Мелони: Няма никаква военна мисия за форсиране на блокадата на Ормузкия проток

Мелони: Няма никаква военна мисия за форсиране на блокадата на Ормузкия проток

Премиерът на Италия Джорджа Мелони изрази задоволство от срещата на върха в Брюксел, въпреки че някои от целите, които си беше поставила, не бяха постигнати, отбелязват "РАИ Нюз" и АНСА, цитирани от БТА. Мелони заедно с още 10 страни, сред които и България, поиска в общо писмо до ръководителите на ЕС да има преразглеждане на европейската схема за търговия с емисии, но е получила отказ, коментира "РАИ Нюз". Освен това Мелони се опита да съдейства в спора между Будапеща и Брюксел относно деблокирането на заема от 90 милиарда евро за Украйна, на който унгарският премиер Виктор Орбан наложи вето, въпреки че принципно се беше съгласил с него на Европейския съвет през декември. Кадри отпреди общата снимка на лидерите на ЕС вчера показаха Мелони да разговаря с Орбан. На брифинга след срещата на върха Мелони заяви, че винаги е казвала, че въпросът със заема може да се разреши, но за да стане това, е нужна гъвкавост. Тя отхвърли твърденията на изданието "Политико", според които на срещата на върха тя била казала, че разбира мотивите поради, които Унгария блокира заема за Украйна. Неотдавна в реч пред италианските депутати Мелони подчерта, че всяко разединение в ЕС е подарък за Русия. На брифинга си снощи Мелони внесе яснота и защо се е присъединила към няколко страни, които са изразили готовност за обезопасяване трафика през на Ормузкия проток, след като броени дни преди това тя самата изрази резерви за участие в подобна мисия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше приканил други страни да съдействат относно протока, но след като получи отказ от някои от тях, той каза, че подобна помощ не му е нужна. Вчера обаче от канцеларията на британския премиер Киър Стармър публикуваха изявление, в което се казват, че Великобритания, Италия, Франция, Германия, Нидерлания и Япония изразяват готовност да допринесат "за подходящи усилия за осигуряване на безопасно преминаване през протока". Впоследствие и Канада се присъедини към това изявление, допълва АНСА. "Осъждаме по най-категоричен начин последните атаки на Иран срещу невъоръжени търговски кораби в Залива, атаките срещу гражданска инфраструктура, включително нефтени и газови съоръжения, както и фактическото затваряне на Ормузкия проток от иранските сили. Изразяваме дълбоката си загриженост относно ескалиращия конфликт. Призоваваме Иран незабавно да прекрати заплахите си, поставянето на мини, атаките с дронове и ракети и други опити за блокиране на протока за търговското корабоплаване, както и да спазва Резолюция 2817 на Съвета за сигурност на ООН. Свободата на корабоплаването е основен принцип на международното право, включително съгласно Конвенцията на ООН по морско право. Последиците от действията на Иран ще бъдат усетени от хора във всички части на света, особено от най-уязвимите. В съответствие с Резолюция 2817 на Съвета за сигурност на ООН подчертаваме, че подобна намеса в международното корабоплаване и нарушаването на глобалните вериги за доставки на енергия представляват заплаха за международния мир и сигурност. В тази връзка призоваваме за незабавен всеобхватен мораториум върху атаките срещу гражданска инфраструктура, включително нефтени и газови съоръжения. Изразяваме готовността си да допринесем към подходящи усилия за осигуряване на безопасно преминаване през протока. Приветстваме ангажимента на държавите, които участват в подготвително планиране. Приветстваме решението на Международната агенция по енергетика да разреши координирано освобождаване на стратегически петролни резерви. Ще предприемем и други стъпки за стабилизиране на енергийните пазари, включително чрез работа с определени държави производителки за увеличаване на добива. Ще работим също така за предоставяне на подкрепа на най-засегнатите държави, включително чрез Организацията на обединените нации и международните финансови институции. Морската сигурност и свободата на корабоплаването са от полза за всички държави. Призоваваме всички държави да спазват международното право и да отстояват основните принципи на международното благоденствие и сигурност“, се казва в съвместното изявление, публикувано на сайта на "Даунинг стрийт 10" и цитирано и от световните агенции. Великобритания, Италия, Германия, Франция и Япония бяха сред страните, които отказаха в понеделник да откликнат на призива на Тръмп да съдействат в този момент сигурността на Ормузкия проток, припомнят италиански медии. Мелони заяви снощи, че няма противоречие в позиция на Италия. "Няма никаква военна мисия за форсиране на блокадата на Ормузкия проток", каза Мелони, цитирана от АНСА. Нейното присъединяване към документа, разпространен от канцеларията на Стармър, не означава, че Италия грабва оръжие и тръгва на война, разясни премиерката. Според Мелони то потвърждава мнението на Италия и на Европа, че мерки за сигурността на корабоплаването в Ормузкия проток могат да се вземат едва след като има примирие там, като тази мисия трябва да е под чадъра на ООН. Подобно мнение вчера изрази и италианският министър на отбраната Гуидо Крозето. "Никой не мисли за мисия на Италия за пробив на блокадата на протока", каза снощи Мелони. "Въпросът, който си задаваме, е как - когато има необходимите условия, но разумно в един следконфликтен етап - можем да предложим принос, съгласувано с другите страни, за защита на свободата на корабоплаването“, добави тя, цитирана от АНСА Ден преди срещата на върха на ЕС Мелони е провела и работна вечеря с лидера на Германия Фридрих Мерц в хотел "Амиго“ в Брюксел, по време на която са обсъждали актуални външнополитически въпроси, предаде АНСА. Малко преди тази вечеря Мерц е разговарял там с френския лидер Еманюел Макрон, който обаче не е изчакал пристигането на Мелони, допълва агенцията. Вчера Италия и Дания призоваваха ЕС да се готви за рязко нарастване на мигрантските вълни на фона на ескалиращата война в Близкия изток, предадоха ДПА и АНСА. "Не можем да рискуваме повторение на бежанските и мигрантските потоци към ЕС, които наблюдавахме в периода 2015 - 2016 г.", написаха в общо писмо Мелони и датската премиерка Мете Фредериксен. Писмото беше адресирано до ръководителите на Европейската комисия и Европейския съвет - Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща и е било изпратено в навечерието на срещата на върха на ЕС. Фредериксен и Мелони призовават ЕК да проучи механизми, които могат да служат като "спешна спирачка" в случай на появата на големи мигрантски вълни. Според двете лидерки трябва да се предоставя повече помощ на място, за да се предотвратят масовите миграционни потоци към Европа. "Можем да помогнем на повече хора по-добре и по-ефективно, като предоставяме подкрепа директно в техните региони", пишат лидерките на Италия и Дания.

Заради войната в Иран: ЕС се опасява от нова бежанска вълна, този път няма "да приветства" мигрантите

преди 7 часаfakti.bg

Срещата на върха на ЕС призова за мораториум върху атаките срещу енергийни съоръжения и водоснабдяване по време на войната в Близкия изток, става ясно от окончателното ѝ изявление. „Срещата на върха на ЕС призова за мораториум върху атаките срещу енергийни и водоснабдяване“, се казва в документа. Лидерите на ЕС също „осъдиха иранските удари“, но не коментираха ударите на САЩ и Израел, добавяйки, че ЕС смята, че „на Иран не трябва да се позволява да се сдобие с ядрени оръжия“. Лидерите на ЕС също така похвалиха Украйна за готовността ѝ да „предостави експертиза и възможности за борба с дронове“ на съюзническите на САЩ държави от Персийския залив. Участниците в срещата на върха на ЕС за Близкия изток изразиха особена загриженост, че конфликтът в Близкия изток заплашва да доведе до повторение на бежанската криза от 2015 г., когато ЕС беше буквално залят от вълна от нелегални мигранти, като над един милион души пристигнаха в Европа само за една година. Този път лидерите на ЕС обещаха да не приветстват бежанците, а да предприемат всички мерки, за да предотвратят влизането им в Европа. В документа се подчертава, че въпреки че настоящият конфликт „все още не се е превърнал в миграционни потоци към Европейския съюз, ЕС трябва да поддържа високо ниво на бдителност“. „Въз основа на поуките от бежанската криза през 2015 г., за да избегне подобна ситуация, ЕС е готов да мобилизира напълно своите дипломатически, законодателни, оперативни и финансови инструменти, за да предотврати неконтролираните миграционни потоци към ЕС“, се казва в документа. Френският президент Еманюел Макрон обяви възможността за координиране на въпроса за сигурността на корабоплаването в Ормузкия проток с постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. „Обясних на генералния секретар на ООН, че Франция възнамерява да тества реакцията на ключови партньори, и по-специално на постоянните членове на Съвета за сигурност, относно осъществимостта на създаването на механизъм в рамките на ООН за изпълнение на нашите планове относно Ормузкия проток“, каза той на пресконференция след срещата на върха на ЕС в Брюксел. Той уточни, че е информирал колегите си за тази инициатива и я е обсъдил с индийския премиер Нарендра Моди. „По този начин започнахме предварителни действия и през следващите дни ще видим дали те имат шанс за успех“, каза Макрон. Франция няма да участва в деблокирането на Ормузкия проток, докато продължава военната операция на САЩ и Израел в Иран. „Няма да участваме в никакви действия за отваряне на Ормузкия проток в контекста на настоящите бомбардировки и военни действия“, каза Макрон. В същото време президентът подчерта, че в съответствие със съвместното изявление, публикувано на 19 март, няколко държави, включително Франция, са готови да проучат въпроса за ескортирането на кораби в Ормузкия проток, но едва след приключване на конфликта. „Не съм чул никой от колегите ми да иска да се намеси в този конфликт“, добави той. Участниците в срещата на върха на ЕС, проведена в Брюксел на 19 март, не взеха никакви решения относно военната подкрепа на САЩ в конфликта с Иран. Публикуваното изявление съдържаше само общ призив за увеличаване на броя на корабите в мисиите на ЕС край бреговете на Сомалия и в Червено море, но не разшири мандата си до Ормузкия проток. Лидерите на ЕС призоваха всички страни да проявят сдържаност и „мораториум върху атаките срещу енергийни и водни съоръжения“. Те също така предупредиха, че конфликтът в Близкия изток рискува да предизвика нов миграционен хаос. Преди това Великобритания, Италия, Нидерландия, Франция, Германия и Япония изразиха готовността си да подкрепят усилията за осигуряване на безопасното преминаване на кораби през Ормузкия проток в съвместно изявление.

Белга: Белгия е поканена в международната инициатива за осигуряване на безопасно преминаване през Ормузкия проток

преди часparagrafa.com

Белгия е била поканена да се присъедини към международната инициатива за осигуряване на безопасно преминаване през Ормузкия проток, съобщи белгийската новинарска агенция Белга. Правителството ще обсъди евентуално включване в коалицията на днешното си заседание. Шест държави - Германия, Франция, Италия, Япония, Нидерландия и Великобритания, излязоха със съвместно изявление, в което посочиха, че са готови да допринесат за “подходящи мерки за гарантиране на безопасното преминаване през Ормузкия проток”.

ЕС иска повторно отваряне на Ормузкия проток и край на ударите по енергийната и водна инфраструктура

преди 10 часаparagrafa.com

Европейските лидери поискаха повторно отваряне на Ормузкия проток и мораториум върху ударите по водната и енергийна инфраструктура в Близкия изток по време на снощната си среща в Брюксел, на която обсъдиха и покачващите се цени на енергията, причинени от войната, предадоха световните агенции. Европейският съвет излезе със съвместен призив за стабилизиране на енергийните доставки и „деескалация и максимална сдържаност“ от враждуващите страни.

Пет водещи европейски страни и Япония заявиха готовност да съдействат за гарантиране на сигурността в Ормузкия проток

преди 20 часаparagrafa.com

Франция, Великобритания, Германия, Италия, Нидерландия и Япония осъдиха днес иранските атаки срещу цивилна енергийната инфраструктура в Персийския залив и заявиха, че "са готови да съдействат за гарантиране на сигурността в Ормузкия проток, предаде Франс прес. "Настояваме за незабавен и цялостен мораториум върху атаките срещу цивилна инфраструктура и по-конкретно срещу петролни и газовите съоръжения.

Ормузкият проток остава блокиран. Защо Европа отказва военна намеса?

преди 5 часаactualno.com

Трябва ли да се предприеме рискована военноморска операция за премахване на блокадата на корабоплаването в Ормузкия прот...

Европейски страни и Япония с общо изявление за Ормузкия проток

преди 20 часаnews.bg

Те се ангажират с "подходящи действия" за отварянето му