Д. ю. н. Орлин Борисов пред ФАКТИ: Международен договор ли е подписаното Споразумение между България и Украйна?
преди 2 дни
fakti.bgПроф. Борисов, като един от малкото специалисти по Международно договорно право и като единствен автор в България на монографията „Теория и практика на международния договор“, бихте ли анализирали дали подписаното Споразумение на 30.03.26 г. е във формата на международен договор или е политически акт? - След подписването на Споразумението, никой на никакво ниво до сега не се изказал компетентно, професионално мнение, че разбира тази материя. Като специалист в тази област, аз чувствам, че е мой граждански дълг пред българската общественост, да анализирам юридическите факти, като напълно неутрално и неидеологично ще изложа своето мнението си по публикувания текст. Какво трябва да знаят обикновените хора (неспециалисти по Международно право), за да могат да определят в каква форма е подписан всеки международен документ? - Трябва да се знае, че в съвременните междудържавни отношения се приемат главно два вида международни актове: Първият вид са във формата на политически актове (политически декларации и др.), които не пораждат никакви юридически задължения за държавите, а само уреждат политически отношения (те не създават правно задължение, а насочват поведението); Вторият вид актове са във формата на международни договори, които задължително обвързват страните (т.е. създават юридически задължения), за държавите, които ги ратифицират (или влизат в сила веднага след подписване). В съвременното Международно право е общоприето, че наименованието на международния акт не е определящо за неговата форма, а тя се определя от неговото съдържание (чрез поемането на задължения, ангажименти и др.). Какви наименования могат да имат международните договори? - Договарящите се страни имат право да определят наименованието на сключвания между тях международен договор като напр.: Споразумение, Спогодба, Пакт, Трактат, Конвенция (обикновено това е наименованието на многостранните договори) и др. Политическите актове различават ли се по структура от международните договори? - Да! Международните договори притежават определени правни белези: могат да влизат в сила веднага след подписване, притежават определена структура (преамбюл, централна и заключителна част), влизат в сила за определен срок и т. н. Политическите актове (или рамкови) нямат правна сила, не се ратифицират, нямат пряко действие в държавата, а определят само допустимостта в политическата дейност и определят структурата на политическия процес. Споразумението, което е подписано на 30.03.26 г. между България и Украйна има ли структурата и белезите на международен договор? - Да! Въпреки, че са заменени някои от атрибути на международните договори, като напр. специфичен формален език, вместо „страни“ е използвано „участници“ и други, по същество това е текст на международен договор. Най-характерното за това твърдение е фактът, че вместо „задължения“ в текста са поети задължения като са използвани: „поемане на ангажименти“, „ще предоставя военна техника и въоръжения“, „възнамерява да продължи да предоставя“, „ще работи“ „безвъзмездно ще предоставя въоръжения, техника и боеприпаси“ и др.“). Конкретни задължения съдържат само международните договори. Споразумението по съдържание е дългосрочен международен договор, тъй като съдържа конкретни права и задължения, влиза в сила веднага след подписване, прието е с намерение за правно обвързване и др. Кои елементи на Споразумението са всъщност елементи на международен договор, които политическите актове не притежават? - Използвано е едно от наименованията на международен договор-Споразумение, поемат се конкретни международни задължения (характерно само за международните договори), влизат в сила след подписване като международен договор, удължава се срокът автоматично като международен договор, прекратява се действието като международен договор и др. Възможно е журналистката и общественичка Гергана Папаризова да има повече информация и да се окаже права, тя отбеляза публично: Предадени сме, вкарват България във война. Оставка на военнолюбците! Имаше ли право служебното правителство да сключва дългосрочни международни договори или други актове? - Не! Според Конституционния съд те нямат това право, отбеляза бившият конституционен съдия професор Пламен Киров. Според него в едно от решенията на Конституционния съд се приема, че „ Служебното правителство има право да осъществява действия, които са свързани само с текущи въпроси“ (т.е. то няма право да сключва дългосрочни международни договори или да подписва други дългосрочни международни актове, а само да подписва текущи актове). Един от членовете на българската делегация в Киев – министърът на образованието Сергей Игнатов подписа Протокол с Оксан Лисовий, в каква форма и какви задължения е поела България? - Никъде не успях да намеря текста на Протокола. Това, което единствено излезе в масмедиите е, че България поема задължението „страните се споразумяха …че ще се преподава украинския език като чужд език в българските училища..“ Реагира ли адекватно служебният президент на подписаното Споразумение? - Тя официално съобщи „аз не бях информирана предварително“ и с това сметна, че с това приключиха нейните ангажименти, но всъщност те започнаха след като тя разбра за незаконосъобразното подписване. И какво правомерно направи след като бе информирана – едно абсолютно нищо? Как трябваше да осъществи правомерно своите правомощия, и какво трябваше да направи тя, за да анулира незаконосъобразно сключения договор? Служебният президент трябваше да осъществи правомерни действия за анулиране (или денонсирането му съгласно текста на подписаното Споразумение). Тя трябваше да потърси отговорност (т.е. да поиска оставката или да санкционира) на назначените от нея - служебен премиер Гюров и на всички виновни лица, участвали в организацията по подписването на Споразумението (включително и на тези политически сили, които са подтикнали към подобно действие)! Как смятате, че ще реагират на истината властимащите? - Властимащите в своите тълкувания доказаха, че са некомпетентни по тази материя, и едва ли могат да оспорят съществуващите факти, но „платените от тях тролове“, които са назначени да бъдат техните апологети, за да ги защитят са длъжни, след вменяването на вина на военнолюбците, да изкарат отново, както обикновено печелившата карта на военнолюбците, която се вади в такива случаи – „на русофобството“, „на путинизма“, „на агресията“ и т.н. Непрекъснато нарушаване от властимащите на Конституцията и законодателството на България (вкл. и на Закона за международните договори на България), на Правото на ЕС и на Международното право, означава ли, че не сме правова държава? -Да! В България непрекъснато се нарушава върховенството на правото с което се обезличава една от ценностите на ЕС да сме „правова държава“ (съгласно чл. 2 на Лисабонския договор). Това е и една от ценностите на Международното право (напр. плеядата от Виенски и Женевски конвенции, вкл. и Виенската конвенция за правото на договорите и др.), правовата държава е заложена като една от целите в преамбюла на Конституцията на България (Споразумението нарушава чл. 5, ал.4, чл. 84, ал. 2, т. 11 и 12, чл. 85, ал.1, т. 1 и др.).