Ядреното бъдеще на Сърбия в пресечната точка на геополитиката
преди денИсторическият контекст на ядрената енергетика в региона започва още в периода на бивша Югославия, когато страната участва в създаването на атомна електроцентрала – днес известната АЕЦ „Кршко“. Макар да се намира на територията на днешна Словения, централата остава съвместен проект и до днес снабдява с електроенергия и двете държави. Този факт е важен, защото показва, че ядрената компетентност и институционална памет в сръбското енергийно пространство не започват от нулата, а имат историческа основа, макар и прекъсната от десетилетната законова забрана за развитие на атомна енергетика. Отмяната на този закон бележи стратегически завой. Сръбското ръководство вече открито говори за дългосрочна необходимост от базова, нисковъглеродна и енергийно суверенна генерация. В този контекст изявленията след срещите между сръбския министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович-Ханданович и генералния директор на „Росатом“ Алексей Лихачов не са протоколни, а рамкират началото на реална подготвителна фаза. Белград разглежда руския опит като инструмент за институционално, регулаторно и кадрово изграждане на национална ядрена програма – процес, който по правило отнема години преди да се стигне до избор на технология. Националният аспект на ядреното развитие на Сърбия е пряко свързан с енергийната ѝ структура. Страната остава силно зависима от въглищна генерация, която в контекста на европейските климатични политики ще [...]