Когато ЦСКА притежаваше най-страховитото нападение в историята си
преди 20 часа
fakti.bgВ богатата история на българския футбол има отбори, които печелят титли, и други, които оставят следа. Но съставът на ЦСКА (тогава ЦФКА „Средец“) от есента на 1988 година прави нещо много повече – той създава мит. Това е шестмесечният отрязък от време, в който на „Българска армия“ се събира футболна конфигурация, способна да премине през всяка отбрана на континента. Ако попитате по-възрастните привърженици кога червената лавина е била най-неудържима, мнозина няма да посочат полуфиналите през 1967 или 1982 г., а именно онази паметна есен. Причината е в едно уникално футболно съчетание между гениалната зрялост и навлизащата в златната си възраст млада мощ. Спецът Димитър Пенев и перфектният пъзел През лятото на 1988 г. старши треньорът Димитър Пенев вече е изградил ядрото на своя нов, дързък тим. Тримата млади мускетари – Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов – вече усещат силата си. Стратега обаче знае, че на младостта е нужен опитен диригент. Така на „Армията“ акостира Пламен Гетов. Геният от Плевен е в зенита на кариерата си – той не просто вижда играта с два хода напред, той я рисува. Заедно с него от Велико Търново пристига и безкомпромисният Трифон Иванов, който моментално циментира защитата до завърналия се от Франция авторитет Георги Димитров - Джеки. Пъзелът е нареден. Тактическият шедьовър на Стратега: Анатомия на армейската вихрушка За да се разбере скритата сила на този състав, футболната история трябва да се погледне през призмата на чистата тактика. Димитър Пенев изпреварва времето си, като изгражда динамична, ротираща се система. Тя дава пълна свобода на креативните футболисти, без да нарушава дефанзивния баланс. В основата на офанзивната мощ е фактът, че нападателите не играят в статични позиции. На хартия Любослав Пенев е класическият таран (номер 9), но неговата роля е много по-модерна. Той притежава уникалната способност да гардира топката с гръб към вратата и да увлича по двама централни защитници. Това отваря огромни празни пространства за двете крила, които действат на скорост. Емил Костадинов атакува по десния фланг, като използва експлозивното си ускорение и перфектен дрибъл. Отляво Христо Стоичков действа като „хищник“, който постоянно влиза по диагонал навътре към наказателното поле. Тъй като защитниците са ангажирани с мощния Пенев, Стоичков често се оказва в чисти позиции за стрелба с убийствения си ляв крак. Привличането на Пламен Гетов е липсващото парче от пъзела. Той действа като класически плеймейкър (номер 10) зад гърба на тримата нападатели. Гетов притежава компютърна точност при дългите пасове. Неговата задача е да получи топката в централната зона, да изчака секунда, докато Стоичков или Костадинов наберат максимална скорост, и да я пусне зад гърба на противниковата отбрана. Тази система обаче не би могла да функционира без втория мотор в халфовата линия – Георги Георгиев - Гецата . Със своята невероятна техника, изключителен дрибъл и способност да контролира темпото под преса, Гецата е перфектната свръзка между защитата и нападението. Неговото присъствие дава идеален дефанзивен баланс, освобождава Пламен Гетов от тежки дефанзивни задачи и захранва крилата с чисти, остри топки. За да си позволи четирима изключително офанзивни играчи, Димитър Пенев изгражда бетонна стена в защита. Георги Димитров - Джеки действа като либеро (свободен защитник). Неговият огромен международен опит и хладнокръвие му позволяват да чете играта отлично и да покрива грешките на съотборниците си. Пред него като класически персонален стопер действа младият Трифон Иванов. Туньо е натоварен с най-тежката задача – физически да неутрализира най-опасния нападател на противника. Със своята безкомпромисност и непримирим дух той внася респект и агресия, които дават сигурност на целия тим. Подпомагани от дефанзивните халфове Костадин Янчев и Ивайло Киров, те затварят подстъпите към вратата на Илия Вълов. Есенният марш в Европа: Лекцията срещу Панатинайкос Червената лавина пренася своята доминация и на международната сцена в турнира за Купата на носителите на купи (КНК). Първото изпитание през септември 1988 г. е чехословашкият Интер (Братислава). Още в първия мач в София армейците показват, че няма да изпитват милост и побеждават с 3:2, а при реванша в Братислава са още по-категорични – победа с 5:0. Стоичков наказва съперника на два пъти, а Любо Пенев, Костадинов и Витанов довършват домакините. Истинският зрелищен европейски тест обаче предстои в края на октомври срещу гръцкия гранд Панатинайкос. Първата среща на стадион „Народна армия“ е тактически триумф. ЦСКА печели с 2:0 след голове на Христо Стоичков и Любослав Пенев. Реваншът в Атина на 9 ноември се превръща в истинска футболна лекция пред 50 000 шумни гръцки привърженици. Вместо да се затвори в глуха отбрана, ЦСКА контролира събитията на терена чрез хладнокръвните пасове на Гетов и Гецата. В 85-ата минута Любослав Пенев хладнокръвно бележи от дузпа, носейки престижната победа с 1:0 насред Атина. С общ резултат 3:0 армейците преминават през Панатинайкос без да допуснат нито един гол във вратата си. Историческите рекорди в „А“ група Вътрешното първенство се превръща в тесен коридор за червената машина. В дебюта си срещу Враца Пламен Гетов забива четири попадения за разгрома с 5:1. За по-малко от пет месеца зад океана от голове, Гетов изиграва 11 мача, в които отбелязва 8 гола, захранвайки младото трио с „пасове с очи“. Сезон 1988/89 остава в историята като най-успешния за клуба откъм спечелени отличия. ЦСКА поставя абсолютен прецедент, спечелвайки всички възможни пет вътрешни трофея в един сезон: шампионската титла на България, Купата на НРБ, Купата на Съветската армия, Купата на БФС и Суперкупата на България. Офанзивната статистика е стряскаща за конкурентите. Отборът завършва първенството с 86 отбелязани гола в 30 мача. Стоичков и Любо Пенев буквално раздират мрежите в „А“ група, като Пенев бележи 21 попадения, а Стоичков добавя още 23. Историческият паралел: 1973, 1982 или 1988? Когато се сравнява този отбор с другите два легендарни периода на ЦСКА, ясно се виждат разликите в характера на тимовете: Съставът от 1973/74 г. (Епохата на Денев и Марашлиев): Този отбор притежава огромен турнирен характер и опит. Той детронира действащия трикратен европейски шампион Аякс с Кройф в редиците си. Това е състав, изграден от тактическа дисциплина, физическа издръжность и силни индивидуалности. Съставът от 1980–1982 г. (Епохата на Джевизов и Йончев): Този тим е истински убиец на грандове – Нотингам Форест и Ливърпул падат на колела в София. Отборът разчита на изключителен колектив, здрава физика и перфектна организираност в защита. Есенният състав от 1988 г.: За разлика от предните два, които често печелят с тактическо изчакване и характер, отборът от 1988 г. залага на чиста, неподправена футболна романтика и атакуваща мощ. Това е най-атрактивният и техничен ЦСКА в историята. Той не просто иска да победи съперника, а да го надиграе и разгроми чрез красиви комбинации. Голямата въпросителна: Какво щеше да стане, ако... Звездната конфигурация обаче остава в този си вид твърде кратко. През зимната пауза Пламен Гетов е продаден в португалския Портимонензе. Без своя диригент ЦСКА довършва сезона триумфално на домашната сцена и достига до полуфинал за КНК срещу Барселона. Там, въпреки трите гола на Стоичков в двата мача, каталунците продължават напред И до днес в кулоарите на стадиона витае един голям въпрос, който вълнува футболните романтици: Ако Пламен Гетов беше останал в София и за пролетните сблъсъци срещу Барселона на Йохан Кройф, щеше ли ЦСКА да играе своя първи европейски финал? С мощта на Трифон Иванов отзад, диригентската палка на Гетов и майсторството на Гецата в средата, и тримата най-велики български нападатели в предни позиции, есенният ЦСКА от 1988 г. остава в историята като най-опасния, балансиран и атакуващ състав, стъпвал някога по българските терени.