Белгия: препълнени килии, затворници спят на пода
преди ден
fakti.bgПоложението в Белгия е толкова критично, че в страната все по-често се питат какво би станало, ако се окаже, че поради препълнените затвори изпълнението на присъдите на практика не е възможно. АРД разказва за белгийско сатирично предаване, в което двамата клоуни учели затворниците как да си гълтат корема, за да се сместят в килиите. Белгийската телевизия също показа шокиращата реалност на затворите. Репортаж разказа за затвора в Сен Жил - мрачна постройка от 19 век, напомняща средновековна крепост. Килиите там изобщо не стават за обитаване, но въпреки това са заети, защото друго място за затворниците няма. По 23 часа на ден в килията Около 600 затворници в Белгия са принудени да спят върху матраци на пода, защото за тях няма свободни легла - тази информация се потвърждава и от Министерството на правосъдието в Брюксел. Тъй като няма достатъчно персонал, в затвора в град Мехелен например не се провеждат никакви спортни активности, курсове и други дейности. Затворниците прекарват по 23 часа на ден в килиите. Разнообразието за тях е единственият час, в който могат да се разхождат в двора. Експертите се опасяват, че в подобни условия ресоциализацията се проваля, а след освобождаването им, осъдените могат отново да се превърнат в заплаха. „Ако затвориш лъв в клетка за прекалено дълго време, естествено ще те ухапе, когато го пуснеш на свобода“, казва съдебен служител, цитиран от АРД. Белгийските затвори разполагат с общо 11 хиляди места, но в тях са настанени 13 500 души. Една от причините е затягането на законодателство в борбата срещу наркотиците. Само в Брюксел броят на заповедите за арест се е удвоил до 2500 за година, откакто съдебната система въведе ускорени производства. Белгийският министър-председател Барт де Вевер предлага 1300 задържани да бъдат пуснати и контролирани с помощта на електронни гривни. Според белгийската министърка на правосъдието Анелис Верлинден обаче електронните гривни не са сигурна алтернатива. Затова тя иска да наеме килии в чужбина, за облекчи ситуацията в затворите на своя територия. Естония ще приема затворници от други държави Подобни идеи се обсъждат и във Франция, където затворите също са препълнени. Естония пък е държава, която има достатъчно свободен капацитет в затворите. Идеята е там да приемат близо 600 затворници от Белгия. Швеция също е постигнала подобно споразумение с Естония. Белгийското правителство преговаряше също с Косово и Албания, но тъй като те не са членове на ЕС, бе прието, че рисковете там са твърде сериозни. Интересен е въпросът как ще бъдат избрани затворниците, които да се прехвърлят в Естония. Един затворник не може да бъде прехвърлен в друга страна против волята му, само защото в неговата страна няма достатъчно места в затворите. Затова Белгия явно ще се концентрира над чужденците, които пребивават нелегално в страната и са били осъдени. По данни на властите това са около 30% от всички затворници. В Кипър проблемът е най-сериозен. Къде е България? Препълването на затворите е голям проблем в Европа, посочва германската обществена медия. Кипър е изправен пред най-сериозни предизвикателства - там на всяко място в затвор се падат по двама задържани. Проблеми изпитват също Словения, Франция, Италия, Белгия и Румъния. Затова пък Полша и Унгария разполагат с достатъчно свободни места в затворите, макар да имат най-висок процент лишени от свобода. В Германия също няма препълнени затвори, а квотата на арестантите е 72-ма на 100 000 души. В България се падат по 86 затворници на 100 хиляди души, което е под средноевропейската стойност от 111 на 100 хиляди. Словения се опитва да реши проблема с помощта на условни присъди. Желанието на Франция и Белгия да наемат килии в чужбина е политически оспорвано. „Нуждаем се от реформи в собствената ни страна, за да премахнем причините за препълнените затвори, вместо да лекуваме симптомите чрез скъпи наеми в чужбина“, смята белгийският депутат Аксел Вейдс, цитиран от АРД. Нови съоръжения Междувременно властите в Белгия обявиха, че започват изграждането на нови съоръжения. Докато те станат готови, се търсят бързи решения, съобразени и с новата европейска директива за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Тя предвижда те да бъдат настанявани в центрове за депортиране извън територията на ЕС. Държави като Албания и Косово могат да са пример за такива, посочват експерти. Автор: Андреас Майер-Файст ARD