Волински марш във Варшава 2026: Какво знаем за протеста и напрежението между Полша и Украйна

Волински марш във Варшава 2026: Какво знаем за протеста и напрежението между Полша и Украйна

Варшава отново стана арена на остри исторически дебати и масови прояви. В неделя в полската столица се проведе традиционният „Волински марш“. Националистически организации и граждани почетоха паметта на жертвите на Волинското клане от периода 1943–1945 г.. Проявата премина под знака на сериозно политическо напрежение между Полша и Украйна, което се засили през последните седмици. Организация и маршрут на шествието Организатор: Събитието бе свикано от дясната политическа сила „Конфедерация на полската корона“. Лидер на шествието: Ключова фигура в марша бе евродепутатът Гжегож Браун, известен с твърдата си позиция срещу Киев. Начална точка: Протестиращите се събраха в 15:00 часа местно време на площад „Три кръста“ (Plac Trzech Krzyży) във Варшава. Основни лозунги: Участниците издигнаха транспаранти с надписи „Помним Волин“ и отправяха призиви срещу „глорификацията на бандеровския национализъм“ в Украйна. Основни искания на протестиращите Участниците в марша и неговите организатори поставиха няколко категорични искания към правителствата във Варшава и Киев: Разрешение за ексхумация: Незабавно подновяване на теренните проучвания и ексхумацията на телата на загиналите поляци на територията на днешна Украйна, за да бъдат погребани с достойнство. Пълна историческа истина: Официално признаване на масовите убийства като геноцид без политически компромиси. Спиране на възхваляването на УПА: Прекратяване на държавната почит в Украйна към фигури от Организацията на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УПА). Защо се изостриха отношенията през 2026 г.? Маршът се провежда в момент на сериозен дипломатически разлом. Напрежението ескалира, след като наскоро полският президент Карол Навроцки отне най-високото полско държавно отличие – ордена „Бял орел“ – от украинския президент Володимир Зеленски. Повод за това стана официалното именуване на поделение от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в чест на „Героите на УПА“. Решението на Киев срещна остра критика и в Европейския парламент. Евродепутатите приеха резолюция, в която подчертаха, че подобни актове влияят крайно негативно на полско-украинските отношения. Официалните чествания и позицията на Украйна Ден преди марша, на 11 юли – обявен за Национален ден за възпоменание, в Полша се проведоха и официални държавни церемонии с участието на вицепремиера и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. Посланикът на Украйна в Полша Васил Боднар също почете паметта на жертвите. Той положи венец на Волинския площад във Варшава и заяви, че Украйна подкрепя разкриването на пълната историческа истина и професионалния диалог между историците на двете страни. „Имаме сложна история, но споделяме общо бъдеще“, допълниха от украинското посолство. Какво представлява Волинското клане? Историческата трагедия обхваща периода 1943–1945 г. в окупираните от нацистка Германия полски територии (област Волин). Тогава бойци на УПА, подкрепяни от част от местното украинско население, провеждат масови чистки срещу полското малцинство. По оценки на полски историци в тези събития загиват около 100 000 поляци – предимно жени, деца и възрастни хора. Кулминацията е т.нар. „Кървава неделя“ на 11 юли 1943 г., когато са нападнати над 150 полски селища едновременно.

Полша призова Украйна да се изправи срещу миналото, а не да „игнорира ужасните си престъпления”

преди 6 часаfakti.bg

Варшава очаква Киев да се „изправи срещу миналото си“, що се отнася до убийствата на етнически поляци от украински националисти през Втората световна война, заяви полският заместник-министър на външните работи, позовавайки се на отговорността на Полша за клането в Йедвабне, предаде полската новинарска агенция ПАП, съобщи БТА. „Жертвите на геноцида в бившите източни гранични земи очакват да бъдат почетени, а не тези ужасни престъпления да бъдат игнорирани или омаловажавани“, заяви Владислав Теофил Бартошевски във видео обръщение, публикувано в профила на „Екс“ на МВнР. Коментарите бяха направени, докато Полша отбелязва 83-ата годишнина от Волинското клане - убийствата на десетки хиляди етнически поляци от националисти от Украинската въстаническа армия (УПА) и Организацията на украинските националисти (ОУН). Трагичните събития се случват през 40-те години на миналия век във Волиня и Източна Галиция, тогава част от окупирана Полша. Убийствата достигат своята кулминация по време на „Кървавата неделя“ на 11 юли 1943 г., когато около 100 полски села стават жертва на координирани атаки. В продължение на десетилетия клането във Волиня е спорна тема между Полша и Украйна, тъй като двете страни споделят противоположни мнения за събитията. Докато поляците официално признават Волинското клане за геноцид и считат УПА и ОУН за престъпни организации, украинците се противопоставят на тази терминология и реторика, разглеждайки тези военни формирования като символи на антисъветската съпротива и борбата за независимост. Според Бартошевски, за разлика от Киев, Полша признава ролята си в погрома в Йедвабне - масовото убийство на няколкостотин полски евреи на 10 юли 1941 г. в тогава окупирания полски град. Полските историци смятат, че са били убити най-малко 340 души. „Мащабът на това престъпление по никакъв начин не е сравним с Волинското клане“, отбеляза дипломатът. Бартошевски заяви, че Полша „никога не е избягвала“ темата и „се е изправяла срещу тежкото си минало“, цитирайки вътрешния обществен дебат в началото настоящия век, потвърждаването на вината на извършителите и разследването, проведено от Института за национална памет. Според заместник-министъра, за разлика от това, Украйна „никога не е провеждала дебат“ за Волинското клане, престъпленията, извършени от нейните националисти, или сътрудничеството на УПА с нацистите. „Очакваме обаче, че в духа на истината украинците ще се изправят срещу миналото си“, каза Бартошевски. През последните седмици дипломатическото напрежение между Киев и Варшава започна да се засилва, след като президентът на Украйна Володимир Зеленски реши в края на май да присъди на едно от военните подразделения на страната почетното звание „Герои на УПА“. В сряда Европейският парламент разкритикува хода, наричайки го „ненужна и непровокирана ескалация“. „Резолюцията на ЕП би трябвало да накара нашите съседи да осъзнаят, че в Европейския съюз няма място за прославяне - или дори за преклонение - пред хора и организации, отговорни за масови престъпления“, отбеляза Бартошевски.

3 жертви в Московска област, Русия е нанесла удари по украински пристанища

преди 4 часаoffnews.bg

Трима души са били убити и петима ранени при украинска атака с дрон срещу Московска област, заяви губернаторът Андрей Воробьов, цитиран от ТАСС и Ройтерс. Той добави, че през нощта подразделенията за радиоелектронна борба и за противовъздушна отбрана са свалили 81 дрона над региона, пише БТА. Жертвите се дължат на падане на дрон, уточни той в акаунта си в Макс. В същото време руското министерство на отбраната съобщи, че въоръжените сили са нанесли удари по украински пристанища през нощта. При

Руски дронове поразиха украински пристанища

преди 4 часаmarica.bg

Групови атаки на руски дронове поразиха тази нощ пристанища в Одеска област. Атакувани са пристанищни обекти в Черноморск, използвани за съхранение на товари с военно предназн...

Смърт сред екипажа на кораб под международен флаг в Одеса след руска атака

преди 2 часаactualno.com

Трима членове на екипажа на кораб за превоз на торове под флага на Того са загинали, а други петима са ранени при руска ...