20 години без Сид Барет – геният, който запали първата искра на Pink Floyd
преди 9 часа
fakti.bgНа 7 юли се навършват 20 години от смъртта на Сид Барет – една от най-загадъчните, ярки и трагични фигури в историята на рок музиката. Основател, първи фронтмен, китарист и главен творчески двигател на Pink Floyd в ранните години, Барет остава символ на психеделичната епоха от 60-те, на свободата на въображението, но и на разрушителната цена, която понякога плаща артистичният гений. Роден като Роджър Кийт Барет на 6 януари 1946 г. в Кеймбридж, Англия, той получава прякора Сид още като тийнейджър. Интересът му към музиката, рисуването и литературата се проявява рано, а артистичната му чувствителност го отличава сред връстниците му. В Кеймбридж се запознава с Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор и други бъдещи важни фигури от британската рок сцена. През 1965 г. Барет става част от групата, която скоро ще се превърне в Pink Floyd. Именно той дава името ѝ, вдъхновен от имената на блус музикантите Пинк Андерсън и Флойд Каунсил. В първите години Барет е не просто вокалист и китарист, а основният автор и визионер на формацията. Неговият стил съчетава детска фантазия, сюрреалистични образи, английски хумор, експериментален звук и необичайни китарни похвати. Дебютният албум на Pink Floyd – „The Piper at the Gates of Dawn“ от 1967 г. – до голяма степен носи неговия отпечатък. Песни като „Astronomy Domine“, „Lucifer Sam“, „Bike“ и „Interstellar Overdrive“ превръщат групата в едно от водещите имена на лондонската психеделична сцена. Албумът и до днес се смята за един от най-оригиналните записи на 60-те години. Успехът обаче идва в момент, в който психическото състояние на Барет започва да се влошава. Интензивният ритъм на концерти, натискът на музикалната индустрия и употребата на психеделични вещества, особено LSD, често се посочват като фактори, допринесли за неговото оттегляне от реалността. На сцената той започва да се държи непредвидимо – понякога стои неподвижно, без да свири, друг път повтаря един и същ акорд или изглежда напълно откъснат от случващото се. През 1968 г. Дейвид Гилмор се присъединява към Pink Floyd , първоначално като допълнителен китарист, който да компенсира нестабилните изяви на Барет. Малко след това групата взема болезненото решение да продължи без своя основател. Според една от най-известните истории музикантите просто не го вземат на поредния концерт – момент, който по-късно се превръща в част от мита около края на Барет в Pink Floyd. След раздялата с групата Сид Барет записва два солови албума – „The Madcap Laughs“ и „Barrett“, издадени през 1970 г. В тях се усещат едновременно гениалност, крехкост и разпад. Песните му са странни, красиви, често недовършено звучащи, но именно в това се крие тяхната сила. Те не приличат на стандартни рок композиции, а на фрагменти от вътрешен свят, който едва се задържа в музикална форма. Въпреки кратката си активна кариера Барет оказва огромно влияние върху Pink Floyd. Отсъствието му се превръща в една от големите теми в творчеството на групата. Най-ясно това личи в албума „Wish You Were Here“ от 1975 г., посветен до голяма степен на изгубения приятел и творчески съратник. Композицията „Shine On You Crazy Diamond“ остава най-известният музикален поклон към него. Един от най-драматичните моменти в историята на Pink Floyd се случва именно по време на записите на „Wish You Were Here“. В студиото внезапно се появява Сид Барет – почти неузнаваем, напълнял, с обръсната глава и вежди. Членовете на групата първоначално не го разпознават. Срещата ги разтърсва дълбоко и остава една от най-тъжните сцени в биографията на групата. След началото на 70-те години Барет постепенно се оттегля от музиката и от публичния живот. Връща се в Кеймбридж, където живее под рожденото си име Роджър Барет. Занимава се с рисуване, градинарство и избягва медийното внимание. За разлика от много други рок легенди, той не се опитва да капитализира мита около себе си. Напротив – сякаш съзнателно избира тишината. Сид Барет умира на 7 юли 2006 г. на 60-годишна възраст от рак на панкреаса. Новината за смъртта му предизвиква огромна вълна от реакции сред фенове и музиканти, за които той отдавна е не просто бивш член на Pink Floyd, а символ на изгубената невинност на рок епохата. Любопитното е, че макар да участва активно в Pink Floyd за сравнително кратък период, влиянието му остава голямо. Без него групата вероятно нямаше да има същото име, същия начален облик и същия експериментален импулс. Барет е човекът, който отваря вратата към света, в който Pink Floyd по-късно ще изградят монументални албуми като „The Dark Side of the Moon“, „Wish You Were Here“, „Animals“ и „The Wall“. 20 години след смъртта му Сид Барет продължава да бъде фигура, която трудно се побира в едно определение. Той е основател на легендарна група, психеделичен поет, китарист експериментатор, самотник, мит и предупреждение. Историята му е едновременно вдъхновяваща и болезнена – разказ за човек, който промени музиката, но не успя да остане в света, който сам помогна да създаде.