10 мита за високото кръвно, в които много хора още вярват
преди 3 часаХипертонията често протича без симптоми. Ето кои са най-разпространените заблуди и каква е реалността. Артериалната хипертония неслучайно е позната като „тихият убиец“. При много хора тя се развива без ясни оплаквания, а в същото време постепенно уврежда сърцето, мозъка, кръвоносните съдове, бъбреците и очите. Именно затова около това състояние продължават да се разпространяват опасни заблуди, които често забавят диагнозата и лечението. Ето кои са 10 от най-честите митове за високото кръвно налягане и какво всъщност трябва да знаем. Артериалната хипертония не е нещо, от което „всеки страда“. Това е заболяване, при което основният симптом е трайно повишено кръвно налягане. Последиците могат да бъдат тежки – от увреждане на бъбреците до инфаркт и инсулт. Затова състоянието не бива да се подценява като нещо обичайно и безобидно. Също толкова погрешно е схващането, че хипертонията засяга само възрастните хора. Все по-често проблемът се открива и при по-млади пациенти. Затова редовното проследяване на кръвното налягане е важно още след 30-годишна възраст, особено ако има допълнителни рискови фактори. Сред най-разпространените заблуди е и тази, че основните причини са само наследствеността и стресът. Генетичната предразположеност има значение, но не е единствена. Прекомерният прием на сол, заседналият начин на живот, наднорменото тегло, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол също могат сериозно да повишат риска. Стресът допълнително утежнява състоянието, но рядко е единственият виновник. Как сърдечната функция влияе на потентността Много хора вярват, че ако кръвното е високо, непременно ще има ясни симптоми. Истината е, че човек може дълго време да няма никакви оплаквания. Когато вече се появят признаци като задух в покой, зрителни смущения, намалена чувствителност в крайниците или рязко намаляване на отделянето на урина, това може да означава, че са настъпили усложнения, а не че проблемът тепърва започва. Друг популярен мит е, че „нормалното“ кръвно е различно за всеки човек. На практика има определени граници, които се приемат за ориентир. Обичайно стойностите не трябва да са по-високи от 140/90 и не по-ниски от 90/60. При хора с диабет горната граница се счита за по-ниска – 130/80. Не всяко еднократно високо измерване означава диагноза хипертония. Кръвното може да се повиши временно след физическо натоварване, силно кафе, чай, цигари, алкохол или силно напрежение. Затова диагнозата трябва да бъде поставена от лекар след обстоен преглед и проследяване, а не след единично измерване в неподходящ момент. Погрешно е и твърдението, че само лекарят носи отговорност за лечението. Специалистът назначава терапия, но пациентът има ключова роля в контрола на заболяването. Редовното измерване на кръвното, воденето на дневник, правилното хранене, движението и спазването на предписанията са решаващи за добрия резултат. Много хора спират лекарствата веднага щом се почувстват по-добре. Това е сериозна грешка. Хипертонията обикновено изисква дългосрочен, а често и пожизнен контрол. Ако лекарят е назначил комбинирана терапия, тя трябва да се спазва стриктно, без самоволни промени и без пропускане на медикаменти. 9 упражнения, които доказано подпомагат дълголетието Съществува и митът, че при такава диагноза спортът и сауната са напълно забранени. Физическата активност всъщност е полезна, стига да е умерена и съобразена със състоянието на човека. Натоварванията не трябва да водят до задух и силен дискомфорт. Контролът върху теглото, ограничаването на солта и вниманието към алкохола също са важна част от ежедневната грижа. Накрая идва и една от най-опасните заблуди – че народните средства са най-доброто лечение. Домашните рецепти може да имат допълващ ефект, но не могат да заменят медицинската терапия. Хипертонията е сериозно състояние, което изисква наблюдение и лечение, а не само разчитане на „бабини лекове“. Най-важното при високото кръвно е проблемът да не се подценява. Хипертонията често протича тихо, но последствията от нея могат да бъдат тежки. Редовният контрол, ранната диагноза и навременното лечение остават най-сигурният начин рискът от усложнения да бъде ограничен.