Корупция без граници? Арменско лоби въвлича ЕС в кремълски игри ВИДЕО
преди 2 дни
fakti.bgОлег ПОСТЕРНАК Структурите на Европейския съюз (ЕС), които от години играят ролята на арбитър по темите, касаещи демокрацията и прозрачността, все по-често сами се замесват в корупционни скандали, пише румънското издание на американското сп. Newsweek - Newsweek România. На 30 април 2026 г. в интернет са разпространени видеоклипове (вижте видеото долу) с експрокурора към Международния съд на ООН Луис Окампо и сина му - Томас Окампо, в които те открито обсъждат плановете си за дестабилизиране на Южния Кавказ. Благодарение на връзките си в Европарламента (ЕП), Луис Окампо планира да „отстрани” прозападния премиер на Армения Никол Пашинян. Това на първо място обслужва интересите на Кремъл, опитващ се да върне Ереван в орбитата на влиянието си. Същевременно, Окампо се опитва да подтикне Еврокомисията (ЕК) да прекрати договора с Република Азербайджан, спекулирайки върху темата за „човешките права“. “Трябва да отстраним (Никол) Пашинян…“ Най-шокиращото във видеото не е толкова фактът на задкулисния натиск, колкото намесата на висши представители на брюкселския елит. Окампо споменава “своя човек“ в Брюксел - бивш евродепутат и правен съветник на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността (2019–2024 г.) Жозеп Борел. „Това момче сега работи за мен в Европарламента”, казва експрокурорът в нашумялото видео. “В Европарламента мога да се обръщам, да оспорвам, да отправям въпроси и да оказвам натиск върху (председателя на Еврокомисията - б.р.) Урсула фон дер Лайен и по този начин да коригирам европейската политика…”. “Засилваме натиска и възнамерявам да го правя съвместно с арменското лоби в САЩ“, заплашва Луис Окампо. Експрокурорът дефакто си признава, че действа не като безпристрастен международен юрист, а като участник в координирана антиазербайджанска кампания. В интернет изтече и видеото на сина на бившия прокурор — Томас Окампо. В него той на практика разкрива структурата на кампанията: кой я координира, през кои канали действа и каква е целта ѝ. „Днес има среща с активисти, с бизнесмени, с хора, които работят по въпроса, по ситуацията с арменците от Карабах…”, казва Томас Окампо: “В момента в Армения има голямо безредие… Това, което трябва да постигнем, е да отстраним Пашинян“. В момента в Ереван, на фона на предстоящите избори, основното противопоставяне се развива между два политически лагера. Става дума за този на прозападния политически курс на Никол Пашинян и този на проруския блок в Ереван, в който влизат олигархът Самвел Карапетян и експрезидентът на Армения (1998-2008 г.) Роберт Кочарян. Справя ли се Брюксел с хибридните заплахи? От думите на Томас Окампо става ясно, че фамилията му чрез структурите на ЕС фактически работи в интерес на Кремъл. По този начин Москва планира да върне на власт в Армения марионетките си и да отклони Ереван от прозападния му път. Следователно, в тази схема ЕС и структурите му се превръщат в инструмент за прокарване на кремълския план. Иронично е, че само седмица по-рано, на 21 април 2026 г., Съветът на ЕС обяви създаването на нова гражданска мисия в Република Армения за противодействие на хибридни заплахи. Но след днешните сензационни разкрития за мащабната корупция в Брюксел и прокарването на руски интереси, възниква основният въпрос. А той е: може ли Евросъюзът да поеме мисията за защита на Армения от хибридни заплахи, ако съответните заплахи вече се проявяват в самите евроинституции? Става дума за корупционна мрежа в рамките на структурите на ЕС, чиято дейност пряко противоречи на основната геополитическа линия на Брюксел. От началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г., ЕС и страните-членки са предоставили 200,6 млрд. евро помощи на Киев. На този фон евентуалното участие на евроинституции в схеми, от които Кремъл има изгода, пряко удря върху доверието към Брюксел. Именно затова случаят не може да остане само на ниво медиен шум. Казусът изисква пълноценно вътрешно разследване, установяване на връзките, на замесените лица и на механизмите им за влияние. Авторът е политолог, директор на Центъра за политическо разузнаване (Киев, Украйна)