Дойде ли краят на евтините коли?
преди 11 часа
fakti.bgМечтата за покупка на чисто нов, непретенциозен и най-вече достъпен автомобил в Европа официално е мъртва. Докато доскоро суми от порядъка на 12 000 – 15 000 евро бяха напълно достатъчни за прилична градска кола, днес средната цена на сделката на Стария континент хвърчи към небесата. Анализаторите често оправдават тази криза с общото поскъпване на живота – скока на наемите, драстичното увеличение на застрахователните премии, скъпата храна и високите лихви по лизингите. Истината обаче е много по-дълбока и разкрива сложна вътрешна игра на самата индустрия, подпомогната от тежкия регулаторен натиск на Брюксел. От една страна, защитниците на индустрията изтъкват факта, че съвременните базови автомобили предлагат технологии, които преди десетилетие бяха запазена марка само за совалките от премиум сегмента. Днес дори най-евтиният модел излиза от шоурума с автоматично аварийно спиране, радари, асистент за поддържане на лентата, камери и огромни тъчскрийн екрани със смарт интеграция. Ако вземем за пример емблематичния за европейския пазар Volkswagen Polo, цената му е скочила драстично спрямо миналото, но купувачът обективно получава много по-сигурен и сложен продукт. С две думи – плащаме повече, но и технологичното количество в замяна е по-голямо. Медалът обаче има и една доста по-мрачна обратна страна: пълното и умишлено унищожаване на ултрабюджетния А-сегмент в Европа. Къде изчезнаха достъпни градски легенди като Ford Fiesta, Skoda Citigo или базовите френски „мъничета“? Автомобилните производители просто ги зачеркнаха от каталозите си. Причината е проста – строгите екологични стандарти Euro 6e (и предстоящите Euro 7), комбинирани с новите задължителни системи за безопасност на ЕС, влизащи в сила още този месец, правят производството на малки коли икономически неизгодно. За да оборудват една евтина кола с нужните радари и катализатори, разходите скачат толкова, че крайната ѝ цена става абсурдна за потребителя. В тази реалност за концерните стана много по-изгодно да произвеждат по-големи, тежки и скъпи кросоувъри (SUV), където маржът на печалба е огромен. Сглобяването на малки партиди от базови конфигурации е икономическо самоубийство за дилърите, които предпочитат да държат на склад наточени модификации. В крайна сметка европейският купувач е поставен пред изкуствен дефицит. Той не купува големи и скъпи SUV-ове просто защото ги обожава, а защото индустрията му отне правото на евтин избор. Общата инфлация безспорно хапе портфейла, но за да сме честни пред себе си, трябва да признаем: европейският автопром целенасочено затвори вратата за бедните купувачи, превръщайки новата кола в лукс за избрани. На този фон китайските алтернативи се опитват да попълнят празнината, като примамват купувачите с по-ниски цени от европейските си конкуренти, но те не предлагат базови нива на оборудване. Те се характеризират с изключително щедро базово оборудване, но заради това, високите мита, транспорта и сложната логистика, техните етикети също остават далеч от понятието за истински евтин и достъпен народен автомобил. На този мрачен фон, единствената светлина в тунела за масовия европейски купувач остава румънското острие Dacia. Дъщерната марка на Renault се превърна в истински феномен на пазара, като на практика остана последният мохикан, предлагащ достъпна мобилност без излишна помпозност. Благодарение на хитрата си стратегия да използва вече изпитани и изплатени технологии от по-големия си френски брат, брандът успява да балансира по ръба на бръснача – покрива безкомпромисните изисквания на Брюксел за безопасност и екология, но запазва ценови етикети, които не докарват инфаркт на средностатистическия потребител. И докато останалите европейски гиганти гордо вдигат нос към премиум сегмента, оставяйки обикновения човек на заден план, модели като Sandero и Duster продължават да спасяват честта на Стария континент, доказвайки, че новата кола не трябва задължително да върви в комплект с доживотен заробващ кредит.