20 юли 1969 г. НАСА прати човек на Луната
преди 2 дни
fakti.bgНа 20 юли 1969 г. пилотираният космически кораб Аполо 11 успешно каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на извънземна почва. На 5 април 1967 г. 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност. Сред 17 - те "аса" е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния - на Аполо 11. На 14 април 1969 год., на специална пресконференция, ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11 и неговия командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност. Пилотираният космическия кораб Аполо 11, съставен от ракетата носител Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни „Колумбия“ (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни „Ийгъл“ (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третият апарат от серията "Аполо", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него. Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята. Ракетата излита на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, около 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм Близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролният център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Ийгъл трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Амстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва: "Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна". В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се отмени прилуняването и принудителното връщане на орбита, припомня obekti.bg. Екипажът провежда операция, симулираща старт от Луната за проверка на всички системи на Ийгъл, които се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." , на 21 юли 1969 в 2 часа, 56 минути и 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци, при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди — сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество“ и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин., след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен. От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. В 17 часа 54 мин. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуска.