В памет на Чък Норис, който не караше кола, а позволяваше на асфалта да се движи под него
преди 5 часа
fakti.bgКарлос Рей Норис или по-познат като Чък Норис напусна този свят през вчерашния ден и макар светът да го помни с неговите роли, забавните картинки, вицове и с образа му на „непобедим“, неговото действително отношение към автомобилите се определяше от изненадващо реалистична философия. Абсолютна издръжливост, съчетана със скрита нотка на класически американски мускули. Норис никога не е поддържал гараж с лъскави „суперколи“ на знаменитости. Вместо това изборът му отразяваше човек, който цени функционалността, надеждността и механичната простота – принципи, които отразяваха дисциплинирания му живот в бойните изкуства. Въпреки публичния си имидж на ентусиаст на пикапите, сърцето на Норис принадлежеше на друг „звяр“, а именно Dodge Challenger от началото на 70-те години. Докато изпълняваше ежедневните задачи в модерни пикапи, Challenger-ът представляваше „върха“ на ерата на мускулестите коли. Това е автомобил, който предпочита суровия работен обем пред електронното усъвършенстване – директно, механично преживяване, което съответстваше на неговия практичен подход към живота. В ежедневието си, далеч от камерите, Норис оставаше изключително последователен. Той често бе виждан зад волана Ford F-150 и Toyota Land Cruiser – два автомобила, известни с дългосрочната си използваемост и способността да се справят с реалните условия, без да създават проблеми. Повечето зрители завинаги ще свързват Норис с семейството на Mopar благодарение на ролите му от една вече отминала епоха. В „,Тексаски рейнджър“ неговият Dodge Ram се превърна в самостоятелен герой. Той беше инструмент, използван за преследване на заподозрени през храсталаците, засилващ издръжливата и проста идентичност, която го съпътстваше в продължение на десетилетия. Дълго преди „Тексаски Рейнджър“ Норис караше и Dodge Ramcharger в „Самотният вълк“. Здравата офроуд доминация на офроудъра във филма помогна да се затвърди образа на „неудържимия човек в неудържимата машина“. През последните години влиянието на Норис върху автомобилната култура пое нов обрат чрез сътрудничеството му с „Дизел Брадърс“. Екипът построи специален пикап, наречен „Трък Норис“ базиран на каросерията на Chevrolet Silverado и облечен в цветовете на американското знаме. Звярът разполага с 40-инчови гуми и специални емблеми. Норис участва в изграждането, доказвайки, че не взема имиджа си на „твърд мъж“ твърде на сериозно. Той дори се пошегува, че „пикапът не кара Чък, той кара за Чък“. Въпреки това, Чък Норис не се задоволи само с класиките, той прие абсолютния връх на съвременните високи постижения с автомобили като Fеrrari, F8 Tributo, което представляваше „съвременната страна“ на колекцията на Норис. Това е автомобил, който доказа, че неговата признателност към инженерното съвършенство не се ограничаваше само до американската стомана. F8 се задвижва от 3,9-литров V8 двигател с две турбини – най-мощният V8 в историята на неспециалните серии на Ferrari – с мощност 710 конски сили. Не е изненада, че модерния Dodge Charger SRT Hellcat също е част от колекцията му, олицетворявайки същата бурна природа, която той пренасяше на екрана. С 6,2-литров V8 двигател със суперчарджър, развиващ 707 конски сили, Hellcat осигурява „непогрешимия рев“, който съответстваше на неговата по-голяма от живота личност. Ако Challenger беше неговата любима „епоха“, Ford Mustang Boss 429 вероятно беше кралското бижу в неговата механична колекция. Разработен първоначално, за да хомологизира двигателя 429 на Ford за NASCAR, това е един от най-редките и търсени мускулести автомобили, които съществуват. С емблематичния си капак с въздухозаборник и суровата мощност на V8, Boss 429 представляваше ерата на големите двигатели, която Норис уважаваше толкова дълбоко. За да допълни „Голямата тройка“ на американските спортни автомобили, Норис притежаваше и Chevrolet Camaro ZL1. За разлика от доминацията на Hellcat в права линия, ZL1 предлага усъвършенстван аеродинамичен пакет и задвижваща система със суперчарджър, проектирана да покорява както пистата за драг състезания, така и завоите. Чък Норис избираше автомобилите си по същия начин, по който избираше битките си: той избираше онези, които ще издържат под натиск и ще останат на крака, докато работата не бъде свършена.