Микробиомът предсказва множествена склероза
преди 4 часа
zdrave.toУчени откриха рисковите фактори за тежки заболявания Изследователската група към Катедрата по инфекции и имунитет на Люксембургския институт по здравеопазване изясни сложната връзка между бактериите в червата и невродегенеративното заболяване множествена склероза. Данните са публикувани в престижното научно списание Nature Microbiology. В новаторското проучване се доказва, че определени фактори на чревния микробиом биха могли да предскажат податливостта към това инвалидизиращо автоимунно заболяване и прогресията му. Резултатите идентифицират микробни „рискови фактори“ или „биомаркери“ за предсказване на развитието и тежестта на МС, с важни последици за диагностицирането и лечението на това тежко състояние. Чревните бактерии са свързани с невродегенеративни заболявания, но рисковите фактори извън състава на микробиотата са ограничени. В изследването учените използват предклиничен модел на множествена склероза (МС), експериментален автоимунен енцефаломиелит (ЕАЕ), за да идентифицират микробни рискови фактори. Анализирани са мишки с различни генотипове и сложни микробиоти или шест комбинации от синтетична човешка микробиота, което довежда до различна вероятност за тежко невровъзпаление. Akkermansia muciniphila, често свързана с МС, показва променливи асоциации с тежестта на ЕАЕ в зависимост от фоновата микробиота. Д-р Емеран Майер: Нашата храносмилателна система е суперкомпютър Наблюдавани са значителни индивидуални вариации в протичането на заболяването сред мишки с едно и също съдържание на бактерии в червата. Оценката на микробните функционални характеристики и имунните отговори на гостоприемника показва, че индексът на покритие с имуноглобулин А на определени бактерии преди началото на заболяването е надежден индивидуализиран предсказващ фактор за развитието на състоянието. Проучването подчертава необходимостта от отчитане на мрежите от микробни общности и специфичните за гостоприемника двупосочни взаимодействия, когато се стремим да предскажем тежестта на невровъзпалението, казват учените. За да определи дали съставът на чревния микробиом може да предскаже податливостта към или прогресията на състоянието, изследователският екип, ръководен от проф. Махеш Десай от Люксембургския институт по здравеопазване, използва предклиничен модел на МС, експериментален автоимунен енцефаломиелит Така изследва функционалните отговори, свързани с бактериите и ефекта им върху имунната система на гостоприемника. Този подход позволява по-добро проучване на това как индивидуалните взаимодействия между гостоприемника и микробите влияят върху предсказуемостта на заболяването. Така се преодоляват ограниченията на подходите, които отчитат само относителното изобилие на бактериални видове между хора с множествена склероза и здрави индивиди. Досегашните методики не могат да обяснят наблюдаваните индивидуални разлики в податливостта и прогресията на заболяването, обяснява проф. Десай, ръководител на изследователската група „Хранене, микробиом и имунитет“ в Люксембургският институт по здравеопазване и водещ автор на публикацията. „Въпреки че прогнозирането на прогресията на заболяването въз основа на характеристиките на микробиотата е по принцип възможно, то не е толкова прост процес“ – уточнява професорът. Колекция микроби помага да сме здрави и щастливи Тези резултати показват, че въздействието върху множествената склероза е възможно да зависи от по-широка микробна общност в червата и че разглеждането на комбинации от видове или микробни мрежи, а не само на отделни видове, е от съществено значение за прогнозиране на прогресията на заболяването при различен състав на микробиотата, добавя той. Освен това резултатите разкриват значителни междуиндивидуални разлики в прогресията на заболяването, дори при генетично сходни мишки с идентични бактерии, което повдига важния въпрос как може да се постигне персонализирано прогнозиране на заболяването за всеки конкретен индивид. Важно е да се отбележи още, че екипът е установил кога се развива по-тежко заболяване. Данните са категорични - когато определени бактерии са значително по-покрити с имуноглобулин А (IgA), отделян от гостоприемника преди началото на състоянието. Следователно резултатите сочат потенциала на този маркер като прогностичен и диагностичен инструмент, отваряйки нови пътища за персонализирани диагностични и терапевтични подходи. Проучването има важно значение за медицината и бъдещата терапия Проф. Десай обяснява: „Въз основа на нашите резултати в момента планираме да създадем кохорта от пациенти с множествена склероза, за да приложим нашите открития в клиничната практика. Тази работа ще предостави и важно разбиране за МС, което е едно от ключовите невродегенеративни заболявания.“ Изследването е проведено в сътрудничество с Центъра за интегративни медицински науки RIKEN и Института за напреднали биологични науки към университета Кейо в Япония. Лора ВАЛЕНТИНОВА