Гидон Кремер и Найден Тодоров: музика срещу забравата
преди ден
fakti.bgНа 21 май в зала „България“ Софийска филхармония представя концерт, който събира на една сцена легендата Гидон Кремер и маестро Найден Тодоров. Програмата включва две произведения, които говорят за паметта, за времето и за човека с емоция, която не се забравя. В центъра на вечерта е „Стикс” от Гия Канчели – една от най-личните и въздействащи творби на композитора, написана специално за Гидон Кремер. Заглавието идва от митологичната река между световете, но музиката не разказва историята буквално. Тя по-скоро създава усещане – за самота, за крехкост, за надежда въпреки всичко. В изпълнението участва и Националния филхармоничен хор, чиято роля е ключова за силното, почти ритуално звучене на творбата. Втората част на концерта е посветена на Симфония №9 в ми бемол мажор от Дмитрий Шостакович. Написана през 1945 г., симфонията изненадва публиката още при премиерата си. Вместо тържествена музика за края на войната, Шостакович създава нещо по-иронично, по-неспокойно и много по-човешко. Зад лекотата и сарказма слушателят усеща напрежението на епохата и характерния за композитора начин да казва много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. С този концерт маестро Найден Тодоров и Софийската филхармония продължават своята последователна линия да представят програми със смисъл и позиция. За Гидон Кремер : Сред водещите цигулари в света Кремер е може би с най-необичайната кариера. Той е роден на 27 февруари 1947 в Рига, Латвия, и започва да учи цигулка на 4-годишна възраст при баща си и дядо си – и двамата изтъкнати изпълнители на струнни инструменти. На 7 постъпва като студент в Музикалното училище в Рига и бележи бърз напредък, а на 16 получава Първата награда на Латвийската република. Две години по-късно започва да учи в Московската консерватория при Давид Ойстрах. Гидон Кремер е носител на множество престижни награди, сред които се открояват наградите от Конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1967) и Международния музикален конкурс в Монреал (1969), и първите награди от конкурсите „Паганини“ (1969) и „Чайковски“ (1970). Именно от тази стабилна платформа на обучение и успех започва забележителната кариера на Гидон Кремер. Пред последните пет десетилетия той изгради и затвърди в целия свят репутацията си на един от най-оригиналните и вълнуващи артисти на своята генерация. Изнасял е рецитали на почти всички големи концертни сцени по света, свирил е с най-изтъкнатите оркестри на Европа и Северна Америка и е работил с повечето големи диригенти от последните петдесет години. Необикновено богат, репертоарът на Гидон Кремер впечатлява със своето разнообразие. Той включва пълния набор от класически и романтични шедьоври за цигулка, а също така – творби на водещи композитори от 20-и и 21-и век като Берг, Хенце и Щокхаузен. Същевременно Кремер подкрепя работата на живите руски и източноевропейски композитори и е свирил много от новите им композиции, някои от които са посветени на него. Името му се свързва с композитори като Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина, Валентин Силвестров, Луиджи Ноно, Едисон Денисов, Ариберт Райман, Петерис Васкс, Джон Адамс, Виктор Кисин, Майкъл Найман, Филип Глас, Леонид Десятников и Астор Пиацола, чиито произведения той изпълнява, уважавайки традициите и съхранявайки цялата им свежест и оригиналност. Справедливо е да се отбележи, че няма друг солист с подобна международна известност, който да е направил толкова много за популяризирането на каузата на съвременните композитори и новата музика за цигулка. През 1997 Маестро Кремер основава камерния оркестър „Кремерата Балтика“ за насърчаване на даровити млади музиканти от трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва. През последните две десетилетия ансамбълът и неговият основател пътуват заедно много интензивно и участват във водещи фестивали и концертни събития. Те са записали две дузини албуми за лейбълите Teldec, Nonesuch, Burleske, Deutsche Grammophon и ECM . Гидон Кремер свири на инструмент на Никола Амати от 1641. Той е автор на четири книги, последната от които е „Писма до един млад пианист“ (2013). Творбите му са преведени на няколко езика и разкриват широтата на неговите артистични търсения и естетически възгледи.