"Срещу потисника": може ли Иран да разчита на Ирак
преди 4 часа
fakti.bgПроирански милиции атакуват американски бази в Ирак, а в големите градове се организират демонстрации в подкрепа на Иран. Доколко Техеран може да разчита на иракчаните за подкрепа? Хиляди хора са се събрали на площада пред джамията "Имам Хюсеин" в Кербала - едно от най-важните места за поклонение на шиитските мюсюлмани. Доброволци помагат и бутат количките на възрастните и болните, които се надяват на изцеление. Вътре вярващите се молят, други си правят селфи, надявайки се и по този начин да спечелят популярност, разказва АРД в свой репортаж от Ирак. Настроението е мирно, войната в съседен Иран изглежда много далечна. Въпреки че в Ирак през последните две седмици десетки хора бяха убити при въздушни удари, пише германската обществена медия. И Ирак е бойно поле Ирак е дал най-много жертви от началото на войната след Иран и Ливан. "Жертвите постоянно се увеличават. Вчера погребахме група млади хора. Изглежда, че войната е наша съдба. От цялото си сърце желая ние и нашите деца да можем да живеем в мир и спокойствие", разказва радиоложката Фара пред АРД Младите хора, за които говори Фара, са бойци от проиранските милиции. В момента те ежедневно нападат с дронове американски съоръжения в Ирак, поради което стават обект на бомбардировките от военновъздушните сили на САЩ. Хората в Кербала ги оплакват точно както и жертвите на войната в Иран - повечето иракчани също са шиити. Общата битка на шиитите Хората около джамията почитат и паметта на имам Хюсеин, загинал в битка в Кербала през 680 година, борейки се срещу войските на Умаядите - сунитска династия, управлявала ислямския халифат в периода 661 - 750 г. Оттогава е минало много време, но за шиитите събитието остава ключово - то е символ на борбата за идентичност срещу военна суперсила, когато си изоставен от останалия свят, обяснява АРД. Инженерът Арфан Талиб припомня и друго събитие: "Не бива да се забравя кой застана на наша страна през 2014 година в борбата срещу терористите от "Ислямска държава" - това бе Ислямска република Иран, докато всички останали арабски държави ни обърнаха гръб. Наше човешко, национално и ислямско задължение е да окажем подкрепа на Иран", твърди той. Солидарност с режима в Иран Солидарността с Иран се вижда и по улиците на Кербала, разказва Мориц Беренд от АРД. Навсякъде има големи плакати със снимки на Али Хаменей - убития при американско-израелските нападения духовен водач на режима в Техеран. До него са други "мъченици" - ирански или иракски командири на милиции, загинали при американските въздушни удари. Вечерта е организирана демонстрация, в която участват групи от жени, последвани от нигерийски шиити, както и членове на различни иракски милиции, въоръжени този път само със знамената на своите организации. Други носят снимки на Али Хаменей старши или на неговия син и наследник. Виждат се и портрети на Хасан Насрала, дългогодишния лидер на ливанската организация Хизбула. Борба срещу "потисника" Дали шиитите смятат, че са във война с останалата част от света? "Преди да сме шиити или мюсюлмани, сме хора", казва пред германската обществена медия шейх Абу Бакар ал Саади. "Става дума за универсални човешки права. Ако спрямо някого е извършена неправда, се търси само справедливост", допълва той . "Като хора ние сме длъжни да заемем позиция и да се изправим срещу потисника. Независимо дали с протести, думи или други средства." За шейха потисниците са САЩ и Израел. За това, че Иран в момента бомбардира всичките си мюсюлмански съседи не казва и дума. Демонстрацията е мирна, но участниците в нея изпитват гняв - желаят смъртта на САЩ, както и на Израел. И подчертават своята бойна готовност - това са "другите средства" за борба срещу САЩ и Израел, споменати от шейх Абу Бакар ал Саади. Призиви за сдържаност Някои проирански милиции в Ирак посегнаха към оръжието, но те вероятно не представляват мнозинството в страна, включително сред шиитите. Влиятелни духовници призоваха към сдържаност, за да не бъде въвличан Ирак още повече в тази война. А радиоложката Фара се пита как ще се отрази конфликтът на нея и на децата ѝ. "Нашите нерви са опънати докрай. Смятахме да си купуваме къща, но се отказахме. Искахме да заминем, но не се получи. Като че ли целият ни живот е застинал", цитира нейните думи АРД. Най-голямото ѝ желание е войната бързо да приключи - ако може още преди края на свещения месец Рамадан, който е тази седмица.