30 март 1981 г. Атентатът срещу Роналд Рейгън
преди месец
fakti.bgНа 30 март в 14.25 ч. местно време, едва на 69-ия ден, откакто е президент на САЩ, Роналд Рейгън е прострелян на излизане вашингтонския хотел „Хилтън”, където произнася реч. Докато той поздравява насъбралите се почитатели и се готви да влезе в бронирания си „Кадилак”, проехтяват шест бързи изстрела, дадени само за 3 секунди. Малкото фоторепортери и телевизионни оператори обаче не се стъписват и моментално започват да снимат, сякаш са очаквали момента. Благодарение на техните снимки се виждат три проснати тела на тротоара и куп федерални агенти и полицаи, притиснати до каменна стена атентатора. В дясната страна на главата е уцелен говорителят на Белия дом Джеймс Брейди. Ранени са агентът от тайните служби Тимъти Макарти и полицаят Томас Дилиханти. Атентаторът Джон Хинкли стреля с късоцевен револвер Röhm RG-14 .22 cal Revolver. Той не оказва съпротива и дори се усмихва при задържането. След стрелбата президентският „Кадилак” светкавично напуска мястото на инцидента. Охраната все още не знае, че Рейгън е ранен, тъй като куршумът е влязъл под мишницата му и не се вижда кръв. Според многократно тренираната процедура бодигардовете в движение веднага оглеждат тялото на президента и го закарват в най-близката вашингтонска клиника, където го поема екип от сравнително млади хирурзи. Оказва се, че куршумът е рикоширал във вратата на лимузината и се е сплескал, (затова разкъсванията са по-големи, но скоростта му пък е намаляла), минал е на около 3 см от сърцето и е заседнал в левия бял дроб. Обилният кръвоизлив е овладян в четиричасова операция без сериозни последици. Президентът, макар да е почти на 70 години, се възстановява сравнително бързо. Атентатът забележимо променя навиците на президента и се отразява дори върху характера му. В следващите години Рейгън се страхува да направи и една свободна крачка по улиците, спира с разходките из Вашингтон и в околностите на резиденциите си. Разследването установява, че Джон Хинкли се решава на покушението, за да подражава на герой от филма на Мартин Скорсезе „Шофьор на такси”, излязъл по екраните през 1976 г. За мишена избира президента, като се надява с този жест да съблазни снималата се в същия филм като малолетна проститутка актриса Джоди Фостър, която маниакално харесвал. Оказва се също, че Джон произхожда от много състоятелно семейство. Учил е в университет, но го напуска. Адвокатът Винсънт Фулър, който представлява Хинкли по време на процеса срещу него и след това в продължение на няколко години, твърди, че Хинкли страда от шизофрения: диагностициран е с нарцистични и шизоидно личностни разстройства и дистимия, както и гранични и пасивно-агресивни функции. Джон Хинкли е настанен във вашингтонска психиатрична клиника и 30-годишното лечение изглежда дава резултати, защото периодично е привикван в съда и строгата му изолация като крайно опасен все повече се омекотява, дори му се разрешава да излиза със семейството си.