15 септември 1254 г. Роден е Марко Поло
преди 10 дни
fakti.bgНа 15 септември 1254 г. във Венеция е роден великият пътешественик и откривател Марко Поло, който заедно с баща си Николо и чичо си Матео за 24 г. пропътува Пътя на коприната до Китай и дава първите сведения за остров Сипангу (Япония). През 1254 г., същата, когато се ражда Марко, баща му Николо Поло и неговият брат Матео предприемат 15-годишно пътешествие, по време на което преминават през Задкаспийските степи, покрай планините Тяншан и достигат до Шанду, столицата на великия монголски хан Кубилай, който им оказва радушен прием. През 1269 г. двамата братя се завръщат във Венеция с богати дарове. През есента на 1271 г. братята предприемат ново пътешествие в Азия като търговци и посланици заедно с вече 17-годишния Марко. Тръгвайки от Акка в Палестина, те се движат доста по-южно, пресичат Мала Азия и Арменската планинска земя, завиват на юг в Кюрдистан и по река Тигър се спускат до Басра. След това се насочват на север към персийския Тебриз, а след това пресичат в югоизточно направление Иран през Керман до Ормуз. Тъй като не успяват да се доберат до Китай по море през Индия, те извършват тежък преход през пустинята Деще Лут до град Кайен. От там през афганистанските градове Херат и Балх продължават на изток покрай южните склонове на Хиндукуш и достигат до полите на Памир. Завиват на североизток и се спускат в оазиса Кашгар, а след това заобикалят от юг пустинята Такламакан, движейки се покрай северозападните части на Тибет, от оазис до оазис до долното течение на река Черчен. По нататъшният им път преминава през пустинята Кумтаг, достига до река Сулехъ, а от там до град Ганчжоу, където по неизяснени причини преживяват цяла година. От Ганчжоу венецианците пътуват на югоизток до град Синин, а след това по течението на река Хуанхъ и през 1275 г. пристигат в Пекин – столицата на Великия монголски хан Ханбалик. В Китай Марко Поло бързо научава китайски, тюркски и монголски език. Императорът много го обича и започва да го изпраща на различни мисии като свой специален пратеник. За разлика от другите чиновници, той умее да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връща при императора, му разказва всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът все повече предпочита да го изпраща на мисии, за да събере необходимата информация. В резултат на това Марко Поло получава все по-важни задачи, а императорът все повече се нуждае от услугите му. Марко Поло живее в Китай общо 17 години. Той е изпращан със задачи на много места, дори от името на императора посещава страните в Южна Азия. Освен това три години работи и като местен управител в град Ян Джоу, провинция Дзян Су. Времето минава и тримата европейци започват да тъгуват за дома. Те нееднократно молят императора да ги освободи, но той има нужда от тях и не ги пуска. През 1292 г. на тримата венецианци е заповядано да придружават две принцеси – китайска и монголска до Персия, които ще се омъжат за илхана в столицата Тебриз. По вода пътуват край полуостров Индокитай, островите Ява, Суматра и Цейлон и през 1294 г. достигат Персия, където благополучно предават принцесите на жениха. От там през Армения и Трапезунд през 1295 г. се прибират във Венеция след 24-годишно отсъствие. Прибирането на тримата пътешественици изненадва хората във Венеция, защото вече не допускат, че са живи. Марко Поло е напуснал родния си град едва на 17 години, а се прибира като 40-годишен мъж. Виждайки донесените от тях бижута и коприна, венецианците започват да го наричат „Милионера Марко“. Той се чувства чужд в своя град и през 1296 г. отново се отправя в търговско плаване. Едва излязъл в морето, галерата на Поло е нападната от генуезците (по това време Венеция и Генуа водят война за морско надмощие). Марко попада в плен и е затворен в Генуа до 1299 г. Въпреки че е пленник, хората идват при него, за да чуят за необикновения му живот в Китай. В затвора има един затворник от Пиза (Рустичано или Рустичело), който пише рицарски романи (самият Марко Поло е неграмотен) и записва всичко, което му разказва пътешественикът. По-късно издава „Пътешествията на Марко Поло“ или „Милионът“, която става световноизвестна книга. В нея подробно се разказва за впечатленията на Марко Поло за китайските градове като Янджоу, Суджоу, Ханджоу и др., както и за разцвета на Китай. След издаването на книгата през 1299 г. Марко Поло е освободен и се връща във Венеция, взема си жена от знатен венециански род и от този брак му се раждат три дъщери – две от тях са омъжени за търговци от Далмация, което потвърждава хипотезата за неговия хърватски произход. Домът му е на ъгъла на улиците Rio di San Giovanni Crisostomo и Rio di San Lio. Умира на 8 януари 1324 г. в родния си град Венеция и е погребан в църквата „Сан Лоренцо”. През 1596 г. неговият дом (където според преданията се съхранявали донесените от Китай вещи) изгаря в пожар. Църквата „Сан Лоренцо” е съборена в ХІХ век. Неговото име носи хребет Марко Поло (Бокалъктаг) в планината Кунлун в Китай, както и вид планински овен от този район. През 1851 г. корабът „Марко Поло“, наречен така в името на изследователя, става първият кораб, обиколил света за по-малко от 6 месеца. Летището във Венеция също носи неговото име. Телевизионният сериал „Марко Поло“ от 1982 г. става носител на награда Еми.