Работа в Германия: каква е ситуацията с чужденците
преди 8 часа
fakti.bgВ актуално проучване на фондация "Бертелсман" се казва, че пазарът на труда в Германия е изправен пред големи предизвикателства - основно заради продължаващата тенденция към застаряване на населението. През март 2026 броят на заетите лица, подлежащи на социално осигуряване, е бил с 0,2 процента по-нисък в сравнение със същия месец на предходната година, въпреки че броят на чуждестранните работници е нараснал значително - с 3,4 процента. В абсолютни числа: в рамките на една година на пазара на труда са липсвали 75 000 работници. Много сектори в Германия разчитат все повече на имиграцията: данните на "Бертелсман" показват, че почти половината от заетите в сферата на почистването например са чуждестранни граждани (47,5 процента), в производството на храни делът им е почти 44 процента, в туризма и гастрономията - 36 процента, а в сектора на грижите, който и без друго страда от огромен недостиг на кадри, над 20% от служителите са чужденци. През следващите години тенденцията ще се засилва още повече поради демографските промени. Днес всеки четвърти германски служител е на възраст над 55 години и ще се пенсионира в рамките на следващите десет години. За разлика от тях чуждестранните работници в Германия са много по-млади – делът на тези в по-напреднала възраст е малко над 12 процента, посочват от "Бертелсман". Над един милион свободни работни места в Германия "Цифрите показват: без значителна имиграция много сектори ще се сблъскат със сериозни трудности", обяснява експертът по пазара на труда към фондацията Тобиас Ортман. Той припомня, че макар на много места да се съкращават работни места, в Германия все още има над един милион свободни работни места. "Ако искаме да запазим благоденствието на нашето общество, трябва да се подобри интеграцията на имигрантите", казва експертът. Според него е "крайно време дебатът за имиграцията да се обективизира" и да се даде тласък на реформите. Според проучването съществува голям неизползван потенциал сред жените имигранти, които значително по-рядко биват наемани на работа, подлежаща на социално осигуряване. От него става още ясно, че чуждестранните работници често биват назначавани на длъжности, които са под нивото на тяхната квалификация. Така например в групата на германските работници около 12 процента работят като помощници. При чуждестранните работници обаче този дял възлиза на почти 36 процента, като 12,5 процента от чуждестранните работници с висше образование работят на позиция, изискваща по-ниска квалификация от тази, която притежават. Делът на получаващите социални помощи намалява в много групи От "Бертелсман" разкриват и други данни: тези за получателите на социални помощи сред чужденците. Като цяло делът на чужденците, получаващи държавно подпомагане, намалява. Сред лицата, кандидатстващи за убежище в Германия, той е спаднал от 58,2% на 39,6% от 2020 насам; сред украинците също има спад - от 64,0% на 52,1% от 2023 година насам. Сред гражданите на ЕС този дял е значително по-малък – едва 8,8 на сто разчитат на социални помощи. В това отношение обаче България прави изключение: цели 25,6% от българските граждани в Германия получават социални помощи. Това се дължи най-вече на доплащането за достигане на минималния жизнен стандарт - т.е. много от тези хора работят, но печелят твърде малко и получават допълнителни помощи от държавата. Добри познания по немски език и признаване на чуждестранни дипломи Добрите познания по немски език увеличават шансовете за намиране на работа - особено при жените, се казва в изследването. Ето защо трябва да се осигури надеждно финансирана подкрепа за изучаването на езика, съчетана с квалификация и грижи за децата, включително паралелно с работата. Също толкова решаващо е признаването на дипломите и професионалния опит. Много имигранти притежават квалификации, но не могат да ги използват в Германия. Според проучването дългите процедури за предоставяне на убежище и несигурните перспективи за пребиваване също забавят започването на работа. Към това се прибавят проблеми с координацията между службите за чужденци и службата по заетостта. Затова е необходим "единен център за обслужване" за чуждестранните работници, казва експертът по пазара на труда Роман Винк. Теми като език, административни процедури и грижи за децата трябва да функционират като "непрекъсната верига в процеса на интеграция", казват още от фондация "Бертелсман". Автор: Емилиян Лилов