Руските разузнавателни служби агресивно крадат западни технологии и секретна информация
преди 2 дни
fakti.bgРуските разузнавателни служби са станали по-агресивни в опитите си да крадат западни технологии и секретна информация в областта на отбраната, тъй като санкциите оказват натиск върху тяхната военновременна икономика, казаха пред Асошиейтед прес трима висши представители на европейски разузнавателни служби, предаде БТА. Агентите на Москва създават фиктивни компании, вербуват посредници и използват кибершпиони и хакери, за да събират информация, която би могла да бъде използвана и за атака срещу стратегическа инфраструктура, посочиха те. Засилените международни санкции през последните четири години до голяма степен лишиха Москва от достъп до машини, технологии и научно-изследователски обмен с Европа, и то в момент, когато изтощителната война в Украйна се отразява тежко на водещи отрасли на руската икономика и изправи страната пред потенциална финансова криза. „Те наистина знаят от какво се нуждаят“ и полагат „сериозни усилия“ за придобиване на съвременни металорежещи машини, фабрично оборудване, научно-изследователски данни и технологии с двойна употреба, заяви Кристофер Веделин, заместник оперативен началник в Шведската полиция за сигурност (СЕПО, контраразузнаването). В Швеция Русия се насочва към отбранителната промишленост и научните разработки във високите технологии и тяхното внедряване в най-съвременните образци на военна техника като изтребителя „Грипен“, каза Веделин. Тя се опитва да се сдобие и с камери и лазерни технологии, създадени за граждански цели, които биха могли да бъдат интегрирани в руските оръжейни системи, добави той. Москва се опитва също да открадне технологии, които да ѝ помогнат да не изостава – или да ѝ дадат предимство – пред Запада в следващите десетилетия, заяви Юха Мартелиус, директор на финландската Служба за сигурност (СУПО). „Става дума за космически и квантови технолигии, както и за такива, които могат да бъдат използвани при усвояването на Арктика и корабоплаването“, каза Мартелиус. Той добави, че космическите технологии са нещо, от което Русия се нуждае „именно сега“, без да дава подробности. Те се използват за сателитни изображения, комуникации и навигация. Русия има нужда и от ембаргови компютърни технологии и продукти за обновление на софтуера на металообработващи машини, които са обект на санкции, посочи още Мартелиус. Миналата сряда Ан Кийст-Бътлър, директорът на британската служба за радиоелектронно разузнаване, обвини Русия, че „непрестанно атакува“ Великобритания и нейните европейски съюзници чрез кражба на технологии и планиране на саботажи и опити за убийства. През май шведската полиция арестува двама души по подозрение в нарушаване на санкциите, свързани с компания в Турция, която е извършила десетки доставки в Русия на металорежежещи машини и стругове. Тъй като схемите за придобиване на технологии стават все по-сложни, компаниите трябва да бъдат по-наясно, че могат неволно да станат част от руската верига за доставки за войната, каза Веделин. „Всички служби за сигурност и разузнаване в Русия подпомагат усилията на държавата в тази насока“, заяви той. Москва също така организира кибератаки срещу европейски фирми и критична инфраструктура в опит да събере информация, която би могла да използва, „когато се появи възможност и когато това обслужва целите ѝ“, каза Веделин. Той даде за пример атака срещу шведска електроцентрала през миналата година. Свързани с Русия субекти се опитаха да „унищожат“ електроцентралата, но не успяха, защото системата засече проникването. Веделин заяви, че атаката отчасти е имала за цел да подкопае западната подкрепа за Украйна. Допреди това шведските служби за сигурност са установявали предимно разузнаване на цели за потенциална атака, събиране на разузнавателни сведения или дейност, свързана с киберпрестъпници. Но горепосочената атака бележи „промяна“ в начина на действие на Русия, каза Веделин. „Те вече не се притесняват толкова дали действията им ще бъдат проследени до тях, затова поемат по-големи рискове, за да постигнат целите си“, посочи той. Все по-агресивната тактика на Русия може би отразява нарастващите опасения вътре в страната относно икономиката ѝ, която „изобщо не се справя добре“, каза Каупо Розин, шефът на естонската Служба за външно разузнаване. Около една трета от брутния вътрешен продукт на Русия в момента отива за военни разходи, каза Мартелиус. Войната и последвалите санкции забавиха икономическия растеж и подхранват инфлацията. Руските власти планираха бюджетен дефицит от 3,7 трилиона рубли (52,1 милиарда долара) за цялата 2026 г., а до края на февруари той вече беше достигнал до около 3,4 трилиона рубли (47,9 милиарда долара), каза Розин. Войната в Иран, която избухна на 28 февруари, даде тласък на икономиката заради рязкото повишение на цените на петрола. САЩ напаравиха някои изключения в санкциите за продажбата на руски нефт, а Великобритания също смекчи ембаргото в опит да понижи световните цени на горивата. Повишените приходи оттогава вероятно са подобрили бюджетното състояние на Русия, но „това не я спасява“, каза Розин. Той уточни, че ако натискът на Запада продължи, до края на годината Москва може да се сблъска с финансова криза. Розин заяви, че разузнавателната информация, с която разполага службата му, показва, че през последните шест месеца руските официални представители имат по-мрачни очаквания за бъдещето, като наративът за „пълна победа“ в Украйна е изчезнал. Кийст-Бътлър от британското разузнаване заяви, че почти 500 000 руски войници са били убити в Украйна от началото на мащабната инвазия през 2022 г. Русия и Украйна като цяло пазят в тайна данните за жертвите си в боевете. Незначителният напредък на бойното поле и икономическите проблеми карат много руски представители да задават въпроса в частни разговори „за какво е всичко това“, каза Розин, цитирайки разузнавателните доклади. Мартелиус от финландските разузнавателни служби заяви, че макар някои доклади за войната в Украйна да са били „прeчистени“, преди да стигнат до бюрото на президента Владимир Путин, той вярва, че руският лидер има доста ясна представа за икономическите предизвикателства. Това обаче не означава, че ще има политическа промяна. „Много е опасно да започваме да анализираме Русия, сякаш е страна като нашите“, каза Мартелиус. „Тя не е.“