176 години без Оноре дьо Балзак – геният, превърнал обществото в „Човешка комедия“
преди 2 часа
fakti.bgНа 18 август 1850 г. в Париж умира Оноре дьо Балзак – писателят, който превърна човешките амбиции, парите, любовта, социалното издигане и моралните компромиси на XIX век в една от най-мащабните литературни картини на европейското общество. Днес, 176 години след смъртта му, авторът на „Дядо Горио“, „Йожени Гранде“ и „Изгубени илюзии“ остава сред най-влиятелните фигури в историята на романа. От правото към литературата Оноре Балзак е роден на 20 май 1799 г. в Тур, Франция. Семейството му се надява той да изгради сигурна кариера и младият Балзак учи право, но сравнително рано решава, че бъдещето му е в литературата. Първите му творчески опити не му носят голям успех, а предприемаческите му начинания в печатарския и издателския бизнес завършват с финансови затруднения. Дълговете се превръщат в постоянен спътник на писателя и до голяма степен определят прочутия му работен режим. Балзак пише изключително интензивно, често през нощта, като кафето се превръща почти в символ на начина му на живот. В парижкия му дом в Паси, днес превърнат в музея Maison de Balzac , са запазени вещи, свързани с ежедневието и работата му, включително прочутата му кафеварка и характерната дреха, с която пишел. „Човешка комедия“ – един свят върху хартия Най-голямото дело на Балзак е монументалният цикъл **„Човешка комедия“ („La Comédie humaine“) ** – огромен литературен проект, чрез който писателят се стреми да изгради своеобразна енциклопедия на френското общество след Наполеоновата епоха. В романите и разказите му герои преминават от една творба в друга, появяват се като главни действащи лица, а по-късно като второстепенни персонажи или вече утвърдени членове на обществото. Именно тази взаимосвързана система превръща света на Балзак в необичайно жив литературен организъм. Богати банкери, разорени аристократи, журналисти, адвокати, чиновници, предприемачи, престъпници, студенти и хора, обсебени от желанието да се изкачат по социалната стълбица, населяват неговия Париж. Зад личните им истории обаче стои далеч по-голяма тема – властта на парите и социалния статус върху човешките отношения . Писател, който наблюдава обществото като учен Балзак е смятан за един от основоположниците на реализма именно заради способността си да анализира в подробности както средата, така и психологията на своите герои. Френската национална библиотека определя автора като една от големите фигури на френския роман и свързва литературното му наследство преди всичко с монументалната „Човешка комедия“. Неговите книги не са само разкази за любов, семейни конфликти или обществени интриги. Балзак проследява механизмите, чрез които капиталът, наследството, бракът, политиката и обществените контакти определят съдбата на хората. Именно затова много от темите му звучат изненадващо съвременно – стремежът към бързо забогатяване, манипулациите в медиите, изграждането на публичен образ, политическите зависимости и желанието за социален престиж. Дългата любов с Евелина Ханска Една от най-необикновените истории в личния живот на писателя е връзката му с полската аристократка Евелина Ханска . Контактът между двамата започва през 1832 г., когато тя му изпраща писмо под псевдонима „Чужденката“. Следва продължителна кореспонденция и отношения, продължили близо две десетилетия. Двамата се женят през март 1850 г. – едва няколко месеца преди смъртта на Балзак. Историята на връзката им остава една от най-известните литературни любовни истории на XIX век. През последните години от живота си писателят вече страда от сериозни здравословни проблеми. След завръщането си в Париж състоянието му продължава да се влошава. Последните дни на Балзак Оноре дьо Балзак умира на 18 август 1850 г. , едва на 51 години. Погребан е в гробището „Пер Лашез“ в Париж. Сред хората, които отдават последна почит на писателя, е и Виктор Юго , който произнася прочутата надгробна реч за своя литературен съвременник. Смъртта на Балзак прекъсва огромния му замисъл, преди „Човешка комедия“ да бъде окончателно завършена. Въпреки това създаденото от него се превръща в образец за поколения романисти. Наследството на един литературен титан Влиянието на Балзак далеч надхвърля френската литература на XIX век. Неговият метод – подробно наблюдение на социалната среда, свързване на частните съдби с икономическите интереси и повторната поява на герои – оказва огромно въздействие върху развитието на европейския роман. Любопитно е, че дори материалният образ на Балзак се превръща в част от културната история. Десетилетия след смъртта му Огюст Роден получава поръчка да създаде негов паметник. Завършената през 1898 г. скулптура първоначално предизвиква скандал и е отхвърлена, но по-късно е призната за едно от значимите произведения на модерната скулптура. Днес домът на писателя в Паси е музей, а „Човешка комедия“ продължава да бъде четена не просто като класика, а като изследване на механизмите, които движат обществото. 176 години след смъртта на Оноре дьо Балзак най-силното доказателство за неговото литературно безсмъртие вероятно е фактът, че светът, който описва – свят на амбиции, пари, обществен престиж и човешки слабости – все още изглежда обезпокоително познат.