6 май 1651 г. – В Рим е отпечатана първата книга на новобългарски език "Абагар"

6 май 1651 г. – В Рим е отпечатана първата книга на новобългарски език "Абагар"

Книгите са едно наистина безценно богатство, което кара въображението ни да работи в хиляди посоки, те са сигурно бягство в моментите, в които искаме да се потопим в друг свят, те са източник на мъдрост и незаменим помощник в обогатяването на общата ни култура и разширяването на познанията ни за заобикалящия ни свят. Всяка прочетена книга е допълнителна тренировка за нашия мозък и определено можем да научим много от всеки един книжен приятел. Или иначе казано, колкото повече четем, толкова по–добре. Коя обаче е първата българска печатна книга и кой я е написал? Кога във времето, така да се каже, се раждат книгите на хартия и кой е техният първи предшественик? Първата българска печатна книга се казва „Абагар“ и е написана през 1651 г. в Рим от Филип Станиславов, чиято история е не по–малко интересна от тази на книгата му. Нейното отпечатване било на 6 май същата година, пише vesti.bg. Защо точно името „Абагар“? Първата българска печатна книга е кръстена на едеския цар в Месопотамия – Абагар. Около него има една легенда и поверие, според което царят бил скован от много тежка болест в продължение на шест години. Накрая написал писмо на самия Христос с молба за неговото изцеление. Иисус чул молбата му и изпратил апостол Тадей, който вдигнал цар Абагар на крака. Легендата разказва, че изцелението дошло именно със силата на божието слово, за това и авторът е избрал точно това име за първата българска печатна книга. Той смятал, че неговите думи ще донесат необходимата надежда за изцеление на българския народ. Какво представлява самата книга и какво точно пише в нея? Книгата представлява пет големи листа с ширина 44 см и дължина от 34 см. Те съдържат няколко канонични и апокрифни молитви, които авторът е пригодил за разбиране дори от обикновените селяни. Освен тези текстове книгата включва и няколко молитви за различни поводи – молитва за предпазване от черни магии, молитви, които развалят черни магии, молитви за любов и дори молитви за плодородие, както и много други. На всеки лист текстът е напечатан в четири колони, които са заградени с рамка. Листата са номерирани, но с букви, вместо цифри. Освен текст в книгата има и няколко изображения-икони. В началото на „Абагар“ има изображение на короноването на Дева Мария, а след него е поместен текст, който възхвалява кръста. Освен това в книгата-молитвеник са изредени имената на множество светии. Текстът на книгата има 16 откъса, с различни заглавия, подбрани от автора. Три от тях са, така да се каже, основни. Те са свързани с „Всемогъщия бог-творец“. Различните източници казват различно за това точно колко копия има запазени от тази книга – 15 до 17 бройки. Едно от тях се съхранява в библиотеката на Ватикана, друго в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, в ръкописния отдел. Книгата „Абагар” завършва със следния цитат от Филип Станиславов: „Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел”. Кой е Филип Станиславов? Филип Саниславов е роден в малкото село Ореше, днешно Ореш, което се намира на около 8 километра от Свищов, съвсем близо до река Дунав. По това време в селото е имало около 80 къщи и 400 жители, т.нар. павликяни. Няма много информация за детството му, но пък се предполага, че то не е било чак толкова интересно. Филип Станиславов е кандидатствал за епископ в Рим, но е имало доста негативни отзиви срещу него, като някои недоброжелатели го наричат с истинското му име, което се оказва, че е Филип Мехмедов. Въпреки това предпочели него за поста пред другите кандидати. Няколко години след това се връща в родината си, като се оказва, че в периода 1636–1640 г. той не пребивава само на едно място. Освен в Никопол, Филип Станиславов е бил в Разград, Русе, Каварна и Варна. След това имал пътувания в цялата страна според някои документи. Книгата „Абагар“ Филип Станиславов отпечатва при едно от многото си пътувания до Рим. Той прави това със собствени средства. През 1651 г. се предполага , че книгата е отпечатана в печатницата на хърватски католици. Т.нар. молитвениче на Станиславов било прието много радушно от неговите сънародници, а след време и от техните потомци. Тази книга е останала единственият книжовен български паметник от цялата просветна дейност на пропагандата през XVII век. Книгата „Абагар“ е съставена и написана най-вече за нуждите на католическата пропаганда сред българските павликяни и насочена срещу точно определени елементи от тяхната религиозна доктрина, опитвайки се да ги примири до някаква степен с католицизма. Според някои източници се предполага, че книгата е била предназначена да се носи като амулет, във вид на свитък, който е навит около кръста или около лявата ръка. За съжаление малко хора днес знаят кой е Филип Станиславов и какво е направил той за българската книжовност и просвета, а това е един от българите, които трябва да помним с уважение, предвид факта, че на него дължим написването на първата българска печатна книга, без значение какво съдържа тя и дали хората одобряват и приемат текста. Факт е, че го има още от 1651 г. Високо на дунавския бряг, на един самотен хълм над Никопол стои една надгробна плоча, която показва къде е погребан Станиславов. На нея пише датата на смъртта му и се споменава, че е бил епископ на град Никопол. Безспорно той е един от българите, които имат място в учебниците по история, както и по литература, защото все пак е написал първата българска печатна книга, но уви той не е там.