Си Дзинпин посещава САЩ през септември
преди 20 часа
fakti.bgАмериканският президент Доналд Тръмп официално обяви, че китайският лидер Си Дзинпин ще направи държавно посещение в Съединените щати на 24 септември 2026 г. Новината бе съобщена в следобедните часове на 23 юли по време на реч на Тръмп в Агенцията за опазване на околната среда (EPA), където той коментира плановете на администрацията за изграждане на нови центрове за данни. По думите на американския държавен глава, водеща тема на двустранните разговори във Вашингтон ще бъде развитието и регулацията на изкуствения интелект (AI) , съобщават световните информационни агенции. Според Reuters , Тръмп е подчертал стратегическото значение на срещата с думите: „Президентът Си идва на 24 септември. Говорихме за това, когато бях в Пекин, и ще го обсъдим отново.“ Американският лидер определи AI като „най-голямото нещо, което някой някога е виждал“ и категорично заяви, че САЩ трябва да запазят водещата си позиция пред Китай в технологичната надпревара. Визитата на китайския президент е втората голяма среща на върха за двете суперсили през тази година. През май 2026 г. Доналд Тръмп осъществи историческо посещение в Китай, придружен от голяма бизнес делегация от технологичния сектор, по време на което отправи лична покана към Си Дзинпин за посещение в Белия дом. Както отбелязва Fox News , предстоящото есенно посещение съвпада и с провеждането на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Подготовката за дипломатическото събитие на най-високо равнище вече е в ход. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио и китайският външен министър Ван И проведоха работна среща, насочена към идентифициране на ключовите зони на сътрудничество и избягване на потенциални търговски и политически конфликти. Междувременно министърът на финансите на САЩ Скот Бесент се очаква да оглави специализирания интерправителствен диалог по темата за AI моделите, който ще предшества визитата в края на септември. Ескалация на митата и технологична война: Икономическият фон на срещата Предстоящата среща на върха се провежда на фона на безпрецедентно икономическо напрежение. Администрацията на Тръмп наложи агресивна тарифна политика, включваща универсално базово мито от 10% върху глобалния внос и комбинирани налози, достигащи до 104% за определени китайски стоки . Според анализи на BBC , Белият дом използва тези търговски бариери като инструмент за стимулиране на местното производство и свиване на търговския дефицит с Пекин. Допълнително напрежение внесе и предложението на Службата на търговския представител на САЩ (USTR) за нови мита от 10% до 12.5% заради разследвания за принудителен труд, засягащи десетки икономики, включително Китай. Въпреки острия тон, дипломатическите канали остават отворени за евентуални икономически отстъпки. Както съобщава икономическото издание South China Morning Post , по време на майското посещение на Тръмп в Пекин двете страни обявиха създаването на съвместни съвети по търговия и инвестиции, насочени към постигане на взаимно облекчаване на мита върху стоки на стойност около 30 милиарда долара за всяка страна. Държавният секретар Марко Рубио потвърди, че задействането на тези съвети е един от потенциалните конкретни резултати, които Вашингтон и Пекин се опитват да финализират преди септемврийската визита на Си Дзинпин. Технологичният сектор е втората голяма арена на сблъсък. Американските ограничения за износ на високотехнологични чипове (като тези на Nvidia) силно ограничиха хардуерния достъп на Китай, което от своя страна принуди Пекин да промени стратегията си. По данни на The New York Times , Китай успешно компенсира изоставането си, като разработва изключително ефективни AI модели с отворен код (open-source) , които изискват по-малко изчислителна мощност и подкопават пазарната доминация на американските технологични гиганти. Допълнителен конфликт възникна и след обвиненията от страна на американската компания Anthropic, че китайски платформи неправомерно копират техни патентовани технологии чрез фиктивни профили. В отговор министърът Скот Бесент заплаши с директни санкции срещу китайски AI компании, подчертавайки, че „отвореният код не означава отворен лов за американска интелектуална собственост“.