Войната пренарежда милиарди в Персийския залив

Войната пренарежда милиарди в Персийския залив

преди денfakti.bg

Конфликтът между САЩ и Иран започва да променя икономически модел, върху който държавите от Персийския залив изграждат развитието си от десетилетия. След години на мащабни инвестиции в туризъм, спорт, недвижими имоти, мегапроекти и изкуствен интелект все повече капитал се насочва към далеч по-базова инфраструктура – пристанища, петролопроводи и алтернативни търговски маршрути. Причината е Ормузкият проток – една от най-важните транспортни артерии за световната енергетика. Продължителните затруднения на корабоплаването показаха колко уязвими са икономиките на страните от Залива, когато износът на петрол и газ, контейнерните превози и доставките на стоки зависят от тесния морски коридор между Иран и Оман. Страните в региона вече влагат милиарди долари в инфраструктура, която трябва да намали зависимостта им от Ормуз. Част от търговските потоци са пренасочени към саудитски пристанища на Червено море и към източното крайбрежие на Обединените арабски емирства. Пристанищата отново стават стратегически актив Една от най-видимите промени е в ОАЕ. Фуджейра придобива още по-голямо стратегическо значение, тъй като се намира на Оманския залив и корабите могат да достигат до нея, без да преминават през Ормузкия проток. Разширяването на петролопроводната и пристанищната инфраструктура трябва да увеличи възможностите на Абу Даби да изнася суров петрол по маршрут, независим от протока. Промяната идва в момент, когато логистичният сектор понася сериозни щети. Според Financial Times контейнерният трафик през Ормузкия проток е намалял драматично, докато транспортните и застрахователните разходи са нараснали. Джебел Али в Дубай – едно от най-важните контейнерни пристанища в света – е сред засегнатите от нарушенията на търговските маршрути. Саудитска Арабия увеличава ролята на Червено море Рияд също ускорява плановете за намаляване на зависимостта си от Персийския залив. Ключов актив е системата Petroline, която свързва петролния център Абкайк с Янбу на Червено море. Капацитетът на съоръжението беше увеличен от първоначалните около 5 млн. до приблизително 7 млн. барела дневно. Така Саудитска Арабия може да транспортира значителна част от петрола си към западното крайбрежие, без танкерите да преминават през Ормуз. Но и този маршрут не е лишен от рискове. Излазът през Червено море поставя доставките в зависимост от сигурността около протока Баб ел Мандеб – друг ключов транспортен коридор, който през последните години също е обект на сериозно геополитическо напрежение. Катар е сред най-уязвимите Особено сложна е ситуацията за Катар, чиято икономика разчита в голяма степен на износа на втечнен природен газ. За разлика от Саудитска Арабия и ОАЕ, Доха разполага с много по-ограничени възможности да изгради алтернативен маршрут за огромните количества LNG, които традиционно напускат страната през Персийския залив. Това превръща сигурността на Ормуз в пряк икономически фактор не само за Катар, но и за азиатските пазари, които са сред основните купувачи на катарски газ. Ирак търси излаз към три морета Една от най-интересните промени се наблюдава в Ирак. Багдад ускорява проекти, които могат да дадат на страната алтернативни маршрути за износ към Средиземно и Червено море. Сред тях е развитието на коридора Басра–Хадита. Идеята е петролът от южната част на страната да бъде транспортиран на запад, откъдето потенциално могат да бъдат развити връзки към турското пристанище Джейхан, сирийското Банияс и йорданското Акаба. През 2026 г. иракското правителство одобри финансиране от 1,5 млрд. долара за проекта Басра–Хадита, който е замислен с капацитет от около 2,5 млн. барела дневно. Паралелно с това отношенията с Турция придобиват още по-голямо икономическо значение за Багдад заради възможността за износ през Джейхан на Средиземно море. Нова транспортна карта на Близкия изток Промените вече излизат извън нефтения сектор. Турция и Саудитска Арабия разглеждат възможности за железопътна връзка през Сирия и Йордания, която би могла да стане част от по-широка сухопътна транспортна система между Персийския залив и Европа. Така кризата около Ормуз ускорява процес, който може трайно да промени икономическата география на региона. В продължение на десетилетия държавите от Персийския залив се възползваха от максимално ефективни и сравнително евтини транспортни маршрути. Новата геополитическа среда ги принуждава да инвестират в резервен капацитет – дори когато той изглежда по-скъп и икономически неефективен в спокойни времена. Последиците вече се виждат и на финансовите пазари. На 21 септември повечето борси в Персийския залив приключиха с понижения на фона на продължаващото регионално напрежение. Саудитският основен индекс загуби 0,6%, а този в Абу Даби – 1,6%, показват данни на Reuters. В дългосрочен план най-важната последица може да се окаже не временният спад на търговията, а промяната в инвестиционните приоритети. Сигурността на транспортните коридори се превръща от геополитически въпрос в един от основните фактори при разпределянето на капитала в Персийския залив.

Иран е предложил на САЩ седемдневен план за отваряне на Ормузкия проток

преди 11 часаfakti.bg

Иран е представил на Съединените щати седемдневен план за отваряне на Ормузкия проток при изпълнение на определени условия, заяви иранският външен министър Абас Арагчи пред журналисти в кулоарите на Общото събрание на ООН, цитиран от американски медии, предаде БТА. „Представихме на Съединените щати чрез посредници план, според който, ако бъдат изпълнени определени условия, Ормузкият проток ще бъде отворен в края на седмия ден и преговорите ще бъдат възобновени“, каза Арагчи. Той отказа да уточни условията, но заяви, че те не надхвърлят договореното между двете страни през юни. Предложението е предадено на Вашингтон чрез посредник, съобщиха „Ню Йорк Таймс“ и Си Ен Ен, цитирани от ДПА. Представител на Белия дом заяви пред телевизията, че се водят „позитивни и конструктивни разговори чрез посредниците“. Иранските държавни медии съобщиха, че Арагчи е изложил условията на Техеран за отваряне на протока. Сред тях са незабавно вдигане на американската военноморска блокада край иранското крайбрежие, освобождаване на всички замразени ирански активи и прекратяване на войната по всички фронтове. Представители на САЩ и Иран проведоха разговори във вторник в кулоарите на Общото събрание на ООН – първите подобни преговори от месеци насам. Контролът над Ормузкия проток, ключов маршрут за световните доставки на петрол и втечнен природен газ, остава един от основните спорни въпроси между Вашингтон и Техеран. Междувременно регистрираните преминавания на търговски кораби през протока са намалели до девет в четвъртък спрямо 14 в сряда, съобщи Ройтерс, позовавайки се на предварителни данни за проследяване на корабоплаването. Осем кораба са излезли от Персийския залив и един е влязъл в него. Средният брой преминавания за последните десет дни е 18. Данните не обхващат кораби, които евентуално преминават с изключени транспондери. Преди началото на войната на 28 февруари през протока обичайно са преминавали около 125 големи търговски кораба дневно, а маршрутът е обслужвал около една пета от световните доставки на суров петрол и втечнен природен газ. През протока Баб ел Мандеб в четвъртък са отчетени 26 преминавания, почти без промяна спрямо предходния ден, сочат данни на аналитичната компания „Кплер“ (Kpler). Нарушенията в доставките увеличават натиска и върху прехвърлянето на петрол от кораб на кораб в Оманския залив. Според търговски източници и анализатори, цитирани от Ройтерс, тези операции са достигнали пределите на капацитета си, след като Саудитска Арабия е пренасочила износ от Червено море. След атаката срещу нефтопровода „Изток-Запад“ на 13 септември, която спря износа от пристанище Янбу, „ауди Арамко“ (audi Aramco) е продала над 60 млн. барела петрол за претоварване между кораби край Сохар, Оман, през септември и октомври. Според данни на „Кплер“ саудитският износ на суров петрол през Ормузкия проток се очаква да достигне 3,6 млн. барела дневно през септември спрямо около 900 000 барела дневно през август. Увеличението засилва търсенето на супертанкери и повишава транспортните разходи. Дневната ставка за наемане на много голям танкер за суров петрол по маршрута от Близкия изток до Китай е достигнала рекордните 1,27 млн. долара в понеделник, сочат данни на Ел Ес И Джи (LSEG). Според аналитичната компания „Вортекса“ (Vortexa) една операция по прехвърляне на товар между кораби вече отнема близо десет дни спрямо пет до седем дни по-рано. Забавянията насочват купувачите към алтернативни места за претоварване край Индия и Малайзия или към директни доставки до рафинериите.