276 години без Йохан Себастиан Бах

276 години без Йохан Себастиан Бах

преди 12 часаfakti.bg

На днешния ден се навършват 276 години от смъртта на Йохан Себастиан Бах – германския композитор, органист и капелмайстор, чието творчество се възприема като връх на бароковата музика и продължава да оказва огромно влияние върху поколения музиканти. Бах умира на 28 юли 1750 г. в Лайпциг на 65-годишна възраст. През последните месеци от живота си той страда от сериозни проблеми със зрението и претърпява две очни операции, извършени от английския лекар Джон Тейлър. След усложнения композиторът получава инсулт и издъхва в дома си край църквата „Свети Тома“. Йохан Себастиан Бах е роден на 31 март 1685 г. по съвременния календар в германския град Айзенах, в семейство с дълбоки музикални традиции. Остава сирак още като дете и е отгледан от по-големия си брат Йохан Кристоф Бах, който му дава първите системни уроци по музика. В професионалния си път Бах работи като органист, придворен музикант, концертмайстор и капелмайстор във Ваймар, Кьотен и други германски градове. През 1723 г. е назначен за кантор на църквата „Свети Тома“ и музикален директор на Лайпциг – длъжност, която заема до края на живота си. Като кантор той отговаря за музиката в основните църкви на града, обучава учениците от прочутия хор „Томанер“ и създава голяма част от своите кантати, пасиони и произведения за религиозни служби. Работата му в Лайпциг често е съпътствана от конфликти с местните власти, които критикуват поведението и методите му, но именно този период ражда някои от най-значимите му творби. Сред шедьоврите на Йохан Себастиан Бах са „Матеус пасион“, „Йоханес пасион“, „Меса в си минор“, „Бранденбургски концерти“, „Добре темперирано пиано“, „Голдберг вариации“, „Изкуството на фугата“, сюитите за виолончело и сонатите и партитите за соло цигулка. Композиторът съчетава германските музикални традиции с влияния от Италия и Франция. Неговите фуги, хорали и контрапунктични композиции се отличават със сложна структура, математическа прецизност и силно духовно въздействие. Приживе Бах е известен предимно като изключителен органист и познавач на музикалните инструменти. След смъртта му част от произведенията му постепенно потъват в забрава, а творчеството му се възражда с нова сила през XIX век. Ключова роля има Феликс Менделсон, който през 1829 г. дирижира изпълнение на „Матеус пасион“ в Берлин и връща музиката на Бах пред широката европейска публика. Йохан Себастиан Бах има 20 деца от двата си брака – със своята братовчедка Мария Барбара Бах и с певицата Анна Магдалена Вилке. Четирима от синовете му – Вилхелм Фридеман, Карл Филип Емануел, Йохан Кристоф Фридрих и Йохан Кристиан Бах – също се превръщат в известни композитори. Първоначално Бах е погребан в старото гробище на църквата „Свети Йоан“ в Лайпциг. През 1950 г., по повод 200-годишнината от смъртта му, предполагаемите му останки са пренесени в църквата „Свети Тома“, където днес се намира неговият гроб. Повече от два века и половина след смъртта му музиката на Йохан Себастиан Бах остава неизменна част от световния концертен репертоар. Неговото творчество се изучава от композитори, диригенти и изпълнители, а произведенията му звучат ежедневно в концертни зали, храмове и музикални училища по целия свят.

285 години без Антонио Вивалди – геният на барока

преди 10 часаfakti.bg

Антонио Вивалди умира на 28 юли 1741 г. във Виена на 63-годишна възраст. Въпреки огромната популярност, която постига в продължение на десетилетия, последните месеци от живота му преминават в бедност и несигурност. Композиторът е погребан скромно, а точното местоположение на гроба му днес не е известно. Роден на 4 март 1678 г. във Венеция, Антонио Лучо Вивалди получава първите си уроци по цигулка от своя баща Джовани Батиста Вивалди, който свири в оркестъра на базиликата „Сан Марко“. Още като млад проявява изключителни музикални способности, но първоначално избира духовното поприще и през 1703 г. е ръкоположен за свещеник. Заради характерния цвят на косата си Вивалди получава прозвището Червения свещеник . Здравословни проблеми обаче ограничават участието му в църковните служби и постепенно музиката се превръща в основното му занимание. Голяма част от професионалния му път е свързана с девическото сиропиталище и музикално училище „Оспедале дела Пиета“ във Венеция. Там Антонио Вивалди преподава цигулка, ръководи оркестъра и създава множество произведения за талантливите възпитанички на институцията. Под негово ръководство ансамбълът придобива международна известност. „Четирите годишни времена“ – музика, която рисува картини Най-популярната творба на италианския композитор остава цикълът „Четирите годишни времена“ , съставен от четири концерта за цигулка – „Пролет“, „Лято“, „Есен“ и „Зима“. Произведенията са публикувани през 1725 г. като част от сборника „Опит между хармонията и изобретателността“. С музикални средства Вивалди пресъздава птичи песни, гръмотевични бури, ловни сцени, леден вятър, течаща вода и празнични танци. Към концертите са добавени и сонети, които описват събитията и природните картини, изобразени във всяка част. Този подход превръща „Четирите годишни времена“ в един от най-ранните и ярки примери за програмна музика – композиции, които разказват история или пресъздават конкретни образи. Автор на стотици концерти и десетки опери Антонио Вивалди създава над 500 концерта за различни инструменти, сред които цигулка, виолончело, флейта, обой, фагот и мандолина. В творческото му наследство влизат още сонати, кантати, духовни произведения и повече от 50 опери. Композиторът има ключова роля за утвърждаването на соловия концерт и на тричастната му структура – бърза, бавна и отново бърза част. Неговите музикални идеи оказват влияние върху редица европейски творци, включително Йохан Себастиан Бах, който изучава и преработва някои от концертите му. Приживе Вивалди се радва на слава във Венеция, Мантуа, Рим, Амстердам и Виена. Той работи като композитор, цигулар, диригент и оперен импресарио, а произведенията му се изпълняват пред представители на европейската аристокрация.