заявените резултати отговарят на договорените изисквания. Едва след тази оценка ще стане ясно каква част от сумата ще бъде изплатена, дали ще има редукции и кои ангажименти ще останат финансово неподкрепени. До четвъртото плащане България е получила над 4,169 млрд. евро, или около 68% от общия ресурс по своя план. Четвъртото плащане беше за 896 млн. евро, след като Комисията прие 23 от 26 етапа и цели. Именно този пример показва как работи механизмът след изтичането на сроковете: изпълнената част може да бъде платена, но средствата, свързани с неизпълнените условия, остават под въпрос. Какво означава това за останалите средства Парите по механизма не са възстановяване на конкретна фактура, а финансов принос, обвързан с резултатите от договорени реформи и инвестиции. Затова държава може да е похарчила средства по дадена мярка, но въпреки това да не получи пълното плащане, ако необходимият етап не е изпълнен удовлетворително. Европейската комисия може да одобри частта, за която условията са изпълнени, и да намали останалата сума. Неполученото финансиране не се прехвърля автоматично към друга българска програма и не може да бъде запазено за нов период. Причината е, че механизмът е временен и неговите средства са обвързани с конкретни планове, срокове и цели. След края на 2026 г. могат да продължат отчетността, контролът, одитите и проверките, но не и новото усвояване на средства по същия инструмент. Така въпросът вече не е само колко пари са договорени, а колко от тях ще бъдат признати като заслужени до последния възможен етап. За България отговорът ще зависи от оценката на 59-те отчетени цели и от решенията на Комисията за сумата от 1,823 млрд. евро. До края на годината ще има плащания, но само за частта, която бъде потвърдена като изпълнена. Източници: reforms-investments.ec.europa.eu, eur-lex.europa.eu, gov.bg, ec.europa.eu, luxembourg.representation.ec.europa.eu
economic.bg
paragrafa.com