Д-р Васил Хайкин: Светлината е най-силният таймер за мозъка
преди 3 часа
zdrave.toЦиркадната дисфункция сочи и загуба на нервни клетки Светлината е много повече от това, което виждаме - тя е “диригентът” на нашия мозък! Знаете ли, че изкуствената светлина вечер не просто пречи на съня, а буквално “обърква” нервната ни система? С д-р Васил Хайкин разговаряне по темата за циркадните ритми и защо те са ключът към справянето с мигрената, тревожността и дори ранната превенция на Алцхаймер. Визитка ♦ Д-р Васил Хайкин е възпитаник на Медицинския университет в София, който завършва през 2014 г., а специалност „Очни болести“ придобива през 2019 г. след специализация в УМБАЛ „Александровска“. В момента работи в Клиниката по очни болести към УМБАЛ „Александровска“ и е главен асистент в Катедрата по офталмология към Медицинския университет в столицата, където преподава на бъдещите медици. - Д-р Хайкин, какво е влиянието на светлината върху централната нервна система и как това се отразява на неврологичните функции? - Светлината е най-силният „таймер“ за мозъка. Тя се възприема не само като зрителен стимул, а и като биологичен сигнал през специални ретинални клетки, които “настройват” мозъка и неговия денонощен ритъм. Оказва влияние върху нивата на мелатонин, кортизол, телесната температура, тонуса и качеството на съня. Резултатът е директно отражение върху внимание, памет, настроение, реактивност, болкова чувствителност и вегетативна стабилност. - Кои неврологични симптоми най-често се обострят през зимните месеци и каква е ролята на нарушените циркадни ритми в този процес? - През зимата по-често срещани са дневна сънливост, безсъние и накъсване на съня, спад в тонуса и концентрацията, по-чести главоболия и мигренозни дни, усилване на тревожност и депресивни симптоми, както и обостряне на някои болкови синдроми (например невропатна болка при студ/влажност). Основният механизъм е комбинация от по-малко дневна светлина плюс повече изкуствена светлина вечер, което води до циркадни промени и по-ниско качество на съня. Това води до усилване на болката, тревожността и умствената умора. Хормоните ни карат да се будим всяка нощ в 3:00 ч. - Влияе ли и как изместването на часовото време върху автономната нервна система и неврологичния баланс? - Да, най-вече пролетното “скачане напред” (загубата на 1 час) действа като мини-джетлаг / jet lag – рязка промяна в часовите зони/. Краткосрочно води до недоспиване и циркадно разместване, което често се проявява със симпатикова доминантност (по-висок стрес). Ефектът е малък при повечето хора, но при уязвими (пациенти с мигрена, тревожни разстройства, аритмии, хипертония) може да е осезаем. Данните за физиологичен стрес след преходите се подкрепят и от наблюдения за повишен риск от остри сърдечносъдови инциденти. - Хроничното нарушаване на ритъма сън - бодърстване може ли да повлияе честотата на главоболието, мигрената или други вегетативни оплаквания? - Да, хроничната циркадна дисрегулация и нестабилният сън са свързани с по-чести и по-тежки мигренозни пристъпи и с повече вегетативни оплаквания (сърцебиене, стомашен дискомфорт, “нервно напрежение”, световъртеж при част от хората). Има данни, че циркадното разминаване (а не просто “малко сън”) корелира с по-висока честота и тежест на мигрената. - Как по-точно изкуствената светлина вечер променя електрофизиологичната активност на мозъка и качеството на възстановителния сън? - Вечерната светлина – особено богата на синя компонента, потиска мелатонина, измества биологичния часовник по-късно и повишава възбудимостта на мозъка, което се усеща като “уморен, но буден”. На ниво сън това често означава по-трудно заспиване, по-повърхностен и накъсан сън, с по-слабо възстановяване. В практиката това се превежда като: по-лоша концентрация на следващия ден, по-нисък праг на стрес и по-лесно отключване на главоболие. - Съществуват ли данни, че продължителният дисбаланс в светлинната експозиция може да ускори невродегенеративни процеси или да влоши вече съществуващи заболявания? - Има все повече данни, че циркадната дисфункция е честа при алцхаймер, паркинсон и други невродегенеративни заболявания и може да се появява рано, понякога преди типичните симптоми. Дали тя е причина, ускорител или ранна проява – това още се уточнява. Но механизмите са биологично правдоподобни: хроничен стрес, възпаление, метаболитни промени, нарушения в съня и в “нощните” възстановителни процеси. - Има ли възрастови или индивидуални различия в чувствителността на нервната система към недостиг или неправилно разпределение на светлината? - Да, чувствителността към светлината не е еднаква и зависи от възраст, биология и начин на живот. При деца и юноши „биологичният часовник“ е естествено изместен по-късно. Те са по-чувствителни към вечерна изкуствена светлина и екрани, което води до по-късно заспиване, хронично недоспиване и дневна умора. Това директно се отразява на вниманието, емоционалната регулация и главоболието. При възрастни хора амплитудата на циркадните ритми и продукцията на мелатонин намалява. Резултатът е по-фрагментиран сън, по-ранно събуждане и по-голяма уязвимост към умствена умора. Хора с мигрена, тревожни разстройства или депресивна симптоматика реагират по-силно на циркадни размествания. - Какви практични и научнообосновани препоръки бихте дали за поддържане на здрав циркаден ритъм с цел профилактика на неврологични нарушения? - Сутрин: силна естествена светлина 20–30 минути (дори в облачно време). Вечер: намаляване на светлината 2-3 часа преди сън – приглушено осветление, без ярки таванни лампи. Екрани: ако не може без тях – по-ниска яркост + night shift/топъл спектър и на разстояние от лицето. Постоянен час на ставане (по-важен от часа на лягане) – включително уикендите, с отклонение до около 1 час. Кофеин: не след ранния следобед (при чувствителни – още по-рано). Спорт: редовно, но не късно вечер; дневната активност стабилизира автономния баланс. Работа на смени: избягване на хаотични ротации; по-добре фиксирани смени и стриктна светлинна хигиена. Милена ВАСИЛЕВА