"За Киргизстан Пакистан е южната порта към морето"

"За Киргизстан Пакистан е южната порта към морето"

Предстоящата среща на президента на Пакистан Асиф Али Зардари в Киргизстан не е просто дипломатическо събитие, а възможност за откриване на перспективно сътрудничество, коментира пред киргизстанската новинарска агенция КАБАР политоложката Асел Омуракунова, предаде БТА. Според нея за Киргизстан, който няма пряк излаз на море, всеки надежден транспортен коридор не е само въпрос на търговия, но и на икономическа стабилност. „Между Киргизстан и Пакистан е заложена здрава основа на дипломатическите отношения, установени на 10 май 1992 година. Официалното посещение на президента Садир Жапаров в Пакистан през миналия декември придаде нов импулс на тези отношения. Тогава страните обсъдиха търговията, инвестициите, транспортно-логистичните връзки и хуманитарното сътрудничество“, отбеляза експертът. Според нея не толкова дипломацията основен въпрос в днешните двустранни отношения, а логистиката. „Образно казано, Пакистан е южна порта към морето за Киргизстан. В това отношение особено значение има пристанището Карачи. За страна, която няма пряк излаз на море, достъпът до такова пристанище е възможност да се интегрираме в широките регионални и глобални търговски вериги“, заяви Омуракунова. Експертът подчерта, че икономиката започва с пътищата. Може да се произвеждат качествени фасул, месо, кожа и текстил, но ако доставката е скъпа и непредсказуема, стоката губи още преди да излезе на пазара. „Стокооборотът между Киргизстан и Пакистан засега е малък, но потенциалът е огромен. Пакистан се интересува от киргизстанската земеделска продукция, от фасула, плодовете и кожите. Киргизстан на свой ред внася от Пакистан ориз, медикаменти и текстил. Затова довеждането на стокооборота до 200 млн. долара е напълно изпълнима практическа задача“, смята тя. Според нея особено стратегическо значение придобива маршрутът Бишкек – Торугарт – Кашгар – Хунжераб – Исламабад – Карачи. Направлението открива път към пристанището Карачи и позволява на Киргизстан да получи алтернативен излаз на море. „За Киргизстан е особено важно да има няколко транспортни маршрута. Това е въпрос на зрялата външна политика“, поясни експертът. Омуракунова допълни, че значението на посещението на Зардари не се ограничава единствено до двустранната търговия. За Киргизстан Пакистан е Южна Азия, излаз на Арабско море, огромен пазар, развита текстилна и фармацевтична индустрия. За Исламабад Киргизстан и Централна Азия са енергетика, транзит, нови пазари и възможност за разширяване на връзките извън пределите на традиционните южноазиатски пазари. „Тук има и човешко измерение. В Киргизстан се обучават хиляди пакистански студенти, основно медицински специалности. Това не е просто статистика. Тези младежи живеят по няколко години в Бишкек. Още и в други градове, познават отблизо киргизстанското общество. След 10-15 години много ще станат в Пакистан лекари, управляващи, бизнесвени. Личният им опит в Киргизстан ще стане част от имиджа на нашата страна“, отбеляза Асел Омуракунова. Според нея посещението на президента на Пакистан трябва да се разглежда като възможност да се премине към конкретен дневен ред. „Двустранните отношения отдавна се наричат перспективни. Сега е важно да ги изпълним с практическо съдържание. В днешната международна политика именно практическият резултат е най-добрият показател за истинското партньорство“, заключи тя.

Националната банка на Румъния: Рисковете за икономиката остават високи

преди 21 часаfakti.bg

Рисковете за финансовата стабилност на Румъния остават високи в контекста на вътрешните икономически дисбаланси, геополитическите конфликти и несигурността в глобалната икономика. Това се посочва в доклад на Националната банка на Румъния, цитиран от местните медии, предаде БТА. „Конфликтът в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток вече оказват влияние върху цените на енергоносителите, инфлацията и икономическия растеж, като евентуалното им засилване ще затегне допълнително финансовите условия“, е отбелязано в документа. Във вътрешен план Румъния продължава да поддържа най-големите нива на фискален дефицит и дефицит по текущата сметка в Европейския съюз. Бюджетният дефицит за 2025 г. достигна 7,9 процента от БВП, а прогнозите на Европейската комисия за 2026 г. предвиждат свиване до 6,2 на сто. Според цитирания източник икономическият растеж на северната ни съседка се е забавил до едва 0,7 процента през 2025 г. (спрямо 0,9 на сто година по-рано) вследствие на фискалните мерки и намалената покупателна способност на населението. От ключово значение за инвестициите остават усвояването на европейските фондове и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, където обаче се отчитат закъснения при някои компоненти. До момента страната е получила 10,72 милиарда евро (под формата на грантове и заеми), като остава да бъдат усвоени още около 10,7 милиарда евро. При компаниите ситуацията също се влошава. Делът на лошите кредити в корпоративния сектор е нараснал до 5,5 процента към март 2026 г. (увеличение с 1,2 процентни пункта за една година). Най-засегнати са малките и средните предприятия и секторът на търговските имоти. Румъния продължава да заема последното място по ниво на финансово посредничество, като делът на неправителствения кредит към брутния вътрешен продукт (БВП) е едва 22 процента при средно равнище от 66 на сто за ЕС и под нивата в Полша, Чехия, България и Унгария. Като дългосрочни структурни проблеми пред икономиката докладът отчита застаряването на населението, недостига на квалифицирана работна ръка и климатичните промени. Румъния води в класацията на ЕС по брой младежи, които нито учат, нито работят (19,2 процента).

Норвегия призова Китай да използва влиянието си върху Русия за прекратяване на войната в Украйна

преди 21 часаfakti.bg

Норвегия призова Китай да използва връзките си с руското ръководство, за да съдейства за прекратяване на войната в Украйна чрез преговори. В същото време Осло заяви, че подобна стъпка би могла да допринесе и за подобряване на отношенията между Пекин и европейските държави. Това заяви норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре, цитиран от Ройтерс, предава News.bg. По думите му именно Китай разполага с най-добрия и най-пряк достъп до руското ръководство, което му дава възможност да изиграе важна роля в усилията за намиране на дипломатическо решение на конфликта. „Очакваме, надяваме се и настоятелно призоваваме Китай да използва този канал“, заяви Стьоре. Норвежкият премиер подчерта, че съществува потенциал за по-задълбочено сътрудничество между Европа и Китай, но продължаващата война в Украйна и близките отношения между Пекин и Москва ограничават възможностите за подобно развитие. Подобна позиция изрази и министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде, който определи разговорите с китайската страна относно прекратяването на войната като „конструктивни и обнадеждаващи“. Според Норвегия мирните преговори трябва да започнат без предварителни условия, като първата стъпка бъде прекратяване на огъня по сегашната фронтова линия в Украйна. „Това само по себе си е голяма отстъпка от страна на Украйна. Става въпрос за нейна територия“, подчерта Йонас Гар Стьоре.

"За Киргизстан Пакистан е южната порта към морето"