Операторът, системата и реалността: човекът като процесор на несъвършена информация
преди 8 часаВ сложните технологични системи, и особено в ядрената индустрия, ролята на оператора често се описва формално: човек, който наблюдава параметри, следва процедури и изпълнява действия. Това описание е технически вярно, но концептуално недостатъчно. В действителност операторът не „вижда“ процеса. Той няма пряк достъп до физическата реалност на протичащите явления. Той получава отражение на реалността, представено чрез измервания, датчици, алгоритми, визуализации и аларми. Това отражение неизбежно е изкривено от всички натрупани несъвършенства по веригата: идея → проект → инженерна реализация → експлоатация → стареене → модификации. Непознаването на тези ограничения и изкривявания прави управлението не просто трудно, а концептуално неадекватно. Операторът не контролира процеса. Той комуникира със системата чрез нейния интерфейс. А при необходимост от намеса се очаква реакция, не философско разсъждение. Управлението като процес, а не като действие Всяка операторска намеса всъщност представлява последователност от етапи: 1. възприемане на информация; 2. интерпретация на информацията; 3. вземане на решение; 4. изпълнение на действието; 5. оценка на резултата. Всеки от тези етапи съдържа собствени капани, и повечето от тях не са технически, а психологически. Възприемане на информацията: първото изкривяване Операторът не възприема „реалността“. Той възприема: – това, което е измерено; – това, което е показано; – това, което е форматирано от интерфейса; [...]