Украински експерт: Русия тества нова балистична ракета с обсег до 800 километра
преди 4 дни
fakti.bgРусия е на финалния етап от изпитанията на нова балистична ракета, която според съобщенията се отличава с повишена маневреност и обсег до 800 километра. Именно този обсег може да представлява заплаха не само за Украйна, но и за Европа. Това заяви Анатолий Храпчински, директор по развитието в отбранителната индустрия и офицер от резерва на Военновъздушните сили на Украйна, пред УНИАН, предава News.bg. Експертът сравни новата ракета със системата „Искандер“, която вече е на въоръжение в Русия. Според Храпчински Русия отдавна разработва новата ракета именно като междуконтинентална балистична ракета (МБР), проектирана да преодолява системите за противоракетна отбрана. „Искандер“ също е маневрена ракета, като характеристиките ѝ непрекъснато се усъвършенстват. Освен маневреността се добавят и други подобрения, затрудняващи прехващането - като изстрелване на примамки, средства за радиоелектронна борба и други. „С други думи, Русия има опит в създаването на силно маневрени ракети за противодействие на съвременните системи за противовъздушна отбрана. Нещо повече, те натрупаха огромен опит при използването на тези ракети в Украйна, действайки срещу европейски и американски системи за противоракетна отбрана“, посочва Храпчински. Той добави, че тази маневреност може да затрудни прехващането на подобни ракети. „Процесът на прехващане на конвенционална балистична ракета се основава на принципа на „точката на прехващане“. По същество се изчислява прогнозната траектория на ракетата и към тази точка се насочва ракета-прехващач. Прехващането се извършва по време на финалната фаза на полета“, обясни Храпчински. Защо обсегът на новата ракета е по-опасен от нейната маневреност Същевременно той отбеляза, че оперативният обсег на ракетата - според данните до 800 километра - представлява по-голяма опасност. „Русия отдавна се опитва да увеличи обсега на своите балистични ракети. За това има няколко причини. Първо, това им позволява да поразяват по-широка територия - да се прицелват в райони, където например ние не разполагаме с достатъчно способности за противоракетна отбрана. Второ, това дава възможност на Руската федерация да разполага пусковите си установки по-назад, осигурявайки им по-голяма безопасност по време на изстрелване. Русия осъзнава, че ние неизбежно ще разработим собствени балистични ракети, способни да поразят техните пускови установки; следователно те искат да обезопасят операциите си по изстрелване, така че нашите контрамерки да станат невъзможни – или поне много по-трудни“, обясни Храпчински. Според него основната заплаха, която ракетата представлява, се крие по-скоро в обсега ѝ на действие, отколкото в повишената ѝ маневреност. В крайна сметка опитът в противодействието на системата „Искандер“ показва, че Украйна е способна да се справя с маневриращи балистични заплахи. Възможна ли е по-евтина алтернатива на „Искандер“ На въпроса дали тази ракета би могла да послужи като по-евтина алтернатива на „Искандер“, вписвайки се в по-широката стратегия на Русия за нанасяне на масирани удари по Украйна с използване на по-евтини боеприпаси, експертът отговори: „Целият свят и всички производители в момента се стремят да намалят разходите за въоръжение. Дори Съединените щати работят активно за понижаване на цената на ракетите прехващачи като PAC-3 или THAAD. Тъй като споразуменията, ограничаващи производството на такива ракети, на практика са провалени - а Русия се е оттеглила от съответните договори - наблюдаваме и разрастване на програмите за балистични ракети както в Иран, така и в Северна Корея. Всички осъзнават необходимостта производството на оръжия да стане по-рентабилно; това важи както за Русия, така и за нас. Например, Обединеното кралство в момента разработва балистична ракета за Украйна, като едно от ключовите изисквания е цената ѝ да не надвишава 500 000 долара.“ Новата ракета може да представлява заплаха и за Европа Експертът отбеляза също, че обсег от 800 километра би могъл да застраши не само Украйна, но и Европа. „Това е заплаха за Европа, и по-специално за Сувалкския коридор. Трябва обаче да видим каква ще бъде пусковата установка - наземна или може би вариант за базиране на кораби. Едва тогава ще бъде възможно да се разбере какъв е приблизителният обсег и какви са принципите на действие“, обясни експертът.