"Радев в обяснителен режим": какво пише ФАЦ

"Радев в обяснителен режим": какво пише ФАЦ

Пристигането по уикенда на два американски самолета в авиобазата в Безмер предизвика дебати за външната политика на министър-председателя Румен Радев. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) напомня по този повод, че като президент Радев постоянно се обявяваше против оказването на военна подкрепа на Украйна. Аргументите - че руската агресия не би могла да бъде спряна по военен път. Освен това малка държава като България не би могла да си позволи да заеме страна във войната, тъй като така би се оказала под заплахата на свой ред да се превърне във военна цел. Какво е по-различното при войната на САЩ? Най-вече вторият аргумент отекна сред част от населението - и сега бе поет и от иранските политици. Режимът в Техеран нееднократно е предупреждавал, че разполагането на самолети цистерни недалеч от българските граници с Турция и Гърция би могло да превърне България в страна във войната. Това поставя Радев в обяснителен режим във вътрешнополитически план заради следния въпрос, посочва Михаел Мартенс във ФАЦ: защо неговите предупреждения, че България трябва да се въздържа от участие във войни в този случай на важат? Германската медия припомня, че след гласуването на решението за разполагането на самолетите в парламента, говорител на иранското външно министерство го определи като "опасно" и заплаши, че то може да бъде изтълкувано като акт на агресия. Натискът нарасна още повече след телефонен разговор на българската външна министърка Велислава Петрова с иранския ѝ колега Абас Аракчи, за който двете страни излязоха с различни версии. В българското изявление се наблягаше на дипломатически баналности като твърдението за уж добри двустранни отношения, а от иранското се чу друго: че иранският министър не само е определил решението като "осъдително" и "неприемливо", а и е поискал правителството на Радев "спешно да преосмисли стъпката". Отправено е било и предупреждението, че на базата на това решение България би могла да бъде класифицирана като агресор. Радев се опита да успокои сънародниците си с думи като "Не очаквам фактическо влошаване на отношенията", пише ФАЦ. Изданието цитира и следните думи на премиера пред парламента: "Ако ние не изпълняваме задълженията си към САЩ, как бихме могли да очакваме те да изпълняват своите към нас?" Но това не успокои духовете изцяло, отбелязва Михаел Мартенс. В Безмер се проведоха протести, в които участваха и хора от София, Пловдив и други градове. Възникването на реална заплаха за България е по-скоро малко вероятно, посочва ФАЦ. От една страна присъствието на американски военни в базата не е нищо ново - България, която членува в НАТО от 2004 година, още през 2006 г. подписа споразумение за военно сътрудничество със САЩ, което позволява на американските въоръжени сили да ползват базата Безмер. Пък и както посочват военни експерти, едва ли би било в интерес на Техеран заради самолети цистерни да атакува натовска държава и така да провокира ответна реакция. Към това се добавя обстоятелството, че по пътя си към България иранските ракети би трябвало да пресекат територията на натовската държава Турция. Вътрешнополитически обаче репутацията на Радев получи първата малка драскотина, смята Михаел Мартенс. Премиерът продължава да е най-популярният политик в страната, но за разлика от президентските мандати, сега вече не може да коментира случващото се като уж безучастен наблюдател - той трябва да действа и да взима решения. Опитът му да обвърже преговорите по разполагането на самолетите с отмяната на визовия режим за България при пътувания до САЩ се провали напълно. А и първият приет от правителството му бюджет е с рекорден за българските условия дефицит, изброява ФАЦ. Радев се опитва да удовлетвори едновременно мнозина Германската медия цитира Весела Чернева, заместник-директорка на Европейския съвет за външна политика с думите: "По време на предизборната си кампания Радев искаше да привлече максимално широк обществен спектър. И за да удовлетвори всички групи, трябваше да приеме бюджет с дефицит от 5,7 процента - истинска новост в последните две десетилетия". Чернева казва и, че премиерът се опитва да удовлетвори мнозина едновременно не само във вътрешнополитически, но и във външнополитически план. Чрез отхвърлянето на военната подкрепа за Украйна, като паралелно се оправдава логистичната подкрепа за американските военни операции в Близкия изток, Радев се надява "да запази гаранциите за сигурност от страна на САЩ, без България да поема задължения във връзка с развиващата се европейска архитектура на сигурност". Сходно мнение пред ФАЦ изразява и ръководителят на софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер" Норберт Бекман-Диркес: "Министър-председателят Румен Радев очевидно се опитва да лавира между ЕС, НАТО и САЩ от една страна и Русия от друга". Тази клатушкаща се политика напомня на лавирането на сръбския президент Вучич, смята Михаел Мартенс. Но подчертава, че разлика от България Сърбия не членува нито в НАТО, нито в ЕС.

Трудният геополитически баланс на Румен Радев

преди 18 часаfakti.bg

Пристигането на два американски самолета във военновъздушната база "Безмер'' през уикенда разпали дебат относно външната политика на министър-председателя Румен Радев. Базата, разположена на около 260 километра югоизточно от София, отсега нататък ще служи за кацане на до осем американски самолета-цистерни за мисии в Близкия изток, пише германското издание Frantfurter Allgemeine. Радев, който спечели абсолютно мнозинство от мандатите на парламентарните избори през април с новосъздадената си партия "Прогресивна България'', като президент винаги се е обявявал против военна подкрепа за Украйна. Той аргументираше, че руската агресия не може да бъде спряна с военни средства и че малка държава като България не може да си позволи да заема страна, за да не се превърне във военна цел. Особено вторият аргумент намери отзвук сред част от населението – и сега се използва като аргумент от иранската политика. Режимът в Техеран многократно предупреждава, че разполагането на самолетите-цистерни недалеч от българските граници с Турция и Гърция може да превърне България в страна, участваща във войната. Това поставя Радев в затруднение по отношение на вътрешната политика предвид един очевиден въпрос: защо предупрежденията му, че България трябва да се въздържа от всеки конфликт, не важат и в този случай? След като на 22 юли парламентът в София одобри разполагането на войските, първоначално с краен срок до октомври, от Техеран бяха отправени няколко предупреждения, които намериха широк отзвук в българските медии. Още преди гласуването режимът беше предупредил, че разрешаването на САЩ да използват българска територия за военни операции срещу Техеран би било равносилно на участие на България във военно престъпление. След заседанието говорител на иранското външно министерство определи решението като "опасно'' и заплаши, че то може да бъде тълкувано като акт на агресия. Натискът се засили още повече след телефонен разговор между българската външна министърка Велислава Петрова и нейния ирански колега Абас Арагчи, след като двете страни публикуваха коренно различни обобщения на разговора. Докато българското съобщение на Петрова акцентираше върху дипломатически формалностти в които се посочваше добрите двустранни отношения межде двете страни, иранското съобщение, цитирано от медиите, звучеше съвсем различно. Според него иранският министър не само нарече решението на София "осъдително'' и "неприемливо'', но и призова правителството на Радев "спешно да преосмисли'' този ход. Арагчи също така предупреди, че българската политика може да бъде тълкувана така, че България да бъде класифицирана като агресор. Радев се опита да успокои сънародниците си с аргумента, че не очаква реално влошаване на отношенията, а САЩ са най-важният съюзник за сигурността на България. Според него, ако страната не спазва ангажиментите си към САЩ, не може да очаква те да изпълнят своите. Това обаче не успокои напълно настроенията и пред базата вече неколкократно се проведоха протести на местни жители и демонстранти от големите градове. От друга страна, се счита за малко вероятно да съществува реална опасност за България. Присъствието на американски въоръжени сили в базата не е ново явление, а България е член на НАТО от 2004 г. и още през 2006 г. подписа споразумение за военно сътрудничество със САЩ. Освен това военни експерти посочват, че едва ли е в интерес на Техеран да атакува държава от НАТО и да провокира ответна реакция, а иранските ракети би трябвало първо да пресекат територията на Турция, която също е членка на НАТО. Въпреки това в вътрешнополитически план репутацията на Радев претърпя първата си малка драскотина. Той все още е с голяма преднина най-популярните политици в страната. Той също така се възползва от двата си мандата като президент на България. През тези години Радев се представи като държавен лидер, стоящ над дребните партийни раздори, като от време на време проявяваше популистки наклонности. В ежедневната политика обаче Радев вече не може да коментира събитията само от позицията на уж незаинтересован наблюдател – той трябва да действа и да взема решения. Опитът му да обвърже преговорите за разполагането на американските самолети с отмяна на визовия режим за България при пътувания в САЩ се провали напълно. А първият бюджет, приет от правителството на Радев, отчете дефицит от почти шест процента – рекорден дефицит за ново страна, приета наскоро в еврозоната. В подготовката за присъединяването към еврозоната, към която България принадлежи от тази година, балканската държава дълги години е управлявала икономиката си по образцов начин. очти шест процента – рекорден дефицит за българските условия. Тази дисциплина изглежда е застрашена, след като голямата цел вече е постигната.