ISW: Беларус спря ретранслаторите по границата с Украйна след предупреждение от Зеленски

ISW: Беларус спря ретранслаторите по границата с Украйна след предупреждение от Зеленски

Беларуските ретранслатори на сигнали по беларуско-украинската граница са преустановили дейността си след предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че Минск трябва да ги деактивира не по-късно от 26 юни. Това посочват от Института за изследване на войната (ISW), предава News.bg. По думите на Зеленски инсталираните от Русия ретранслатори, които позволяват на руските сили да управляват дронове на големи разстояния и да извършват удари дълбоко в Западна Украйна, не работят от 22 юни. Украинският президент уточни, че не е ясно дали беларуските власти са демонтирали напълно оборудването или само временно са преустановили използването му. Той неколкократно е настоявал Минск да премахне ретранслаторите, тъй като според Киев те повишават ефективността и точността на руските атаки. Наскоро Зеленски предупреди, че Украйна ще нанесе удари по съоръженията, ако Беларус не ги премахне до 26 юни. Според публикация на „Уолстрийт Джърнъл“, цитирана от ISW, Кремъл засилва натиска върху беларуския президент Александър Лукашенко да разшири участието на страната във войната срещу Украйна. Изданието твърди, че Москва се опитва да убеди Минск да позволи на руските сили да изстрелват дронове от беларуска територия и да разширят фронтовата линия на запад, което би принудило Украйна да прехвърли допълнителни сили към северната си граница. Според източници, цитирани от вестника, Кремъл е предупредил беларуското ръководство, че може да ограничи финансовата си подкрепа, ако исканията му не бъдат изпълнени. Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 24 юни, че Русия ще продължи да подкрепя Беларус и да реагира на всяка заплаха срещу страната, включително такава, идваща от Украйна. Той подчерта, че Москва и Минск остават съюзници както в сферата на сигурността, така и в икономиката. Според анализа на ISW действията около ретранслаторите показват, че Лукашенко продължава да се опитва да балансира между запазването на руската подкрепа и съхраняването на остатъците от беларуския суверенитет, без да ангажира страната си пряко във военните операции на Русия. В същото време високопоставени руски представители продължават да подчертават нежеланието на Москва за директни преговори с Украйна и настояват за изпълнение на руските военни цели. Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заяви на 24 юни, че руските сили са способни да постигнат всички поставени цели на бойното поле. Той отхвърли легитимността на Володимир Зеленски като президент на Украйна и се противопостави на идеята за пряк диалог за прекратяване на войната. Руският външен министър Сергей Лавров от своя страна заяви, че Москва е готова да изслуша американски представители при следващо посещение в Русия, но няма да приеме замразяване на сегашната фронтова линия като условие за възобновяване на преговорите. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков посочи, че Русия остава ангажирана с плановете за мирно уреждане, за които според Москва е било постигнато разбирателство със САЩ по време на срещата в Аляска през август 2025 г. Той също така подчерта, че Кремъл не разглежда Европейския съюз като желан посредник в евентуални преговори. От ISW отбелязват, че руските представители многократно твърдят за съществуването на подобно споразумение със САЩ, въпреки липсата на публично потвърждение за постигнати договорености след срещата в Аляска. Според анализа Кремъл използва тези твърдения, за да поддържа тезата, че е готов за преговори, като същевременно продължава да отхвърля компромисни предложения и да настоява за условия, които Украйна и нейните съюзници определят като неприемливи.

Кремъл оцени усилията на Тръмп за посредничество в Украйна и разкритикува Apple

преди 7 часаfakti.bg

Кремъл заяви, че оценява усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп за намиране на дипломатическо решение на войната в Украйна. Това предаде Ройтерс, позовавайки се на изявления от руското президентство, предава БТА. От Москва посочиха, че според тях Съединените щати разбират принципа, че успешното посредничество в един конфликт изисква неутралност спрямо страните в него. „Не може да бъдеш посредник, ако подкрепяш едната от воюващите страни“, заявиха от Кремъл, коментирайки ролята на Вашингтон в усилията за прекратяване на войната. Изявлението идва на фона на продължаващите международни дипломатически контакти, насочени към намиране на път към политическо уреждане на конфликта, който продължава повече от четири години и остава основен източник на напрежение в Европа. Кремъл използва случая и за да отхвърли публикация на американския вестник „Уолстрийт джърнъл“, според която Русия оказва натиск върху Беларус да подкрепи по-активно разширяване на военните действия срещу Украйна. По-рано изданието съобщи, че Москва се опитва да убеди беларуските власти да позволят по-широко използване на територията на страната за военни операции, твърдения, които руската страна категорично отрече. Освен въпросите, свързани с войната, Кремъл изрази недоволство и от решение на американския технологичен гигант Apple да премахне няколко руски мобилни приложения от своя магазин за приложения. От руското президентство не уточниха кои приложения са засегнати, но определиха действията като проблематични. Спорът около достъпа до цифрови платформи се вписва в по-широкия контекст на технологическото и икономическото противопоставяне между Русия и западните държави, което се задълбочи след началото на войната в Украйна. Войната в Украйна продължава да бъде сред най-важните въпроси за европейската сигурност. България, като член на Европейския съюз и НАТО, подкрепя усилията за постигане на справедлив и устойчив мир в съответствие с международното право и суверенитета на Украйна.

Кремъл отрича твърдения за натиск върху Беларус да се включи по-активно във войната срещу Украйна

преди 9 часаfakti.bg

Кремъл отрече твърденията в публикация на „Уолстрийт Джърнъл“ (WSJ), според която Русия оказва натиск върху Беларус да засили участието си във военните действия срещу Украйна. Информацията беше цитирана от Ройтерс, предава News.bg. Според материала на WSJ, който се позовава на руски и европейски представители, Москва се опитва да убеди беларуското ръководство да позволи по-активно използване на територията на страната за военни операции срещу Украйна. Това включва възможност за изстрелване на дронове от беларуска територия и разширяване на военния натиск по западното направление, с цел принуждаване на Киев да преразположи свои сили към границата с Беларус. Изданието твърди също, че Русия може да използва икономически натиск върху Минск, включително заплахи за намаляване на финансовата подкрепа, ако Беларус не сътрудничи в по-голяма степен. Информацията е базирана и на източници, включително бивш служител на руското разузнаване. Кремъл категорично отхвърли тези твърдения и ги определи като неточни. Москва последователно поддържа позицията, че Украйна представлява заплаха за сигурността на Беларус, както и че двете държави са съюзници в рамките на по-широко сътрудничество в сферата на сигурността и икономиката. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви по-рано, че Русия ще продължи да подкрепя Беларус и да реагира на всякакви заплахи, включително тези, които Москва приписва на Украйна. Войната в Украйна продължава да оказва влияние върху отношенията между Москва и Минск, като Беларус остава ключов политически и стратегически съюзник на Русия, но същевременно се стреми да избегне пряко по-дълбоко въвличане във военния конфликт. Като държава член на Европейския съюз и НАТО, България следи отблизо развитието на войната в Украйна и отношенията между Русия и Беларус.