Клиничният психолог Александра Петрова: Алфа децата не могат да изразяват емоции
преди 12 часа
zdrave.toДигиталното устройство е единствената им връзка със света Поколението Алфа - родените от 2010 г. насам, са първите деца, "цифрови туземци", израснали без познание за свят, в който няма смартфони, социални мрежи и стрийминг услуги и изкуствен интелект. Терминът е въведен от австралийския демограф Марк Маккриндел, символизира началото на нова глава (алфа - първата буква от гръцката азбука). Какво още е характерно за подрастващите от Алфа разказва клиничният психолог Александра Петрова. Визитка ♦ Клиничният психолог Александра Петрова има 23 години практика в областта на индивидуалните терапии, работата с деца и тийнейджъри. Един от специалистите, които въвеждат игровата терапия за деца у нас. Тя е сред създателите и основните двигатели на сайта e-therapy.bg, който съществува повече от 20 години. По Дарик радио води рубриката „Анализирай това“. - Поколението, чиито представители към днешна дата са около 30-годишни, е така нареченото Алфа. Ще говорим основно за него и за зависимостта му от устройствата, но да започнем с появата на термина детски пубертет. Той пак ли е свързан с екраните? - Детският пубертет е нещо, което го има отдавна в така наречената възрастова психология, защото в ранните години, след като вече помогнем на бебето да почне да става дете, то проходи, проговори, започне да оперира с всички предмети в средата около него има така наречения период на автономност. Ако преди той е започвал около година и половина, в днешно време започва малко по-късно, защото нека да си кажем честно, съвременните родители искат да са много образовани, четат много, но са и много протективни и искат да дават всичко на децата си. Това е една друга много голяма тема за съвременните родители, но както са много обрaзовани и свръхпротективни, така отиват и в други крайности, при които протекцията им минава през много здравословни процеси А детският пубертет всъщност е изграждането на автономност. И в днешно време става по-трудно и по-дълго. Първо, защото много често родителите се намесват почти във всяка дейност на детето. Или са информирани кое е най-здравословно, кое е най-добре, кое е най-модерно, а детският пубертет е когато детето иска да провери как функционира светът. Колкото по-неправилно родителите слагат граници и колкото по-свърхстимулираща е средата на база на дигиталните устройства, толкова по-трудно преминава тази възраст. На практика детето има много стимули и свърхстимулацията на детския мозък води до една свърхвъзбудимост, в която детето много трудно приема граници. Това е другият проблем на младите родители, че детето още на две, на три, на четири години абсолютно не зачита никакви авторитети и йерархия. Както казват бабите: „Нито приема, нито предава“, и възпитателните процеси стават много трудни. Александра Петрова - Това важи за децата в първите седем години, сега нека вдигнем малко възрастта. Много често млади хора, примерно 15-16-годишни, стоят на една маса и вместо да си говорят, си пишат. Това ли е новата комуникация? - Това е старата комуникация, защото се случва може би от десетина години. Аз ще кажа сега каква е тенденцията през последните една-две години, която забелязвам, когато говоря с тийнейджърите. На тях им е по-лесно да не изразяват емоции, защото в техният свят емоциите ги правят раними. Точно заради всичко, което си говорихме - огледалните неврони, ранното изграждане, съпричастност, е минавало през дигиталните устройства, през игрите, през общуването онлайн. Никой вече няма да дойде да ти вика под прозореца „Маги, излез да играем“. Ще ти напишат в групата ела еди-къде си. Или дори няма да ти напишат ела еди-къде си, защото когато е трябвало да си говорят като деца в малко по-ранната възраст, когато е трябвало да се събират и да излизат навън, те са си били вкъщи, играли са в мрежа и така продължават да общуват. - Как се е стигнало дотук? - Те невинаги си виждат лицата. Те само четат текст. А когато ти от малък четеш текст или чуваш само глас, сетивата ти не са активирани към другия човек. И ето как, когато седнеш в едно кафене заедно с твоя приятел, с когото може да сте наистина приятели, които се познават от детската градина, и на двамата ви е по-лесно да си пишете или да си показвате, виж, виж това, това видя ли го, я да ти го изпратя и да се брейнротваме, както те си казват. Брейнрот всъщност е термин, който се използва за описание на съдържание в интернет, което се счита за нискокачествено. Но децата обожават другото обяснение – това е като вид изкуство, което комбинира щури идеи и весели цветове, например акула с маратонки или крокодил с крила, и това ги забавлява. Роботите завладяват медицината - Защо телефоните са като продължение на ръцете им? - Те се страхуват да ги оставят, защото страдат от номофобия. Това е терминът, свързан със страха от загуба на дигиталното устройство, което за тях олицетворява връзката с виртуалния свят – а той е приоритетният им свят. Защото, пак казвам, емоциите за тях са трудни. Много им е трудно да кажат „харесваш ми“. Много е трудно да кажат „добре се чувствам с теб“. На тази възраст - 13, 14, 15, 16 г., те казват: „Чувствам се самотен, тъпо ми е, някак си не мога да ги усетя другите. Не мога да разчитам на никого. Не мога да се доверя на никого. Имам страшно много приятели, с които мога да изляза, да ходя, да правим купони, но разчитам само на един човек“. И причината е, че това поколение, поколението Alpha, които са вече на 14, на 15 г., нямаха базата на емоционалното свързване през сюжетно-ролеви игри. - Всички ли са като оперирани от емоции? - Има и друг тип деца, но те са малко все още. Огромна е разликата, ако разговаряш с едно дете от това поколение Alpha, което е започнало да спортува от ранна възраст, ходило е на спортни лагери, било е дисциплинирано от изискванията на треньорите или е ходило момичето на танци, или е имало групови занимания от малко, или свири на музикален инструмент. Много е различно как се говори с тези деца и с другите, които са оставени на дигиталното устройство. Магдалена ГИГОВА