Турция ще удвои добива на газ от Черно море

Турция ще удвои добива на газ от Черно море

Министърът на енергетиката на Турция Алпарслан Байрактар заяви в интервю за турската държавна телевизия „ТРТ Хабер, че през 2026 г. страната ще увеличи значително добивите си на газ и целта ѝ е да увеличи двойно добива от залежите си в Черно море. Той подчерта, че в същото време Турция ще продължи доставките на газ и отвън, използвайки най-подходящите източници с най-добри цени, предаде БТА. Енергийният министър прогнозира, че 2026 г. ще бъде повратна по отношение на включването на добивите от собствените залежи на страната към газопреносната система. Той обяви, че е приключила първата фаза по сондажите на газ в турската акватория на Черно море. „Целта ни при тази първа фаза са добивът и преработката на 10 млн. кубични метра газ на ден“, заяви енергийният министър. Той уточни, че за добива на газ от Черно море са необходими сериозни инвестиции и технически капацитет заради спецификите на находището, но определи този проект като много важен за страната и от геостратегическа гледна точка. „През 2026 г. ще удвоим производствения и добивния си капацитет. Тоест производството от 10 млн. кубични метра дневно ще стане 20 млн. кубични метра, а вместо потребителските нужди на 4 милиона домакинства, ще бъдат покрити потребителските нужди на 8 милиона. Така черноморският газ ще посрещне много важна част от нуждите. През 2028 г. планираме този капацитет да бъде увеличен четворно (от 10 на 40 млн. кубични метра газ на ден – бел. ред.). Видно е, че по този начин ще бъдат посрещнати нуждите на 16 или 17 млн. домакинства. Това е картина, която почива на данните за находищата, които сме открили до този момент. Планирането за това е напълно готово“, каза енергийният министър. Енергийният министър съобщи, че е разработена програма за шест нови сондажа в източната част на Черно море. Там ще бъдат изпратени пет кораба. Целта е сондажите да достигнат такива обеми, че страната сама да посреща собствените си нужди от газ. „Тези шест нови сондажа означават шест нови надежди за находища, очаквания и работа“, уточни той. Находището в Сакария, Северозападна Турция, също беше определено от Алпарслан Байрактар като едно от ключовите, където добивният и производственият капацитет ще бъдат увеличени. Продължава подписването на споразумения, чрез които Турция да получава газ и от източници от други държави на добри цени. По думите на Алпарслан Байрактар едно от важните споразумения в тази посока е подписано с Азербайджан в началото на годината. То ще влезе в сила от 2029 г. и предвижда доставки 2,25 млрд. кубични метра газ. През изминалата година са подписани също дългосрочни споразумения за доставка на втечнен газ. „По-специално подписахме дългосрочно споразумение за доставки на втечнен газ от САЩ. Започваме през 2027 г. като споразумението бъде удължено до 2030 и 2040 г. Подписването на подобни споразумения за втечнен газ ще продължи и през 2026 г. Тоест, когато намерим подходящо находище, когато намерим евтин втечнен газ, ще преминаваме към полагането на подписи. Преразглеждаме споразумението ни с Алжир. На дневен ред е удължаването му. Надаваме се, че ще успеем да се възползваме от различни източници. Настоящата година ще бъде много важна и по отношение на доставките на по-големи количества газ и от Туркменистан“, заяви енергийният министър. През 2026 г. Турция ще извърши първите си сондажи в Сомалия. Министърът на енергетиката прогнозира, че това ще се случи през април или май, тъй като корабът ще отплава през февруари и ще трябва да премине през Гибралтар, за да достигне до Сомалия. През тази година са планирани също така сондажи на три терена в акваторията на Пакистан. Ще бъдат извършени и проучвания, при които се очаква да бъдат открити залежи на петрол в Диарбекир. Според министъра на енергетиката домакинството на срещата за климата COP 31, на която Турция ще бъде домакин през 2026 г., ще бъде важна и по отношение на дебата за възобновяемите източници на енергия. Той подчерта, че Анкара отдава голямо значение както на това, така и на увеличаването на дела на атомната енергия. В този контекст Алпарслан Байрактар коментира и етапа, до който достигна изграждането на АЕЦ „Аккую“ в Мерсин, която ще бъде първата турска атомна електрическа централа. „В понеделник ще бъдем в Аккую. Отново ще проследим дейностите на терен. Постигнахме голям напредък. Подготовката на първия реактор е приключила на 95 процента. Тоест с всички наши сили и с усилията на целия ни екип ние си поставяме за цел да въведем в експлоатация първия реактор. Производството на атомна енергия е много трудна работа, а в международен аспект зад него стоят стандарти, които са много стриктно начертани“, заяви Байрактар. Министърът на енергетиката на Турция обяви, че руската енергийна компания „Росатом“ иска да пренесе опита си от „Аккую“ и в Синоп (на брега на югоизточната част на Черно море), където Турция също планира изграждането на атомна електрическа централа. Според него обаче предстои да бъдат проведени разговори и с други държави, които проявяват интерес към проекта като Южна Корея, Франция, САЩ, Китай и в срок от 6 до 12 месеца бъде взето решение. По отношение на добива и преработката на редкоземни метали от находището в Бейликова, окръг Ескишехир, където са открити залежи на 10 от 17-те редкоземни елемента, през 2026 г. Турция си поставя за цел да преработва по 10 хиляди тона пръст, в която те се съдържат. Подобрявайки своя капацитет и поставяйки нови рекорди в производството на зелена енергия, Турция си поставя за цел до 2035 г. да произвежда 120 хил. мегавата енергия от възобновяеми източници. „За да достигнем до тази цел, която беше поставена от президента Ердоган, всяка година трябва да изграждаме съоръжения с капацитет 8-9 хил. мегавата“, каза Байрактар и поясни, че този план се осъществява. През февруари се очаква турският президент Реджеп Ердоган отново да посети Персийския залив, където при обиколката му през октомври бяха подписани редица споразумения за сътрудничество в областта на енергетиката. Предвидено е през 2026 г. към тях да бъдат добавени нови. „Поставяме си за цел да бъде подписано споразумение, по което работим от дълго време – за изграждането на соларен проект с капацитет от 5000 мегавата. Първоначалният етап предвижда изграждането на две съоръжения от по 1000 мегавата в два различни града или общо от 2000 мегавата“, заяви енергийният министър. Според него този международен проект ще доведе до най-ниските цени на тока в историята на Турция.

Володимир Зеленски и Дейвид Лами обсъдиха енергийната подкрепа за Украйна

преди часfakti.bg

В петък, 16 януари, украинският президент Володимир Зеленски проведе среща с вицепремиера на Обединеното кралство Дейвид Лами, който е на посещение в Киев. Това съобщи пресслужбата на държавния глава. Помощ от Великобритания Зеленски благодари на Обединеното кралство за решението да отпусне пакет за енергийна подкрепа. "Това е много важно. Сега има много ежедневни ракетни атаки срещу нашия енергиен сектор и всяка подкрепа е голяма подкрепа. Имаме нужда от това всеки ден - за да укрепим енергийната си инфраструктура, и сме много благодарни за това“, заяви президентът. Той отбеляза и важността на декларацията, която Украйна, Обединеното кралство и Франция подписаха в Париж. "Много сме благодарни, че имаме тези, които подкрепят толкова много целия ни народ - целия ви народ. Последната среща с вашия министър-председател, Дейвид, беше ключова за нас. Много съм благодарен за подобни стъпки към мир. И съм много благодарен, че ние, Обединеното кралство и Франция, подписахме тази първа стъпка от ''Коалицията на желаещите''. Тази декларация е първата голяма стъпка“, подчерава Зеленски. Дипломация и натиск върху Руската федерация По време на срещата страните говориха и за продължаване на съвместните усилия и дипломатическата работа за постигане на достоен мир за Украйна. Зеленски и Лами обърнаха специално внимание на политиката на санкции срещу Русия. Президентът подчерта, че Путин не демонстрира желание за прекратяване на войната и следователно партньорите трябва да увеличат натиска от санкциите. Ситуация на бойното поле Държавният глава също така информира подробно Лами за ситуацията на бойното поле и подчерта, че Русия губи 30 хиляди свои войници на фронта всеки месец.

Турция подновява усилията си за придобиване на изтребители Eurofighter

преди 17 часаfakti.bg

Турция подновява усилията си в областта на военната дипломация за придобиване на изтребители „Юрофайтър“ (Eurofighter), увеличавайки контактите си с производителя и партньорските страни, участващи в програмата за бойните самолети, пише сайтът „Тюркийе тудей“, цитиран от БТА. Турският министърът на отбраната Яшар Гюлер се е срещнал вчера в Анкара с Чарлз Уудбърн, главен изпълнителен директор на „БиЕйИ Системс“ (BAE Systems) – британската фирма, която държи мажоритарния дял в консорциума, отговарящ за производството на изтребителите - и посланика на Обединеното кралство в Анкара Джил Морис, съобщават турски медии. Според съобщение на Министерството на отбраната по време на срещата са разгледани техническите аспекти на процеса по придобиването на 20-те изтребителя „Юрофайтър“, за които Турция и Великобритания се споразумяха миналата година, и по-широкото сътрудничество между двете страни в отбранителната индустрия. В същото време от Министерството съобщиха, че през уикенда главнокомандващият Военновъздушните сили на Турция ген. Зия Джемал Кадъоглу ще проведе тристранна среща в Катар с началниците на военновъздушните сили на Обединеното кралство и Катар – една от двете страни (заедно с Оман), от които Турция планира да придобие по още 12 изтребителя „Юрофайтър“, за да увеличи общият брой на изтребителите си от този тип до 44.

Стармър подчертава провала на Путин и засилване на британско-украинското партньорство

преди 20 часаfakti.bg

Британският премиер Кийр Стармър публикува статия в украинското издание „Европейская правда“, година след като подписа заедно с президента Володимир Зеленски стогодишно партньорство между Великобритания и Украйна, предава News.bg. В материала Стармър посочва, че това сътрудничество е „ярко доказателство, че имперските амбиции на Владимир Путин да откъсне Украйна от ключовите ѝ съюзници са се провалили стратегически“. Той отбелязва, че Лондон и Киев непрекъснато търсят нови начини за задълбочаване на сътрудничеството в сферата на сигурността и за укрепване на връзките за бъдещите поколения. Премиерът акцентира, че докато Украйна и светът се стремят към справедлив и устойчив мир, Путин продължава да насочва дронове и ракети срещу цивилното население. Стармър го обвини, че се опитва да „потопи милиони хора в студ и тъмнина по време на тежка зима“ при температури до минус 20 градуса, определяйки действията му като „позорни“. Статията посочва още, че руската страна „измисля истории“ за предполагаеми атаки на украински дронове върху резиденцията на Путин във Валдай, а ракетният удар с „Орешник“ по Лвов е определен като „очевидна ескалация“. „Путин се опитва да превърне живота ви в ад, но вашата решимост да оказвате съпротива само нараства“, завършва обръщението на Стармър към украинския народ.

Спад в икономическата активност на Гренландия след заплахите на САЩ

преди 16 часаfakti.bg

Икономическата активност в Гренландия се е забавила от началото на втория мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп и коментарите му за острова, според Дан Сивертсен, генерален секретар на Асоциацията на гренландските предприятия. „ Бизнесът се нуждае от стабилност и в настоящата геополитическа среда наблюдаваме нарастващо колебание да инвестира в туристическия и строителния сектор“, каза той в интервю за испанския вестник El Mundo. „Откакто Доналд Тръмп пристигна в Белия дом за втори път и започна да говори за превземане на Гренландия, икономическата активност се забави". Американският лидер многократно е заявявал необходимостта Гренландия да се присъедини към САЩ. По време на първия си мандат той предложи закупуването на Гренландия, а през март 2025 г. изрази увереност, че тя може да бъде анексирана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър преди това постави под въпрос правото на Дания да контролира острова и заяви, че той трябва да стане част от САЩ. Гренландия е автономна територия на Дания . През 1951 г. Вашингтон и Копенхаген, в допълнение към задълженията си към НАТО, подписаха Договора за отбрана на Гренландия. Съгласно него САЩ се ангажираха да защитават острова от евентуална агресия.

Италия призовава НАТО и ЕС да поставят Арктика в центъра на стратегическите си приоритети

преди 17 часаfakti.bg

Италия смята, че Арктика трябва да бъде приоритет както за НАТО, така и за Европейския съюз, заяви премиерът Джорджа Мелони по време на посещение в Япония, предаде агенция АНСА, предава БТА. "Арктика винаги трябва да бъде във фокуса на ЕС и НАТО. Атлантическият алианс трябва да развие координирано присъствие в региона, способно да предотвратява напрежението и да реагира на външна намеса", посочи Мелони. Районът привлича глобално внимание след изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп за потенциален контрол върху Гренландия. Междувременно външният министър Антонио Таяни представи стратегията на Италия за Арктика. Той подчерта, че интересът на страната и на Европа към региона не е нов и че се планират инициативи за бизнес сътрудничество и стратегическа координация в сфери като отбраната и енергетиката. "Подготвяме бизнес мисия с нашето посолство в Копенхаген и мисля за кръгла маса, за да бъдем водещи по въпросите, свързани с отбраната и енергетиката. Искаме да подкрепим бизнеса си и да бъдем до него, защото Арктика е стратегически важен регион за Италия", каза Таяни.

Британският вицепремиер Дейвид Лами на посещение в Украйна за форум по стратегическото партньорство

преди 18 часаfakti.bg

Вицепремиерът на Великобритания Дейвид Лами пристигна на посещение в Украйна, съобщи Ройтерс, като се позова на украинския посланик в Лондон Валерий Залужни, предава БТА. По думите на Залужни, публикувани в „Телеграм“, представители на двете държави ще вземат участие във Форум, посветен на Стогодишното партньорство, по време на който ще бъдат обсъдени перспективите за по-нататъшно двустранно сътрудничество. Преди година президентът на Украйна Володимир Зеленски и британският премиер Киър Стармър подписаха споразумение за 100-годишно партньорство. Документът има за цел да задълбочи взаимодействието между Киев и Лондон, особено в областта на отбраната, както и да осигури дългосрочно продължаване на военната подкрепа за Украйна.

Вицепремиерът на Великобритания Дейвид Лами пристигна в Украйна

преди 18 часаparagrafa.com

Вицепремиерът на Великобритания Дейвид Лами пристигна в Украйна, предаде Ройтерс, като се позова на посланика на Украйна във Великобритания Валерий Залужни. Залужни заяви в платформата "Телеграм", че страните ще участват във Форум за Стогодишното партньорство и ще обсъдят бъдещото сътрудничество. Преди една година украинският президент Володимир Зеленски и британският премиер Киър Стармър подписаха 100-годишно споразумение за партньорство, целящо задълбочаване на двустранното сътрудничество в сферата на отбраната и гарантиране на продължаването на военната подкрепа за Киев.

Няма китайски или руски кораби край Гренландия, каза датски генерал на фона на посещение на американски конгресмени в Копенхаген

преди 12 часаdebati.bg

Генерал-майор Сьорен Андерсен, начело на датското Съвместно арктическо командване, обяви днес, че край Гренландия няма видими китайски или руски кораби, независимо от твърденията на президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде Ройтерс. Тръмп изрази мнението, че островът, автономна територия на Дания в Арктика, е критично важен за американската сигурност и неслучайно намекна за възможна употреба на […] Материалът Няма китайски или руски кораби край Гренландия, каза датски генерал на фона на посещение на американски конгресмени в Копенхаген е публикуван за пръв път на Дебати .

Как здравето на чеченския лидер Рамзан Кадиров може да промени регионалната динамика

преди 20 часаekipnews.com

Рамзан Кадиров – чеченският лидер, известен със странната си смесица от безмилостни репресии и показни прояви в социалните мрежи страда от бъбречна недостатъчност, твърди украинското разузнаване. Ако това е вярно, състоянието му открива възможност за нова нестабилност в регион, който дълго време беше държан под контрол с груба сила и когато войната на руския президент […] Материалът Как здравето на чеченския лидер Рамзан Кадиров може да промени регионалната динамика е публикуван за пръв път на EkipNews.com - Новини и коментари .

АНСА: Мелони заяви, че Арктика трябва да бъде приоритет за ЕС и НАТО

преди 18 часаparagrafa.com

Премиерът на Италия Джорджа Мелони заяви, че Арктика трябва да бъде във фокуса както на НАТО, така и на Европейския съюз, предаде АНСА. "Италия е убедена, че Арктика винаги трябва да бъде приоритет на ЕС и НАТО и че Атлантическият алианс трябва да се възползва от възможността да развие координирано присъствие в региона, което е способно да предотвратява напрежението и да реагира на намесата на други страни", заяви Мелони, която е на посещение в Япония.

Турция ще удвои добива на газ от Черно море