128 години от рождението на Димитър Талев - писателят, превърнал историята в съдба
преди ден
fakti.bgНа 1 септември се навършват 128 години от рождението на Димитър Талев – писател, журналист и общественик, чието име остава неразривно свързано с едни от най-мащабните произведения в българската литература на XX век. Авторът на „Железният светилник“ превръща историята на Македония и националноосвободителните борби не просто в исторически разказ, а в семейна и човешка драма, населена с някои от най-запомнящите се образи в българската проза. Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп, тогава в пределите на Османската империя. Израства в семейството на майстор железар и ковач, в среда, пропита от патриархални традиции и силно национално самосъзнание. Още на девет години остава без баща – събитие, което оставя дълбока следа в детството му. Балканските войни, Междусъюзническата и Първата световна война правят образованието му неспокойно и прекъсвано. Талев учи в Прилеп, Солун, Скопие и Стара Загора, а през 1920 г. завършва гимназия в Битоля. След това посещава лекции по медицина и софия в Загреб и Виена, преди окончателно да избере литературата. През 1925 г. завършва българска филология в Софийския университет. Любопитен факт е, че литературните му опити започват още в ранна възраст. Първия си разказ публикува като гимназист през 1917 г. По-късно журналистиката се превръща във важна част от живота му. Талев е главен редактор, а впоследствие и директор на вестник „Македония“, а между 1938 и 1944 г. работи като редактор във влиятелния вестник „Зора“. Животът му обаче преминава през драматичен обрат след 9 септември 1944 г. Заради позициите си по Македонския въпрос писателят е обвинен във „великобългарски шовинизъм“, изключен е от Съюза на българските писатели и през октомври 1944 г. е арестуван. До март следващата година е в Софийския централен затвор, след което преминава през трудовите лагери в Бобов дол и Куциян. След 1948 г. Талев и семейството му са изселени от София в Луковит. Именно в годините на политическа изолация той работи върху книгата, която ще се превърне в неговото най-разпознаваемо произведение – „Железният светилник“. Романът излиза през 1952 г. и поставя началото на прочутата Преспанска тетралогия. Следват „Илинден“ през 1953 г., „Преспанските камбани“ през 1954 г. и „Гласовете ви чувам“ , публикуван през 1966 г. – годината на смъртта на писателя. Четирите романа проследяват съдбата на няколко поколения на фона на бурните исторически процеси в Македония – борбите за самостоятелна българска църква, националното пробуждане, революционното движение и Илинденско-Преображенското въстание. В центъра обаче остава човекът – със семейството, любовта, страховете, амбициите и усещането за принадлежност. Един от най-интересните детайли около „Железният светилник“ е връзката му с родния дом на Талев. Къщата в Прилеп, в която писателят се ражда, се смята за първообраз на дома на семейство Глаушеви. Самият измислен град Преспа също носи множество черти на родния Прилеп, макар Талев да е подчертавал, че героите му не са копия на конкретни личности, а събирателни образи. Сред значимите произведения на автора са още романът „Хилендарският монах“ , посветен на Паисий Хилендарски, сборниците „Златният ключ“, „Великият цар“ и „Старата къща“ , както и „Братята от Струга“ . Особено място заема и трилогията за цар Самуил – „ Щитове каменни“, „Пепеляшка и царският син“ и „Погибел“ , чрез която Талев отново се обръща към драматични моменти от българското минало. В края на 50-те години отношението на комунистическата власт към писателя постепенно се променя. Той е реабилитиран и отново получава възможност да участва активно в литературния живот. Става лауреат на Димитровска награда, получава държавни отличия, а през последните години от живота си е и народен представител. Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 г. в София на 68-годишна възраст. Същата година излиза последната част на Преспанската тетралогия – „Гласовете ви чувам“. Десетилетия след смъртта му творчеството му продължава да бъде сред най-разпознаваемите образци на българския исторически роман. През 1997 г. ЮНЕСКО включва името му сред световноизвестните личности, чиито годишнини организацията отбелязва през 1998–1999 г. Думи на Димитър Талев, останали във времето Сред най-цитираните мисли от произведенията му са: „Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“ – „Железният светилник“ „Човек не бива и не може да живее само за себе си.“ – „Железният светилник“ „Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.“ – „Железният светилник“ „В благородните и чисти вълнения човешката душа се пречиства.“ – „Железният светилник“ „Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“ – „Преспанските камбани“ 128 години след рождението му Димитър Талев остава автор, чрез когото историята престава да бъде само поредица от дати, войни и политически събития. В неговите романи тя влиза в дома, разделя семейства, променя поколения и поставя човека пред избора между личното щастие, дълга и принадлежността към общността.