За Путин Гренландия предлага идеално решение на проблема с Украйна
преди 2 дни
fakti.bgЗападните издания коментират тази сутрин изказванията на американския президент Доналд Тръмп и напрежението между Европа и САЩ, предаде БТА. "Ако заплахите на Тръмп доказват нещо, то е, че мантрата за "споделени ценности" с неговата администрация е напълно безполезна. Държавите по целия свят трескаво се опитват да се приспособят. Ако Великобритания иска да избегне да опасността, на практика има само една алтернатива: най-сетне да махне спирачките пред възстановяването на общото си бъдеще с Европа", пише британският вестник "Гардиън". Според изданието най-голямата грешка на прогресивните сили би била да смятат, че натискът върху Европа идва единствено от Тръмп. "Още през 2011 г., разочарован от неспособността на Европа да поддържа военните действия в Либия, тогавашният министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс предупреди, че американците ще загубят търпение, ако европейците не започнат да харчат повече за отбрана", добавя "Гардиън". Всъщност, числеността и структурата на китайската армия и перспективата за война в Азия, а не Русия и защитата на Европа, определят стратегическото мислене във Вашингтон, както сред демократите, така и сред републиканците. Дори бъдещата администрация да е по-малко хаотична или по-колегиална, тази фундаментална ориентация няма да се промени", добавя британският вестник. Друг британски вестник – "Телеграф", коментира, че след няколко месеца крал Чарлз Трети и кралицата по план трябва да отпътуват за САЩ, за да се включат в честванията по случай 250-ата годишнина от независимостта на страната. "Събитието е замислено като зрелище: бляскав бал в Белия дом, крал, кралица, президент и първа дама на дансинга, както и неизбежни шеги за Войната за независимост и крал Джордж Трети", пише вестникът. Според изданието обаче в този случай въпросът за Гренландия почти не се нуждае от обяснение. "Гренландия е територия на Дания и има свой крал. Датското кралско семейство е стар приятел на британското, а Чарлз Трети е напълно наясно с последиците от това да бъде възприет като човек, който пренебрегва заплахата за датския суверенитет", обяснява "Телеграф". Източници от двореца изразиха съжаление пред изданието за "слабото разбиране" на начина, по който функционират държавните визити, сред онези, които призовават краля да откаже пътуването. Монархът приема или осъществява държавни посещения по съвет на правителството, казват те; личните му възгледи нямат значение. Идеята кралят да използва дипломатическото си влияние спрямо Доналд Тръмп по въпроса за Гренландия – с цел да промени позицията му – "категорично не" се обсъжда, заяви друг източник пред вестника. Вестник "Файненшъл таймс" публикува на уебсайта си текст със заглавие "Може ли ЕС да издържи на Доналд Тръмп в търговска война?". "Ако Тръмп трябва да стигне до мита от 1000 процента, няма дори да му мигне окото", казва пред изданието Агат Демаре, политолог в Европейския съвет за външна политика. "ЕС е в съвсем различна категория – прагматичен, бюрократичен и хладнокръвен. Така че ако Тръмп иска да ескалира, той винаги ще има надмощие." Поддръжниците на по-твърд подход спрямо Тръмп обаче твърдят, че Европа не е чак толкова беззащитна. Георг Рикелес от Европейския политически център заявява, че макар САЩ да разполагат със значителни лостове за натиск върху ЕС, обратното също е вярно. "Всяка от страните има начини да оказва натиск върху другата, но това не е същинският въпрос", каза той. "Доминирането чрез ескалация зависи от единството и решимостта. А тъй като европейците имат най-много какво да загубят, те имат и най-силния стимул и средствата да спечелят." Американският вестник "Уолстрийт джърнъл" пише, че в продължение на месеци европейските лидери са отговаряли на желанието на президента Доналд Тръмп да придобие Гренландия по един и същи начин: територията не се продава. Сега обаче същите тези лидери бързат да организират срещи с Тръмп за бъдещето на Гренландия, след като американският президент заплаши да удари икономиката на Европа с високи мита, добавя изданието. "Тази промяна е резултат от добре познатия подход на Тръмп: да отправя дръзки искания, да заплашва с икономически или военни последици, ако те не бъдат изпълнени, и след това да изчаква опонентите му да отстъпят", коментира "Уолстрийт джърнъл". Друг американски вестник – "Ню Йорк таймс", обръща внимание на канадския премиер Марк Карни, който не спомена поименно Съединените щати или президента Тръмп в речта си на Световния икономически форум, но е било ясно кого обвинява за "разрива" в световния ред. Според вестника враждебното отношение на Тръмп към европейските съюзници заради Гренландия е накарало много канадци да се опасяват, че той може да предприеме действия за реализиране на надеждата си Канада да бъде анексирана като 51-вия щат на САЩ. В речта си Карни заяви, че ангажиментът на Канада към член 5 от договора на НАТО не подлежи на колебание. Този член обаче не е бил формулиран с идеята, че една страна от алианса може да нападне друга. Също така не е ясно дали всички членки на НАТО биха отговорили с военна сила при подобен сценарий, коментира "Ню Йорк таймс". От друга страна, европейската версия на сп. "Политико" пише в заглавие, че за Русия Гренландия предлага "идеално решение" на проблема с Украйна. Това противоречие сочи към целенасочена стратегия: използване на кризата за отслабване на западното единство, докато вниманието на Тръмп е насочено другаде, коментира изданието. Заглавието е препратка към публикацията в "Телеграм" на руския политически анализатор Сергей Марков, който написа, че "Гренландия е идеалното решение". Напрежението между Европа и САЩ може да се превърне в трамплин към разпадане на НАТО. Тогава ЕС ще бъде принуден да спре войната си срещу Русия, добави той. "Политико" изтъква също, че все по-острият апетит на Доналд Тръмп към Гренландия вдъхва нов живот на идеята Европа да създаде еквивалент на Съвета за сигурност на ООН – форум, в който водещи лидери да могат да действат бързо в условия на криза. Сергей Лагодински, германски евродепутат и заместник-председател на групата на "Зелените" в ЕП, предлага създаването на съвет, включващ лидерите на "голямата шестица" в Европа — Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Великобритания, както и два ротационни поста за по-малки държави и председателя на Европейския парламент. Според предложението съветът трябва да бъде създаден чрез нов междуправителствен договор. Това би го направило съвместим със законодателството на ЕС, но би заобиколило изискването решенията в областта на отбраната да се вземат с единодушие, както и би позволило участие на страни извън ЕС, като Великобритания, коментира "Политико".