Инфлацията в еврозоната се ускори до 3,3% през август заради по-високите цени на енергията
преди 2 дни
fakti.bgИнфлацията в еврозоната отново надхвърли 3% през август, достигайки 3,3% на годишна база, основно заради поскъпването на енергийните продукти, съобщава „Ройтерс“, предава News.bg. Ръстът е спрямо 2,9% през юли и представлява най-високото ниво за последните три години. Според данните на Евростат по-високите цени на суровия петрол и природния газ, както и увеличените маржове на рафинериите, са основните фактори за ускоряването на инфлацията. В същото време базовата инфлация, която изключва променливите цени на храните и енергията, се е понижила до 2,4% през август спрямо 2,5% през юли. Ръстът на цените на услугите също се е забавил - до 3% от 3,3%. Очаква се ЕЦБ да повиши лихвите Най-новите данни като цяло съответстват на прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ). Широко се очаква на 10 септември банката да повиши лихвата по депозитите до 2,50%. Финансовите пазари вече са отразили очакваното повишение в цените. Основното внимание сега е насочено към това каква ще бъде последващата траектория на лихвените проценти. Представителите на ЕЦБ засега не дават сигнали за допълнителни повишения. Икономистите също очакват банката да спре с увеличенията през септември и да задържи лихвите на достигнатото ниво. Сред факторите са относително слабият пазар на труда и липсата на видимо ускоряване на ръста на заплатите, въпреки повишаването на цените на енергията. Енергията остава основен риск Икономическият растеж в еврозоната е около 1%, като според анализа остава риск той да се забави допълнително при продължаване на конфликта с Иран. Финансовите пазари очакват още две повишения на лихвите през следващата година. Тези очаквания се основават на възможността по-високите цени на енергията постепенно да се пренесат върху цените в по-широката икономика. Повишаването на цените на природния газ също оказва натиск върху инфлацията. Икономиката на еврозоната обаче досега се е оказала устойчива на натиска от войните, митата и по-високите лихви. Централните банки на други големи икономики, включително Федералният резерв на САЩ, също могат да бъдат изправени пред необходимостта от повишаване на лихвените проценти. Дори при необходимост от допълнително затягане на паричната политика, според представените оценки ЕЦБ няма да има спешна нужда от последващи действия. Възможно е централната банка да пропусне заседанието през октомври и да насочи вниманието си към следващия кръг от икономически прогнози през декември.