Нови украински атаки, две ключови руски пристанища на прицел
преди 14 часа
fakti.bgУкрайна е ударила нефтения терминал в Санкт Петербург при мащабна атака с дронове, потвърдиха властите във втория по големина руски град. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко заяви, че дронове са нанесли удари по пристанището във Висоцк, разположено на около 170 км от града. През пристанището преминава търговията с нефт, зърно, въглища и втечнен природен газ, уточнява Ройтерс. Дрозденко посочи още, че над Ленинградска област са били свалени 72 дрона. Украинският президент Володимир Зеленски потвърди атаката. „Украинските отбранителни сили нанесоха удари по пристанищната нефтена инфраструктура, която осигурява приходи за руската война, както и по Кронщад - важна военна цел, намираща се на повече от 850 км от държавната граница на Украйна", написа той в Телеграм. В Кронщат е разположена база на балтийския военноморски флот на Русия. "Недостигът на бензин вече не е просто икономически проблем" В последните седмици Украйна напада енергийна инфраструктура в Русия, като Зеленски официално потвърди, че това е стратегия Москва да бъде притисната да сложи край на пълномащабната война, която продължава вече над четири години. Миналата седмица говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че правителството договаря вноса на горива от други държави, за да стабилизират положението по бензиностанциите в страната. Русия е третият най-голям производител на петрол в света, но властите в Новоросийск, където е разположен най-големият руски петролен терминал, обявиха в петък, че преустановяват продажбата на горива на частни лица. „Недостигът на бензин вече не е просто икономически проблем - това е изпитание за способността на правителството да се справи с острата криза, която засяга сърцевината на нормалния ежедневен живот", коментира руският политичекси анализатор Иля Гращенков. Путин беше принуден да признае за проблема Източници на „Ню Йорк Таймс" от Русия разказват за напрежение, на места прерастващо дори в бой, по опашките пред бензиностанциите в страната. Руските медии съобщават, че само в два региона на страната - Чукотка и Калмикия - няма недостиг или ограничения на продажбите. По информация на вестник „Комерсант", една пета от таксиметровите шофьори в Русия са спрели работа. Редица компании в промишлеността вече се тревожат, че ще трябва да преустановят дейността си. Най-тежко засегнати са големите градове и особено столицата Москва, чиито петролни рафинерии също бяха ударени от украински дронове. Руската икономика разчита основно на своята петролна и газова индустрия. Сега страната е принудена да въвежда ограничения на износа в опит да овладее ситуацията. Дори президентът Путин, който в публичните си обръщения винаги акцентира върху това, че плановете на страната му и операцията в Украйна вървят по план, призна за проблемите. Украинските атаки имат за цел „да вбият клин в руското общество и да принудят Русия да спре, дори за кратко, настъплението на войските си по фронтовата линия", заяви той, след като свика извънредно заседание заради кризата с горивата. Напрежението сред руснаците расте Путин се опитва да подцени щетите върху руската икономика, докато експерти отбелязват, че около една трета от руските рафинерии са извън строя. Според официалните правителствени данни производството на бензин в Русия е намаляло с около 17% до 850 000 барела на ден. Това води до затваряне на колонки на бензиностанции в цялата страна и километрични опашки на места. В опит да облекчи недостига на гориво правителството разреши производството на бензин с по-ниско качество и по-високо съдържание на сяра, което беше забранено преди години. Настоящата ситуация е шокираща особено за младите руснаци, които не са свикнали на подобен недостиг и ограничения. „В Съветския съюз ли сме, че да пазаруваме с купони", пита се млада жена от Иркутск, която е чакала повече от 18 часа, за да зареди автомобила си. В интервю за „Ню Йорк Таймс" тя определя ситуацията като „изнервяща и изтощителна". Огорчението се отразява и върху рейтинга на управляващите, като дори държавните проучвания говорят за спад в подкрепата към Путин. Центърът „Левада” пък отбелязва, че броят на руснаците, които смятат, че страната се движи в правилната посока, е спаднал до 52%. Александър Детев (редактор)