Журналистка разкри за трогателна история за жест на Меси след смъртта на съпруга й
преди 9 часа
fakti.bgАржентинска журналистка сподели трогателна история за жеста на Лионел Меси към нея след трагичната загуба на съпруга ѝ. След като 39-годишният футболен исполин обяви оттеглянето си от националния отбор, Вероника Брунати написа емоционална статия, в която изрази своята благодарност към него. В текста си Брунати си спомня как Меси ѝ е предложил подкрепа след смъртта на съпруга ѝ, журналиста Хорхе Ел Топо Лопес, през 2014 г. Той загива, след като таксито му е блъснато от автомобил на престъпници, бягащи от полицейско преследване. Разказът на Вероника Брунати: „Не бях писала няколко дни. Не можех да намеря думи. Ще разкажа на децата си нещо, което искам да запомнят за Меси и баща им. И си мисля: какво ли би написал Ел Топо днес? Все още не мога да намеря думите, за да обясня нещо, което дори аз не разбирам: половин живот отразявах националния отбор на Аржентина с Меси. Меси беше всичко за нас. Всичко, което ни вдъхновяваше. Всичко, което ни даваше надежда. Всичко, на което ни научи с характера си. Защото авторитетът на Меси като човек е огромен. Благодарение на Меси животът ми стана по-добър. И животът на Ел Топо. И животът на децата ми. Защото Меси е уникален вид щастие. След инцидента с Ел Топо, Меси ме покани в тренировъчната база „Жоан Гампер“ на Барселона. Той ме поздрави, прегърна ме и попита: „Какво мога да направя за теб, за Агус и Лусия?“. Той помнеше имената на децата ми! Бях изненадана. Не знаех какво да кажа. Какво бих могла да поискам от Лионел Меси? Той каза: „Искам да ви помогна. Какво мога да направя за тях?“. Аз отговорих: „Бъди Лионел Меси. Децата ми се радват, когато те видят, Лео. Децата ми често плачат. Просто искам отново да ги видя как се смеят“. Лео ме погледна и каза: „Не. Нещо друго, Вероника...“. „Аз казах: „Ако не успея да си намеря друга работа, ако нещата станат трудни, ще изпратя автобиографията си на баща ти. Кълна се“. Никога не му казах, че съм на дъното. Никога не му казах, че не знам как да продължа сама. Той настояваше. „Е, да – казах му аз – някой ден ще се срещнеш с Агус и Лусия. Нищо няма да ги направи по-щастливи“. И бях права.“ „Меси е такава радост. Бях толкова щастлива да пътувам и да разказвам за него. Чувствах се като супермама. Невероятно е, че го казвам, но е истина. Меси ме вдъхнови. Той ми даде сила, когато я нямах. Той ме тласна към нещо, което не можех и да си представя: сама, с двете ми малки деца, да пътувам по света, следвайки националния отбор. Десетки пътувания, стотици мачове, микс зони, интервюта, толкова много страни. Толкова пъти без сън, без храна, без почивка. Ето защо просто искам той да бъде много, много щастлив. И да му благодаря. Винаги. За всичко. Меси е аржентинец. Но понякога си мисля, че трябва да бъде обявен за обект на световното наследство. Защото дори да спре да играе за националния отбор, дори някой ден да се оттегли от футбола, има нещо, което никой не може да отнеме: щастието, което ни подари. Щастието, което продължава да ни дава. Щастието, което подари на децата ми, щастието, което подари на Ел Топо, щастието, което подари на мен. Може би това е най-голямото му наследство. Не титлите. Не рекордите. Не головете. Щастието. Да даряваш щастие на другите. Такова, което трае вечно. Благодаря ти, Лео. За всичко. И за това, че направи живота малко по-щастлив за тези от нас, които имаха късмета да се пресекат с теб“.