Националният план за мозъчните болести е с визия до 2030 г.
преди 3 часаЗаболяванията са сред най-подценените в здравната система Данните в цяла Европа показват, че заболяванията, свързани с мозъка, стават все по-голям проблем. Това, от една страна, се дължи на нарастващата възраст на населението и на продължителността на живота. Другият фактор е бързото напредване на медицината и науката, а диагностиката става все по-прецизна. Националният план за мозъчните заболявания в България е с продължителност пет години и обхваща периода от 2026 до 2030 г. Документът представлява дългосрочна програма с конкретни стъпки за превенция, ранна диагностика, ефективно лечение, рехабилитация и социална подкрепа за хората с мозъчни заболявания. Инициативата е стартирана от Фондация Съвет за мозъчно здраве, която събра водещи експерти на кръгла маса под надслов „Национален план за мозъчните заболявания – стратегическа рамка и експертни решения“. Планът създава предпоставки всяко лице с мозъчно заболяване да води пълноценен живот с възможно най-високо качество. Един от проблемите в неврологията – така наречените транзиторни исхемични атаки, преходните нарушения на мозъчното кръвообращение, ще бъдат включени в отделна клинична пътека. След обособяването им ще се редуцира и броят на инсултите у нас който трябва да спадне драстично, и страната ни вече няма да бъде цитирана на едно от първите места в света по тежки мозъчни инциденти. За съжаление все още има заболявания в областта на неврологията, които не са включени в списъка на НЗОК, които Касата реимбурсира. акад. Лъчезар Трайков, заместник-председател на Дружеството по неврология и председател на Дружеството по деменция, смята, че трябва усилено да се работи за увеличаване на сензитивността и чувствителността на обществото към хората с когнитивни нарушения. Психиатрите знаят, че те доста дълго време бяха маргинализирани дори и до ден-днешен са стигматизирани тези заболявания и са носители на много неприятна прогноза. Не ги докосвайте: Това са храните, които увреждат мозъка Това е напът да се промени, но без обединяване на усилията на всички институции, които отговарят за здравето на нацията, няма как да стане. Ранна диагностика и превенция – тези две действия са много важни и те преобръщат представите за заболяванията-присъди като болестта на Алцхаймер, фронтотемпоралната болест, заболяванията с поведенчески и когнитивни нарушения. С прилагането на мултидисциплинарен подход за диагноза и превенция намалява броят на дементните и те излизат от списъка на нелечимите заболявания, тъй като могат в една активна фаза да стигнат до края на своя жизнен път и не деменцията да е причината за тяхната кончина Според проф. Димитър Масларов, зам.-председател на Българското дружество по неврология, за последните десет години у нас се регистрира намаляване на броя на исхемичните инсулти с около 20%. Статистиката обаче сочи, че има пациенти с повторен или дори трети преживян инсулт. Това насочва вниманието към грижи не само когато пациентът получи инсулт, но и предварително, защото в световен мащаб вече е по-важно не колко инсулта си излекувал, а колко си предотвратил. Проф. Георги Ончев акцентира върху търсенето на биомаркерите в психиатрията при първични или ендогенни психични разстройства, което ще позволи индивидуализирана диагностика и терапия. Има вече няколко проучвания върху ефикасността на леченията у нас и тя е доста висока, даже и при тежко психично болни, които се лекуват по недоброволен начин. Освен клиничната ефикасност се доказва и подобрение в социалното функциониране, и в икономически аспект – стойностната ефективност е много висока. Това е постигане на относително висок резултат с относително невисоки инвестиции Приоритетните области за петгодишния период поставят на първо място черепно-мозъчните травми заради високия брой катастрофи по пътищата и тротинетките, при които инцидентите също са много тежки. Друг проблем е, че дори успешното лечение на тези заболяване води до трайно увреждане на пациентите, заради което страда цялото семейство и страда цялостно и обществото. Много важно е разкриването на спешни центрове - тези състояние не търпят транспортиране на големи разстояния и съдбата на пациента се решава в първите часове. Диетата MIND предотвратява риска от деменция След изграждането на строп центровете ще се покрие пълният спектър от мозъчно-съдови заболявания, и преди всичко обществено значимите, защото всяка изгубена секунда при тях е от значение. Друг важен спектър заболявания са вътреутробните дефекти на невралната тръба, които до голяма степен са предотвратими. При развитието на технологиите днес не бива да се допуска раждане на дете, което е обречено да бъде инвалид. Мониторингът по време на бременността трябва да бъде насочен и към централната нервна система Гръбначните и гръбначно-мозъчните заболявания станаха особено актуални. Със застаряването на населението гръбнакът, който е носещата конструкция на нашето тяло, много повече да се износва. Затлъстяването води до износване на ставите и на гръбначния стълб. Новите технологии, дигитализацията, изкуственият интелект ще променят начина, по който се лекуват мозъчните болести. Роботизацията вече е утвърдена като стандарт и дава нови възможности, за да бъдат лекувани пациентите още по-ефективно. ♦ При 22 000 лекари трябва да имаме около 65 000 медицински сестри и специалисти по здравни грижи, а в момента в България има 22 000, т.е. три пъти по-малко. Това представлява пряка заплаха за функционирането изобщо на системата на здравеопазването и в известна степен - и на националната сигурност. Тази липса не може да се компенсира с десетилетия. Твърде големият брой заведения доведе до разпръскване на специалисти и на много малко места се предлага цялостна интердисциплинарна и интегрална медицинска услуга. Липсват и болниците, които да се грижат за пациентите веднага след проведеното им лечение – за активното долекуване, както и за рехабилитация. Тук става дума за хора с тежка деменция, в будна кома, за които се знае, че няма да могат да се възстановят. Наложително е да се разкрият такива институции – например чрез трансформация на тези много на брой болници към такива, които са звена за мозъчните заболявания. Марияна МАРИНОВА