Хуманитарна катастрофа във Венецуела: Жертвите от двойния трус вече са 3685, ООН предупреждава за здравна криза
преди ден
fakti.bgБроят на потвърдените жертви от катастрофалното двойно земетресение, което разтърси северната и централната част на Венецуела на 24 юни 2026 г., официално достигна 3685 души, предава бТВ Новините. Обзорът на данните към 6:30 часа българско време на 8 юли очертава мащаба на най-тежкото природно бедствие в историята на страната за последния век. Според официалния доклад на ООН (OCHA) и местното Министерство на комуникациите, ранените са най-малко 16 740, а спасените изпод отломките до момента са 6462 души. Какво се случи: Феноменът на „двойния трус“ На 24 юни, в рамките на едва 39 секунди, Венецуела бе ударена последователно от две изключително силни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5 по скалата на Рихтер. Епицентърът бе локализиран по оста Сан Фелипе–Юмаре–Монталбан. Сеизмолозите обясняват огромния брой срутени сгради с т.нар. „двоен удар“ – първият трус компрометира конструкциите, а вторият, по-мощен, ги изравни със земята. До момента са регистрирани над 1000 вторични труса, които допълнително възпрепятстват спасителните операции. Огромна разруха и икономически шок Най-тежко засегнат е крайбрежният щат Ла Гуайра, следван от гъсто населени райони в столицата Каракас. Оценките на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNDRR) показват директни физически щети върху инфраструктурата на стойност 37 милиарда долара . Напълно разрушени са над 190 големи сгради, а други 856 са тежко повредени. Около една трета от училищата в столицата са неизползваеми. Международното летище в Каракас остава затворено за търговски полети, обслужвайки единствено хуманитарни мисии. Нарастващо социално напрежение и риск от епидемии Над 17 800 души са останали без покрив и в момента са настанени в около 80 транзитни лагера, разкрити в стадиони и спортни центрове. Организацията Save the Children алармира за назряваща хуманитарна и здравна криза поради сериозен недостиг на питейна вода и липса на базови санитарни условия, което вече води до огнища на кожни и стомашно-чревни инфекции сред евакуираните. Междувременно в страната расте вълна от недоволство срещу временното правителство. Граждани и неправителствени организации обвиняват държавата в забавена и неадекватна реакция, като в много райони местните жители бяха принудени сами да копаят с голи ръце в търсене на оцелели. Временната президентка Делси Родригес защити действията на кабинета, заявявайки, че на терен работят 30 000 служители и над 27 000 доброволци, и призова за национално единство по време на обявения 7-дневен траур. Международната помощ продължава да се разраства, като екипи на ООН, СЗО и десетки държави доставят тонове медицински консумативи, полеви болници и пречиствателни станции, опитвайки се да овладеят последствията от бедствието.