САЩ срещу съда в Хага: какво стои зад тази атака
преди 7 часа
fakti.bgВ Хага има две големи международни съдилища, които лесно могат да бъдат объркани: от една страна, Международният съд (МС) на Организацията на обединените нации (ООН), който разглежда междудържавни спорове и се намира в историческия „Дворец на мира". От друга страна е Международният наказателен съд (МНС), който едва от 2002 г. подвежда под отговорност военни престъпници и се намира в значително по-модерна сграда от стъкло и бетон. Тук не са представени всички 193 държави-членки на ООН, а само 125 от тях. Сред тях не са такива като САЩ, Русия и Китай, както и редица държави от Азия и Северна Африка. Когато американският държавен секретар Марко Рубио наскоро заплаши да събори съда „тухла по тухла", все пак беше ясно, че той има предвид МНС. В съобщение министерството му изброи инструментите, които САЩ обмислят да използват за кампанията си срещу съда - например да наложат забрани за влизане на територията на страната на служители на МНС или да засилят санкциите срещу съда и свързаните с него организации. Говори се дори за по-строг контрол над онези държави, „които отказват да отхвърлят фалшивия авторитет на МНС и в същото време разчитат на помощ от САЩ". САЩ засилват натиска върху Хага Макар САЩ неведнъж да са се намесвали в делата на МНС, новият им подход привлече вниманието на специалистите по международно право по целия свят. „САЩ и Марко Рубио всъщност сега направиха публично достояние нещо, което се случва вече от над година – а именно, че САЩ оказват дипломатически натиск върху други държави с най-различни средства, за да променят позициите им и отчасти поведението им при гласуване по отношение на МНС", смята Андреас Шюлер, ръководител на програмата „Международни престъпления и правна отговорност" в Европейския център за конституционни и човешки права (ECCHR) в Берлин. „А фактът, че сега това се обявява като кампания, разбира се, показва още веднъж, че се мисли стратегически, че се разширява обхватът ѝ, че се привличат и други държави, които също не са членки на МНС, за да се упражнява натиск и от тяхна страна", казва Шюлер. Съд, от който никой извършител не трябва да може да избяга САЩ не са член на Международния наказателен съд - следователно деяния, извършени на тяхна територия, не могат да бъдат разглеждани в Хага. От друга страна, МНС е компетентен, когато на някого се повдигат обвинения за престъпления, извършени в държава-членка – на тази основа например бяха издадени заповеди за арест срещу руския лидер Владимир Путин и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Съществуването на МНС може да се обясни с поуките от историята: след Втората световна война Нюрнбергските процеси срещу някои членове на нацисткото ръководство сложиха началото на международното наказателно право. А когато през 1990-те години, след войната в Югославия и геноцида в Руанда, се проведоха трибунали за военни престъпления, призивът за създаване на постоянна институция беше чут. Според Кай Амбос, специалист по международно право в Университета в Гьотинген, става въпрос за „основния въпрос за поемането на отговорност", независимо дали става дума за Украйна, Иран или Газа. „Не може да се допуска такива тежки престъпления да се извършват, независимо в какъв конфликт, а основните отговорни лица – а това са преди всичко държавните лидери – да остават ненаказани. Това е неприемливо за жертвите, но всъщност и за всички нас", казва Амбос. Марко Рубио мотивира атаката си срещу МНС с това, че този съд "на хиляди мили разстояние” от САЩ може да взима решения за съдбата на американци - например агентите на имиграционната служба ICE. В МНС обаче няма висящо дело срещу американски граждани. Действията на федералните агенти от ICE се извършват предимно на територията на САЩ, а МНС няма юрисдикция там. Различно е положението с целенасочените убийства на предполагаеми наркотрафиканти в Карибския басейн: бившият прокурор на МНС Луис Морено Окампо вече през ноември ги оцени като възможно престъпление срещу човечеството. Как съдът може да се противопостави на натиска? Кай Амбос се опасява, че това може да има ефект - прокурорите на МНС могат да проявят по-голяма снизходителност към заподозрени от САЩ. „И имаме проблема с прекомерното спазване на санкциите – т.е. че дори компании извън САЩ казват: „Вече няма да сътрудничим на институцията, защото това застрашава нашия бизнес в САЩ." Още миналата година Държавният департамент на САЩ наложи цяла поредица от санкции срещу МНС и отделни съдии. ЕС застана зад МНС веднага след заплахите на Рубио. Това направи и германският външен министър Йохан Вадефул, който заяви, че МНС "прави света по-безопасен и по-справедлив". През 2022 г., на фона на пълномащабната руска инвазия в Украйна, подобно становище даде и Сенатът на САЩ. В резолюция МНС беше оценен като „международен трибунал, който се стреми да поддържа върховенството на закона", а разследванията срещу Русия бяха приветствани. Един от съавторите на текста, внесен от наскоро починалия републикански сенатор Линдзи Греъм, беше днешният държавен секретар на САЩ Марко Рубио. Автор: Давид Ел