Белгия между отказа и завръщането към ядрената енергетика
преди денБелгия навлиза в нов етап от развитието на своята енергийна политика, в който дългогодишният курс към отказ от ядрената енергетика постепенно се заменя с опити за нейното запазване, възстановяване и дори разширяване. Последните решения на правителството, включително започнатите преговори за придобиване на ядрените активи на Engie и спирането на демонтажните дейности, показват ясно изразена промяна в стратегическата ориентация на страната. Исторически, ядрената енергетика има ключова роля в белгийската енергийна система. Седемте реактора, изградени между 70-те и 80-те години в централите Doel и Tihange, дълго време осигуряват значителна част от електропроизводството в страната, като в определени периоди делът им надхвърля половината от общото производство. През 2003 г. Белгия приема закон за поетапен отказ от ядрената енергетика, който предвижда затварянето на всички реактори до 2025 г. Това решение е резултат от комбинация от фактори – обществено недоверие след големи ядрени аварии, политически натиск от екологични движения и очаквания за ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници. Реализацията на тази политика започва поетапно, като в периода 2022–2025 г. пет от седемте реактора са спрени. Въпреки това, още преди окончателното приключване на процеса става ясно, че пълният отказ създава редица предизвикателства. Сред тях са нарастващата зависимост от внос на енергия, повишените цени на електроенергията и [...]