13 март 1881 г. Убит е Александър II Освбодител
преди ден
fakti.bgНа 13 март 1881 г. при атентат в Санкт Петербург е убит Александър II и за император на Русия е провъзгласен Александър III (1 март стар стил). Срещу Народното събрание в София има паметник на Александър II. Той е издигнат като знак на признание за неговото решение да обяви война на Турция след кървавото потушаване на Априлското въстание. Надписът на монумента гласи: „На Царя – Освободител”. Със същото обръщение Александър II е известен в Русия. Прозвището му Цар Освободител не е заради това, че е освободил България от турско робство, а заради това, че по време на своето 26-годишно управление той освобождава руските селяни от крепостничеството и ги оземлява. В същото време той с имперска жестокост потушава бунтовете в Полша и Прибалтика. Въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на потискане на полското национално движение. Януарското въстание от 1863-1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици – литовски, украински, беларуски, а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламентът, въведена е местна валута (финландска марка), финският език получава равен статут с шведския. Александър II Николаевич е император на Русия и велик княз на Финландия от 1855 г. до 1881 г. от династията Романов-Холщайн-Готорп. Известен е с либералните реформи, които извършва в Русия. Александър Николаевич Романов е роден на 2 март 1818 г.в Москва. Той е син на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При управлението на баща му атмосферата в страната се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е изключително строга. Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол, сключва мир. През следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската политика. Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразование е отмяната със закон през 1861 г. на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите. Съдебната система е преобразувана по френски модел, опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление. През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност. През 1867 г. Александър II продава за 100 години на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия – Бухара , Хива , Коканд. В областта на външната политика император Арлександър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. За да засили руското влияние на Балканите, той започва война с Османската империя (1877 – 1878 г.), известна в България като Руско-турска Освободителна война. Александър ІІ подписва Манифеста за започването на войната, макар и да се е съмнявал силно в успеха на тази мисия. По онова време Европа не е била настроена приятелски към Русия, защото се е опасявала, че тя ще пожелае да укрепи позициите си на Балканите. Александър Втори лично е присъствал на театъра на военните действия, брат му – великият княз Николай, е бил главнокомандващ руските войски, а трима от синовете на императора са командвали отряди. По такъв начин цялото семейство на Александър Втори е участвало в освобождаването на България. Войната завършва с успешния за Русия Санстефански договор (1878 г.), с който България става автономна държава. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила. След 1866 г. се извършват 8 опита за атентат срещу Александър II, като последните няколко са организирани от радикалната организация "Народна воля". През 1879 г. Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени. Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от Народна воля. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург, е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната. 63-годишният император е погребан в катедралата „Св. Петър и Павел”.