Д-р Константин Борисов: „Тихите“ усложнения от нелекуван отит са най-опасни
преди 6 часаПробождаща болка в ухото, усещане за заглъхване, непрекъсващ шум или внезапна загуба на слуха - всички тези симптоми често се появяват изведнъж след обикновена хрема или грип, но могат да се превърнат и в сериозен проблем, ако бъдат подценени. Нещо повече, специалистите наблюдават тенденция за по-тежкото им протичане при деца, работещи на открито възрастни, пациенти с хронични възпаления и дори при хора, които спортуват активно през студените месеци. За да разберем какво стои зад сложните зимни ушни инфекции, какви са реалните рискове от самолечението и какво означава “работеща профилактика”, разговаряме с д-р Константин Борисов - специалист по УНГ, който споделя конкретни наблюдения от практиката си, включително и случаи, изискващи нетипичен подход или болнично лечение. Той разкрива какво води до усложнения и как да предпазим себе си и децата си. Визитка ♦ Д-р Константин Борисов завършва Медицинския университет в София през 2007 г. Специалност оториноларингология придобива след специализация в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Притежава магистърска степен по Обществено здраве и здравен мениджмънт. От 2014 г. до 2023 г. работи в Първа МБАЛ София „Св. Йоан Кръстител” и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Към момента е част от екипа специалисти на МЦ Лозенец. ♦ Участва в многобройни национални конгреси и семинари. Член е на Българския лекарски съюз. - Д-р Борисов, зимните инфекции на ухото по-скоро са обостряне на хронични състояния или се появяват като нов проблем при иначе здрави пациенти? - През зимата виждаме и двата сценария. При пациентите с хронични ринити, алергии или вече прекарани отити възпалението се обостря значително по-често – това е в около 60-70% от случаите. Другата група са напълно здрави хора, при които една вирусна инфекция запушва Евстахиевата тръба и създава условия за бързо развитие на отит. Сезонът е фактор, който „активира“ и скритите рискове, и нови възпаления. - Кое поведение бихте определили като най-рисково при настинка или грип и директно води до възпаление на ухото? - Най-рискови са две практики. Първата е продължителното запушване на носа, без лечение – това нарушава вентилацията на ухото. И втората – прекарване на вирус или бактериална инфекция „на крак“, особено при деца. Много от пациентите не свързват запушения нос с ушната болка, но причинно-следствената връзка е пряка. - Има ли „домашни методи“, които не само че не помагат, но и влошават ушните инфекции и водят ли до по-сериозни усложнения? - Да – и това го виждаме често. Някои пациенти прилагат капки от интернет рецепти, дори поставят чесън или различни масла в ухото. Всички тези методи могат да влошат възпалението, да предизвикат дразнене във външния слухов проход или допълнителна инфекция. - Кои са най-честите усложнения от нелекувания отит? Има ли такива, които протичат без болка? - „Тихите“ усложнения са най-опасни. Например, натрупване на течност зад тъпанчето, което може да не боли, но причинява трайна загуба на слуха, особено при деца. До нас достигат много такива случаи. - Каква е връзката между отита и временната или трайната загуба на слух? - Загубата на слух настъпва, когато възпалението нарушава подвижността на слуховите костици или натрупаната течност пречи на проводимостта. Ако лечението се забави повече от 2–3 седмици, рискът от трайни промени се увеличава. Навременната намеса почти винаги възстановява слуха. Интерфейс мозъчна машина замества проблемния слух - Възможно ли е световъртежът да е следствие от ушни инфекции? Как ги различавате от неврологичните проблеми? - Да, възпалението може да засегне вътрешното ухо, където се намира органът на равновесието. Разграничаваме ги по характера на световъртежа – този от ушен произход е краткотраен, ротационен, често придружен от шум в ушите. При неврологичните има нарушения в походката или речта. - Често срещано усложнение ли е мастоидитът? Как да го разпознаем? - Мастоидитът се среща сравнително рядко и най-често е усложнение след остър отит. При всеки остър отит възпалителният процес обхваща лигавицата на мастоидните клетки, но това само по себе си не е мастоидит. За мастоидит говорим тогава, когато възпалението обхване подлежащата кост. Симптомите се появяват около 10-14 дни след началото на острия отит – силна болка, зачервяване и изпъкване зад ухото, висока температура. Състоянието изисква спешна медицинска намеса. - Отитът при децата довежда ли до нарушения в речевото развитие? - Повтарящите се отити водят до временна, а понякога и до трайна загуба на слух. Това при малките деца пречи на правилното формиране на речта. Родителите трябва да потърсят слухова диагностика, ако детето има повече от 3-4 отита годишно или забавяне в речта. Д-р Константин Борисов - Зимните инфекции в ухото могат ли да провокират и други усложнения, извън слуховия апарат? - Могат, макар и рядко. Възможни са неврологични усложнения, лицева парализа, както и обостряне на автоимунни състояния. При пациенти със сърдечни заболявания възпалителните процеси също могат да натоварят организма. - При гнойни инфекции и перфорация – кога тъпанчето зараства самò и кога се оперира? - В голяма част от случаите тъпанчевата мембрана зараства сама в рамките на дни до две седмици. Но, ако дефектът е голям, има хронично възпаление или пациентът е с отслабен имунитет, се налага хирургично лечение – тимпанопластика. - Възможно ли е алергиите и синузитите да стоят зад едни повтарящи се отити? - Да, това е много често. Алергиите и хроничните синузити поддържат постоянен оток на носната лигавица, което блокира Евстахиевата тръба. Когато лекуваме основния проблем, ушните инфекции рязко намаляват. - Случвало ли се е в практиката ви при „незначителен“ отит да се стигне и до операция? - Да. Най-често това се случва при забавено лечение, агресивна бактериална инфекция или хронично задържане на течност. Операциите включват поставяне на вентилационни тръбички, почистване на хронични възпалителни маси или реконструкция на тъпанчевата мембрана. Препоръки на народната медицина при шум в ушите - До каква степен антибиотичната резистентност затруднява лечението и при ушните инфекции? - Все по-често наблюдаваме случаи, при които първа линия антибиотици не дават резултат и се налага смяна на терапията след микробиологично изследване. Това удължава лечението и увеличава риска от усложнения. - Кои са най-предизвикателните случаи в практиката ви? - Комплицираните хронични отити, случаи с влошен слух при деца, пациенти с мастоидити и рецидивиращи инфекции, въпреки проведеното лечение. Те изискват съвместен подход между УНГ, педиатри, алерголози и аудиолози. - Какви методи използвате в УМБАЛ „Лозенец“ за нетипични или повтарящи се случаи? - Разполагаме с модерна аудиологична апаратура, образна диагностика, ендоскопско изследване и микроскопска хирургия. При рецидивиращи проблеми също работим в мултидисциплинарен екип – УНГ, педиатри, алерголози, физиотерапевти. Това ни позволява да открием и „скритите“ причини – синузити, алергии, анатомични вариации. Митове и факти за ушните инфекции през зимата ► Мит: Студът води до „настинка“ на ухото. Факт: Студът сам по себе си не причинява инфекция. Възпалението обикновено е усложнение от вируси на горните дихателни пътища, а не от ниските температури. Студът само улеснява „пътя“ — отслабва местния имунитет и прави ухото по-уязвимо. ► Мит: Капките за уши винаги помагат при болка. Факт: Неподходящите капки могат да влошат състоянието, особено при перфорация на тъпанчето. Капките се използват целенасочено, след преглед и само при определени видове отит. ► Мит: „Тапите“ защитават ухото през зимата. Факт: Такива „изолации“ задържат влага и създават идеални условия за развитие на бактерии. Правилната защита е покриване с шапка, но без запушване на ушния канал. Милена ВАСИЛЕВА