25 март 1934 г. Роден е Христо Фотев
преди 2 месеца
fakti.bgХристо Константинов Фотев е български поет. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "А. Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990). Още с първите си книги е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му. Колко си хубава!… На М. К. Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави Не се измъчвай повече — обичай ме! Не се щади — обичай ме! Обичай ме със истинската сила на ръцете си, нозете си, очите си — със цялото изящество на техните движения. Повярвай ми завинаги — и никога ти няма да си глупава — обичай ме! И да си зла — обичай ме! Обичай ме! По улиците, след това по стълбите, особено по стълбите си хубава. Със дрехи и без дрехи, непрекъснато си хубава… Най-хубава си в стаята. Във тъмното, когато си със гребена. И гребенът потъва във косите ти. Косите ти са пълни с електричество — докосна ли ги, ще засветя в тъмното. Наистина си хубава — повярвай ми. И се старай до края да си хубава. Не толкова за мене, а за себе си, дърветата, прозорците и хората. Не разрушавай бързо красотата си с ревниви подозрения — прощавай ми внезапните пропадания някъде — не прекалявай, моля те, с цигарите. Не ме изгубвай никога — откривай ме, изпълвай ме с детинско изумление. Отново да се уверя в ръцете ти, в нозете ти, в очите ти… Обичай ме! Как искам да те задържа завинаги. Да те обичам винаги — завинаги. И колко ми е невъзможно… Колко си ти пясъчна… И моля те, не казвай ми, че искаш да ме задържиш завинаги, да ме обичаш винаги, завинаги. Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Колко си хубава! Господи, колко си истинска.