Пробуждането на българския минен сектор - потенциалът на критичните суровини
преди 15 часа
fakti.bgВ епоха, в която Европейският съюз превърна стратегическата автономия в основен политически приоритет, България се оказва на ключов кръстопът. Зависимостта на блока от трети държави – особено от Китай – за доставки на критични суровини, необходими за зеления и цифровия преход, се счита за все по-рискова. Така започва анализът на европейската платформа EUalive. Регламентът на ЕС за критичните суровини (Critical Raw Materials Act – CRMA), който влезе в сила през 2024 г., отразява тази спешност. Той поставя амбициозни цели до 2030 г.: поне 10% от годишното потребление на стратегически суровини да бъде добивано в ЕС, 40% да се преработват в рамките на Съюза и 25% да се осигуряват чрез рециклиране. Освен това не повече от 65% от която и да е стратегическа суровина по веригата на доставки трябва да идва от една-единствена трета държава. България, със своето богато геоложко наследство и утвърдени традиции в минната индустрия, има потенциала да играе важна роля в това европейско усилие. Според представители на сектора обаче реализирането на този потенциал изисква преодоляване на сериозни предизвикателства, сред които водещи са дезинформацията и недостатъчната институционална координация. Променящата се глобална и европейска среда В продължение на десетилетия Европа разчиташе, че суровините могат да бъдат внасяни евтино и надеждно. Геополитически сътресения като пандемията от COVID-19 и войната в Украйна промениха тази представа. В речта си за състоянието на Съюза през 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта необходимостта от сигурни вътрешни и диверсифицирани доставки, които да гарантират зеления и цифровия преход, както и отбранителните способности на Европа. Сред стратегическите суровини, които се добиват в България, са волфрам, мед, злато, барит и други минерали. Страната вече е сред значимите европейски производители на мед и злато. Въпреки това десетилетията на недостатъчни инвестиции след прехода оставят голяма част от потенциала неизползван. Позицията на Българската минно-геоложка камара Доц. Иван Митев от Българската минно-геоложка камара оценява ситуацията предпазливо оптимистично. Според него предизвикателствата пред България са сходни с тези в останалите държави от ЕС, но резултатите зависят в голяма степен от ангажираността на държавата. „В страни като Чехия, където държавата пое ясна лидерска роля в проектите за добив на литий, резултатите са значително по-добри“, посочва Митев. По думите му в България частните инвеститори често се сблъскват със сложна система от зависимости. Общинските съвети разполагат със значителна власт при промяната на предназначението на земи и одобряването на устройствени планове. Когато тези органи станат обект на координирани кампании за дезинформация, проектите могат бързо да бъдат блокирани. Според него инвеститорите се нуждаят от активна държавна подкрепа или поне от неутрална и предвидима среда. Без бързи механизми за проверка на фактите и ясна позиция от страна на институциите дори технически издържани и екологично съобразени проекти могат да бъдат парализирани. Волфрамовият проект край Велинград Един от най-показателните примери е проектът за добив на волфрам в находището „Грънчарица“ край Велинград, в района на село Кръстава. Волфрамът е стратегическа суровина, използвана в производството на високотехнологични сплави, електроника и отбранителни системи. Местната съпротива обаче е силна, като основните опасения са свързани с възможно негативно въздействие върху балнеотуризма и минералните води в района. Според Митев твърденията, че добивът ще унищожи минералните извори, са „научно несъстоятелни“. Въпреки това подобни твърдения трудно могат да бъдат опровергани, след като вече са се утвърдили в общественото пространство. Допълнително напрежение създават и опасенията на туристическия сектор, че минните компании могат да привлекат квалифицирани кадри чрез по-високи заплати и по-стабилна заетост. Минното наследство на България Минната индустрия дълго време е била сред основните двигатели на българската икономика. В определени периоди тя е формирала между 20 и 30% от брутния вътрешен продукт. По време на социализма България е била значим производител на уран за страните от Източния блок. Съвременните технологии позволяват по-безопасен и по-ефективен добив както от нови находища, така и от стари минни обекти. Значителни възможности съществуват и за преработка на отпадъци и хвостохранилища от предишни дейности, включително за извличане на барит от района на бившия металургичен комбинат „Кремиковци“. Въпреки това през последните 35 години напредъкът е ограничен. Единственият голям нов минен проект, реализиран успешно, е златната мина на Dundee Precious Metals в Крумовград, която започна работа през 2019 г. Дезинформацията като основна пречка Според Ваня Денева, прокурист и член на Съвета на директорите на „Асарел-Инвестмънт“, най-голямото препятствие пред развитието на сектора е именно дезинформацията. „Дезинформацията е ключовият инструмент за спиране на минни проекти в България“, заявява тя. По думите ѝ кампаниите често представят инвеститорите като компании, готови да жертват здравето на хората за бърза печалба и да оставят след себе си „лунен пейзаж“. Тези послания използват недоверието към частния бизнес, останало от годините на прехода. Екологични организации и популистки политически сили често усилват подобна реторика, а експертните становища трудно достигат до широката публика. Казусът „Трън“ Проектът за добив на злато край Трън се посочва като пример за неуспешна инвестиционна инициатива. Първоначално местното население е приемало проекта сравнително положително. По-късно обаче активистки кампании променят обществените нагласи. Сред разпространяваните твърдения са предупреждения за приток на мигранти, преселване на ромски семейства от други райони и дори ограничаване на достъпа до местното гробище. На проведения през юни 2017 г. местен референдум около 93% от гласувалите се обявяват против проекта, което на практика води до неговото прекратяване. Икономическата цена Според анализ на Министерството на околната среда и водите от 2018 г. обжалванията и забавянията на инвестиционни проекти са причинили щети за около 1.4 млрд. евро за десетгодишен период. Ако се отчетат инфлацията, новите блокирани проекти и пропуснатите възможности за развитие на регионите, реалната цена днес вероятно е значително по-висока. Тези загуби означават пропуснати работни места, по-ниски данъчни приходи и забавено развитие на райони, които страдат от обезлюдяване и икономическа стагнация. Пътят напред Според експертите преодоляването на тези проблеми изисква по-голяма прозрачност относно финансирането и дейността на неправителствените организации, по-добра комуникация между експерти и общество и по-активна роля на държавата. България може да се поучи от успешни европейски примери, където ранното включване на местните общности, ясната регулаторна рамка и механизмите за споделяне на ползите са помогнали за изграждането на обществено доверие към минните проекти. В момент, когато Европейският съюз се стреми да намали зависимостта си от външни доставчици на стратегически суровини, България разполага с реална възможност да допринесе чрез своите природни ресурси и натрупан индустриален опит. Минният сектор може да подпомогне както икономическия растеж на страната, така и развитието на регионите и европейската сигурност на доставките. Дали страната ще успее да използва този шанс, или отново ще бъде възпрепятствана от дезинформация, политически спорове и институционална пасивност, ще бъде един от важните фактори за икономическото ѝ развитие през следващото десетилетие.