Д-р Елеонора Стаменова, д.м.: Хроничната кашлица не бива да се подценява
преди денВоди не само до физически, но и до психологически усложнения Упорита кашлица, продължаваща повече от 3-8 седмици, се счита за хронична и пациентът трябва да бъде прегледан от лекар. Причините могат да бъдат различни - от респираторни заболявания, през синдрома на постназалното стичане, до лекарства за кръвно налягане и инфекции. Когато топлите напитки, инхалациите и компресите на гърдите не осигурят облекчение, задължително е посещението при специалист. Ако симптомите продължават над три седмици, е необходимо поставяне на диагноза, за да се определи точната причина и да се започне подходящото лечение. По темата говорим с пулмолога д-р Елеонора Стаменова. Визитка ♦ Д-р Елеонора Стаменова, д.м., завършва Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ в София през 2018 г. с отличен успех. През януари 2026 г. придобива научна степен „Доктор“ с дисертация на тема: „Дългосрочни ефекти след прекарана Ковид-19 пневмония – клинична характеристика на синдрома „продължителен Ковид-19“. Автор е на над 30 научни публикации в национални и международни издания, участва в изготвянето на клинични ръководства и представя научни доклади на конгреси и конференции. Клиничният и научният й интерес в областта на белодробните заболявания е с фокус върху обструктивните и интерстициалните болести на дихателната система, а по време на пандемията работи на първа линия като лекар в Ковид отделението към УМБАЛ „Св. Анна“ в София. Към момента е член на фондацията за респираторна медицина INSPIRO и е лекар по пневмология и фтизиатрия в едноименния медицински център, както и в УМБАЛ „Св. Анна“ в София. Носител е на отличието „Лекар, на когото българите вярват“ за 2022 г. Член е на лекарската мрежа „Въздух за здраве“. - Д-р Стаменова, тазгодишният грип води ли до белодробни усложнения и хроничната кашлица сред тях ли е? - Грипът (Influenza A и В) е системна вирусна инфекция с изразен тропизъм към дихателния епител. Той може да доведе до вирусна пневмония, вторична бактериална пневмония, обостряне на хронични белодробни болести (ХОББ, астма) и протрахирана поствирална кашлица, която да премине в хронична. - А каква е дефиницията за хроничната кашлица? - Хроничната кашлица се определя като кашлица, продължаваща повече от 8 седмици. В съвременната пулмология кашлицата не е само симптом, а отделен клиничен синдром с комплексна патофизиология. Според данните на Европейското респираторно дружество (ERS) разпространението й сред възрастното население в Европа варира между 5 и 10%, което я поставя сред значимите хронични респираторни състояния. - Защо е важна от клинична гледна точка? - Споменатите данни показват, че милиони европейци всекидневно живеят с продължителен кашличен рефлекс, за който може да има различни причини. Лечебните растения при кашлица и бронхит: как действат и кога помагат - Какви са най-честите причини за хронична кашлица? - Причините за хронична кашлица са многобройни, а честотата им варира в зависимост от популацията и методите на изследване. Най-общо се разделят на белодробни и извънбелодробни причини. Белодробни: бронхиална астма (фенотип „кашлична форма“), ХОББ, белодробни инфекции (туберкулоза, атипични инфекции с Mycoplasma, Chlamydia, респираторни вируси), интерстициални белодробни болести, белодробен карцином, бронхиална хиперреактивност. Извънбелодробни: от горните дихателни пътища (постназален теч, хроничен ринит и синузит), ларингеална дисфункция, гастроезофагеален рефлукс, медикаменти (АСЕ-инхибитори за лечение на артериална хипертония), психогенна кашлица. Данните от клинично проучване, проведено през 2024 г. в Полша, включващо 201 пациенти, показва, че при около 30,7% от пациентите хроничната кашлица се определя като „рефрактерна“, т.е. не се подобрява значително при поне два терапевтични опита. - Има ли разлика в честотата на кашлица между различните групи пациенти? - Да! Например в европейския регистър за хронична кашлица около 74% от пациентите са жени, което определя женския пол като рисков. Честотата на хронична кашлица расте и с възрастта, а средната възраст е около 60 години. Пушачите имат по-висока честота на хронична кашлица в сравнение с непушачи, което се дължи на хроничното възпаление в дихателните пътища при пушачи, а рискът нараства с продължителността и интензитета на тютюнопушенето. Освен това повечето пациенти съобщават за множество тригери, които активират кашличния рефлекс, най-често студен въздух или прахови частици. Д-р Елеонора Стаменова - Как кашлицата влияе на качеството на живот? - Хроничната кашлица може да доведе до физически и психологически усложнения: главоболие, световъртеж, ларингеално дразнене, синкоп при кашлица, болки в гърлото, мускулно-скелетни болки, инконтиненция на урина, повръщане при силни пристъпи, нарушения в съня, социална изолация, повишена тревожност и депресивни симптоми. Хроничната кашлица оказва дълбоко и комплексно влияние върху качеството на живот, което често надхвърля очакваното въз основа на подлежащата патология. Подценяването на този аспект води до непълна клинична оценка и неадекватен терапевтичен подход. - Как се лекува хроничната кашлица? - За разлика от острата кашлица, която е свързана с инфекции и обикновено се самоограничава, хроничната изисква комплексна оценка, включително функционално изследване на дишането, алергологични изследвания, изследване за гастроезофагеален рефлукс, данни за прием на определени медикаменти и невровъзпалителни механизми. Европейските публикации подчертават, че ефективното лечение трябва да се базира на точна диагноза и прилагане на специфични интервенции. Поради сложния характер на кашличния рефлекс е необходим индивидуализиран подход към диагностика и лечение. - Какви са вашите препоръки за превенция на кашлицата? - Кашлицата може да е сигнал за по-сериозно състояние, особено ако е упорита или съпроводена с други симптоми например загуба на тегло, задух, кръвохрак, нощно изпотяване. Важно е да се обърне внимание на рисковите фактори като тютюнопушене, замърсяване на въздуха и хронични заболявания и при продължителни оплаквания да се потърси консултация със специалист пулмолог. Хроничната кашлица е клинично значимо, често недооценено състояние, изискващо целенасочена диагностика, индивидуализиран подход и повишена клинична чувствителност от страна на лекарите. Приемете кашлицата като сигнал, а не като неудобство. Съвременните данни показват, че хроничната кашлица често е израз на повишена чувствителност на дихателните пътища. Навременното й разпознаване може да предотврати влошено качество на живот. Кашлицата е начинът, по който тялото ни говори. Когато тя не отшумява, трябва да я чуем навреме. От гледна точка на превенцията д-р Елеонора Стаменова подчертава няколко ключови, клинично обосновани послания, които са валидни както за общата популация, така и за рисковите групи: 1. Не подценявайте продължителната кашлица. Кашлица, която продължава повече от 8 седмици, не е „нормална“ и не бива да се приема като остатъчен симптом. Ранната консултация с лекар позволява навременна диагностика и предотвратява хронифициране на състоянието. 2. Контролирайте рисковите фактори като тютюнопушене (включително вейпове и нагреваеми тютюневи изделия), излагане на замърсен въздух и дразнители (прах, химикали, силни аромати), лошо контролиран гастроезофагеален рефлукс, нелекуван алергичен ринит или синузит. 3. Лекувайте придружаващите заболявания адекватно - добър контрол на астма, ХОББ, алергични и УНГ-заболявания е ключов за превенцията на хронична кашлица. Нередовният прием на терапия или самолечението често водят до персистиране на симптомите. 4. Избягвайте самолечение. Продължителната употреба на сиропи и противокашлични средства без ясна диагноза може да маскира проблема и да забави правилното лечение. Кашлицата трябва да се лекува след установяване на причината, а не само симптоматично. 5. Обърнете внимание на „алармиращите симптоми“ - незабавна консултация с лекар при кашлица, съпроводена с: кръвохрак, необяснима загуба на тегло, задух или болка в гърдите, нощно изпотяване или продължителна температура. Зоранка ХРИСТОВА